Усилията на управляващите за стабилизиране на българската енергетика засега дават резултат, макар че балансът е изключително крехък. Това показват консолидираният и индивидуалният отчет на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за 2015 година. Като цяло групата от енергийни предприятие регистрира нетна печалба от 29.5 млн. лв., като разликата спрямо 2014-а, когато холдингът бе на загуба от 277.427 млн. лв., е наистина впечатляваща. Общият размер на активите също се е увеличил с близо 1.9 млрд. лв. – до 17.44 млрд. лева.
"Действащият модел на функциониране на пазара предвижда наличието на компании, осъществяващи функциите на обществен доставчик на електрическа енергия и природен газ. Към сегашния момент тези функции се осъществяват от Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз", които подлежат на регулация от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Поради несъвършенствата на прилаганите модели на ценообразуване от страна на комисията и изкуственото задържане на цените, особено на електрическата енергия, в миналото са генерирани значителни по размер дефицити", отбелязва ръководството на БЕХ.
Наистина голямата черна дупка НЕК бе позапълнена в последните месеци на миналата година. Най-вече благодарение на създаването на фонда "Сигурност на електроенергийната система", в който влизат 5% от приходите от продажбите на производителите и вносителите на ток в страната, както и постъпленията от изтъргуваните квоти въглероден диоксид. Така през декември фондът е превел на електрокомпанията солидната сума от 183.2 млн. лв., които са били използвани за покриване на разходи за изкупуване на електроенергия. Това, заедно с изравняването на таксата "задължение към обществото" за всички потребители на 36.83 лв. за мегаватчас и ограничаването на количествата енергия, закупена от възобновяеми енергийни източници и когенерации, е довело до "чудото" – НЕК да отчете положителен финансов резултат от дейността си на регулирания пазар.
Проблемът е, че тъкмо когато успя да се измъкне от една дупка, Националната електрическа компания изпадна в друга – излезе решението на международния арбитраж в Женева, задължаващо я да купи оборудването за АЕЦ "Белене", възлизащо на около 1 млрд. лева. По информация на "БАНКЕРЪ" всички опити на държавата да го препродаде на друг купувач са ударили на камък, което за пореден път ще постави на дневен ред въпроса за финансовото оцеляване на НЕК.
Ясно е, че компанията няма да може да се справи сама и отново ще се разчита на гърба на БЕХ. Ето защо е добре да се види какво е неговото финансово състояние. За 2015-а компанията майка е отчела печалба преди данъци от малко над 128.39 млн. лева. За сравнение, година по-рано тя бе далеч по-"напомпана" – 285.9 млн. лв., но това се дължеше основно на положителното влияние на счетоводни операции, свързани с обезценка на вземания. В същото време приходите от дейността са се увеличили с 5.7% и са достигнали 93.65 млн. лева. Разходите пък са били предимно за лихви по емитираната през 2013-а облигационна емисия за 500 млн. евро. За 2015-а те възлизат на 42.778 млн. лева.
Разбира се, основният фактор, оказващ пряко влияние върху постъпленията, е представянето на дъщерните дружества и най-вече размерът на дивидента, който те отчисляват на компанията майка. За миналата година той възлиза на 91.613 млн. лв. – увеличение с малко над 4 млн. лв. на годишна база. Първенец в това отношение е АЕЦ "Козлодуй", която е превела 46.33 млн. лв., при положение че за 2014-а е дала "едва" 27.42 млн. лева. Второто място в своеобразната класация е за "Булгартрансгаз" – 40.872 млн. лв., при 53.61 млн. лв. година по-рано. "Мини Марица-изток" са добавили 2.6 млн. лв., а "Булгаргаз" малко над милион. Силната някога финансово ТЕЦ "Марица-изток 2" не се е отчела с нищо, което на фона на внесените през 2014-а 3.712 млн. лв. показва, че проблемите там се задълбочават. Останалите приходи са дошли от лихви и акционерни участия в други компании.
От отчета на БЕХ излизат наяве и други любопитни подробности. Например на 11 декември 2015-а, след продължителни преговори, е сключено споразумение с "Топлофикация София", с което се обединяват и новират задълженията на топлофикационната централа. С него длъжникът е признал изцяло и безусловно дълг от 500.465 млн. лева. Той ще се погасява за срок от двадесет години, с петгодишен гратисен период и лихва от 3.25 на сто. Засега остават да "висят" други едни 52.3 млн. лв., които ще са предмет на допълнително споразумение. По-интересното обаче е друго – в договора се предвижда, че ако Столичната община отдаде на концесия "Топлофикация София" на трето лице, то ще изплати на БЕХ първоначална вноска от минимум 200 млн. лв. в рамките на 120 дни, а остатъкът ще бъде заплатен по договорен между страните начин. Тази клауза показва, че общинарите в София явно възнамеряват в близко бъдеще да търсят нов стопанин на едно от най-големите енергийни дружества в България.
Оказва се също така, че и финалът на проекта "Набуко" се бави във времето. Дъщерните дружества "Набуко – Австрия" и "Набуко Турция" вече са заличени от съответните търговски регистри и това предстои да се случи и с румънското и унгарското подразделение, но в процеса на ликвидация на международната проектна компания "Набуко газ пайплайн Интернешънъл" Гмбх е установено, че съществуващата правна рамка, базирана на австрийското корпоративно право, не урежда някои специфични въпроси по ликвидацията. Поради което се е наложило те да бъдат уредени в отделно споразумение между съдружниците. Окончателното заличаване на "Набуко газ пайплайн Интернешънъл" се очаква да стане през декември, макар че може да се стигне и до отлагането му.
Кой яде свинското и кой зелето?
Старата социалистическа максима, че средностатистически всички ядат свинско със зеле, ама за началниците е мръвката, а за останалите зелето, изглежда, не важи в БЕХ. От финансовия отчет на енергийния холдинг става ясно, че разходите за персонала – възнаграждения, социални осигуровки, социални разходи и т.н., възлизат на 3.951 млн. лева за 2015-а. При положение че в структурата през миналата година са работили точно 80 човека (шестима ръководни служители, 63 аналитични специалисти, един приложен специалист, плюс помощен персонал и шофьори), излиза, че средната им месечна заплата е 4 115 лева. В същото време възнагражденията на тримата членове на съвета на директорите на БЕХ по договорите за управление и контрол са 107 хил. лв. за 2015-а. Или средно всеки от тях е прибирал малко под 3 хил. лв. месечно.
