Ако промените в съдебния закон донесоха изненада, тя е заздължаването на магистратите да декларират принадлежност към организации като масонски ложи, тамплиерски ордени и други общества, които пораждат зависимости между членовете им. Темата е актуална от години, но до последно нямаше признаци, че направеното от Министерския съвет предложение в тази насока ще мине през парламента. Вероятно е подаден сигнал отнякъде, защото първоначалното му отхвърляне се обърна наопаки в приемане, като и в двата случая това стана с голямо мнозинство.
“Не е въпросът в това, че немалка част от тях са просто едни впиянчени ченгета от Държавна сигурност, които си играят на рицари и се обличат в чаршафи. Това не е проблем на българската съдебна система. Огромен проблем – реален, не хипотетичен проблем на българската съдебна система, е, че част от тези облечени с чаршафи ченгета всички много добре ги знаем, осъществяват нерегламентирани контакти помежду си на ниво адвокат – прокурор, адвокат – съдия, съдия – прокурор. И като продукт на тези нерегламентирани контакти в България се появяват извънреден брой необективни съдебни решения и прокурорски постановления“, заяви Радан Кънев.
Декларираната принадлежност към ложи и ордени няма да води обаче до автоматично отстраняване от съдебната система, тъй като отпадна забраната за членство в такива организации предложена от Министерството на правосъдието. Това ще може да стане само ако Висшият съдебен съвет прецени, че членството в съответната организация води до съмнения в независимостта на магистратите. Не е ясно също попадат ли в обхвата на новата законова норма прословутите "ловни дружинки", участието в които е само прикритие за постигане на корупционни договорки и търговия с влияние.
Наред с ложите и ордените магистратите ще трябва да декларират и участието си в професионални организации. Текстът беше приет въпреки призива за отхвърлянето му, отправен от Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация и Асоциацията на прокурорите в България. Аргументите им обаче издишаха, тъй като няма смислено обяснение защо трябва да бъде укривано участие в професионално сдружение, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел. Факт е, че доводите за прозрачност на тези съсловни структури не издържат – от сайтовете им не става ясно кои и колко са техните членове, нито пък някой проверява финансовата им отчетност.












