Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Огромната ликвидност, която създаде японската централна банка, е страхотна преса върху цената на книжата – корпоративни и държавни, защото тази ликвидност трябва да се инвестира в нещо. И цената на държавните книжа на империята на изгряващото слънце, естествено, се повиши.
Китайската централна банка ще промени регулациите в полза на купувачите на държавни облигационни емисии. Този факт раздвижи авоарите в поднебесната империя и те се пренасочиха към гарантираните от правителствата емисии от книжа, повишавайки цената им.
Европейските инвеститори пък не съзират край на програмата на ЕЦБ за подпомагане на финансовите пазари и продължават да се придържат към политиката си да купуват както държавни, така и корпоративни книжа.
BREXIT поставя пред английските данъкоплатци повече проблеми, отколкото решения за тях. Несигурността в утрешния ден расте, а с това растат и инвестициите в държавните съкровищни облигации.
Фундаментът на най-могъщата световна икономика е добър, но инвеститорите се впуснаха в покупки на държавни бонове и така дадоха ясен знак на Фед, че пазарните участници не очакват скоро да се вдигне основната лихва, тъй-като инфлационните им очаквания са все още на пренебрежимо ниско равнище.
Така се създаде "мексиканска вълна", която покачи цените и потопи доходността на държавните ценни книжа на почти всички страни по света с изключение на най-рисковите, каквито са книжата на Украйна, Гърция, Колумбия, Перу, Бразилия и Мексико.
Цените на българските книжа също попаднаха във вихъра на купона и се повишиха. По-дългосрочните ни емисии с падежи през 2035 г., 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха средно с 12 евроцента и достигнаха съответно 97.94 евро, 103.39 евро и 102.33 евро за 100 номинал. В обратна посока се движеше доходността им, защото зависимостта цена/доходност е обратнопропорционална. Понижението бе със средно 2 базисни точки. Ето защо в края на седмицата доходността на тези емисии вече бе 3.27, 2.66 ие 2.37% съответно. С по-малка стъпка се понижиха цените на по-краткосрочните ни книжа с падежи 2024-а., 2023-а и 2022 година. Отбелязаното повишение в цените със средно 7 евроцента доведе до понижаване на доходността със средно 1 базисна точка при тези емисии. В последните дни на седмицата те се търгуваха при съответно 107.23 евро, 101.32 евро и 103.53 евро за 100 номинал, осигуряващи възвръщаемост от 1.97, 1.66 и 1.35% на годишна база.
Една от причините за повишената цена на българските книжа може да се потърси и във факта, че пазарните участници оценяват риска в инвестицията в тях като относително нисък. Истината е, че котировките на CDS (Credit Default Swap) в десетгодишния времеви хоризонт са на най-ниските си нива от края на 2014 г. досега.
Определено може да се твърди, че търсенето на ДЦК на вътрешния вторичен междубанков пазар се е повишило. То е повишено най-малкото защото Министерството на финансите вече трети месец, включително и месец август, няма да предлага на първичния пазар допълнителни количества ценни книжа. Основната причина за това е фактът, че според данните за изпълнението на бюджета се очертава излишък вместо дефицити, а те са основната причина за продажба на държавни книжа. В такива условия емитирането на ДЦК е безпредметно. Повишеното търсене на вътрешните емисии повиши цената им и понижи доходността им. Облигациите с падеж след десет години вече носят 2.2% годишна доходност, седемгодишните – 1.45%у и петгодишните – 0.85%, на годишна база.
