ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Балкански страсти при граничните програми

Лиляна Павлова и кметът на Велико Търново Даниел Панов

За разлика от седемте оперативни програми, едни други европейски пари остават малко встрани от общественото внимание. Същевременно те дават далеч по-лесен достъп на бизнеса и администрацията в определени райони на страната до заветното еврофинансиране, а и големите акули са доста по-малко. Става дума за програмите за трансгранично сътрудничество, по които в периода до 2020 г. са предвидени за разпределяне 471.3 млн. евро. Преди дни министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова съобщи пред парламента, че въпросните финансови инструменти се радват на голям интерес и получените предложения по първите покани в пъти надвишават очакванията. От думите й обаче стана ясно и още нещо – че при оценката на част от проектните предложения се намесва политиката и някои държави типично по балкански се опитват да придърпат чергата повече към себе си. 

Засега в най-напреднала фаза е програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния, която тръгна официално в края на март. Тя е  и с най-голям бюджет – 258 504 125 евро и има шест приоритетни оси: "Добре свързан регион", "Зелен регион", "Безопасен регион", "Квалифициран и приобщаващ регион", "Ефикасен регион" и "Техническа помощ". По нея могат да кандидатстват администрации, научни и бизнес организации от осем български области – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич. Това може да става с т.нар. меки проекти – проучвания, стратегии, семинари, обмен на ноу-хау и др., както и с "твърди" предложения – включващи инвестиции с конкретно въздействие върху трансграничния регион или ползващи повече от половината от общия си допустим бюджет за закупуване на оборудване. 

Досега по тази програма са получени 117 проекта за меки мерки, от които са одобрени 23 за 17.5 млн. евро. В рамките на втората покана са подадени 153 предложения, като оценителната комисия  е отхвърлила значителен брой от тях на етап административна или техническа оценка. Само че Лиляна Павлова намекна за сериозни дефекти при разглеждането им. "Тези проекти, които са одобрени, не постигат индикаторите. Смятаме, че оценката не е проведена целесъобразно, много предложения са отхвърлени по формални критерии и позицията ни е, че има дискриминиране на български  партньори. Голяма част от кметовете също смятат, че малко на брой одобрени проекти изяждат целия бюджет, а не покриват индикаторите. Считаме, че оценката може да се направи по по-добър начин", заяви министър Павлова. Необходимо е да отбележим, че управляващ орган на българо-румънската програма, който изпълнява и функцията по сертифициране на разходите, е Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния. Българското министерство в случая е в по-неизгодната позиция като национален партниращ орган. 

Откровен политически натиск пък е имало по програмата за трансгранично сътрудничество с Турция, която е с общ бюджет 29.6 млн. евро. Оказва се, че комшиите са поискали да се ограничи участието на български общини, подписали декларацията за арменския геноцид. Затова и турското външно министерство е забранило да се развиват партньорски отношения с Бургас, Хасково и Свиленград. Тази позиция обаче е срещнала категоричния отказ на българската страна. Според заместник-министъра на регионалното развитие Деница Николова, когато става въпрос за европейско финансиране, където правилата изключват избора на общините да става по критерий, различен от географския, няма как да се допуска дискриминация и да се стеснява  обхватът на програмата заради външнополитически въпроси. Тя добави, че вече има подадени проекти от общини, подписали декларацията за геноцида. Някои от тях са преминали през първото сито и сега остава да видим  дали ще успеят да получат финансиране.  

Известни "търкания" има и по програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия, която е с бюджет от 34 млн. евро. От подадените 388 проекта по първата покана са одобрени 36 и с тях ще бъдат сключени договори на стойност 18 млн. евро. Заради големия интерес България е предложила да се увеличи финансовата рамка, като се включат и средствата за 2019-а, за да се финансират повече начинания. Но властите в Сърбия не са подкрепили тази идея.

Далеч по-спокойно върви съвместната програмата с Гърция. Въпреки че беше сред най-изостаналите с подготовката, тя навакса и днес вече е отворен за кандидатстване целият й бюджет от почти 130 млн. евро. Първата покана, обявена през ноември 2015-а с ресурс от 38 млн. евро, е насочена конкретно към разработването и финансирането на предварително определен стратегически проект за подобряване на достъпа до трансграничния регион. Той включва изграждане на нов път от Димарио, Гърция, до българо-гръцката граница, реконструкция на  второкласния път Средногорци – Рудозем и околовръстния път на Рудозем, изграждане на нов преход Димарио – Рудозем и рехабилитация на трасето Момчилград – Ивайловград. Партньори са Агенция "Пътна инфраструктура", смолянската областна администрация и гръцката компанията "Егнатия одос" АД. По втората покана, която бе отворена през декември миналата година и е с бюджет 35 млн. евро, са получени 211 проектни предложения, чиято оценка предстои. Очаква се и отваряне на поканите по първите две приоритетни оси – "Конкурентен и иновативен трансграничен регион", както и стратегическа покана в рамките на приоритетна ос 2 "Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион", насочена към един от най-важните проблеми – справяне с наводненията.

Последната и най-скромна като ресурс програма с Македония (19.5 млн. евро) също предизвиква интерес. Досега са подадени 213 проекта, като 44 от тях – на стойност 10 млн. евро, вече са одобрени. Тепърва и в този случай предстои да се отварят нови покани за кандидатстване, за да се усвоят всички пари. 

 

 

Баланс

По оперативната програма "Региони  в растеж" 2014-2020 г. са обявени за кандидатстване процедури за 76% от общия бюджет – 2.284 млрд. лева. По-голямата част от тези пари – 1.3 млрд. лв., са насочени по приоритетната ос 1, която се предоставя на междинните звена – 39-те най-големи градове в страната. Всички те са акредитирани и имат утвърдени инвестиционни програми. В края на юли бе одобрен и първият договор от инвестиционната програма на град Габрово, който е за 11.16 млн. лева. Вече са сключени контракти за общо 303 млн. лв. с Министерството на културата, Агенция "Пътна инфраструктура", за техническа помощ на бенефициентите, както и по приоритетната ос за енергийна ефективност в изостаналите райони.

Успешно е приключила към края на миналата година и Оперативната програма "Регионално развитие" 2007–2013. С финансовите корекции, недопустимите разходи и др. са усвоени над 95% от бюджета й, което е добър резултат, по думите на министър Лиляна Павлова. Все пак обаче има проекти, които предстои да бъдат завършени, така че се очаква процентът да се увеличи. В новия програмен период има определени междинни минимални лимити и ако до края на 2018-а не бъде усвоени до 20% от ресурса по инвестиционните програми, ще се отнема от бюджета им. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст