Дългоочакваните резултати от последните стрес-тестове на 51 от най-големите банки в Европейския съюз очертават като цяло позитивна картина за състоянието на проверяваните институции. Провеждането на проверките бе координирано от Европейския банков орган (ЕБО). Председателят на ЕБО – Андреа Енриа, обаче не е във възторг от цялостната картина и подчерта, че тя не прилича на "сертификат за добро здраве" и че "предстои още много работа".
Заключенията на авторите на редакционния коментар на агенция "Блумбърг" по темата, публикуван на 1 август, са още по-крайни. Тяхното заключение е, че Европа е пропуснала за пореден пък шанса си да оцени честно реалните нужди на финансовата си система. Като основен неин недостатък те посочват, че при екстремния сценарий, в който са заложени продължителна рецесия и сътресения с лихвените проценти, при валутните курсове, на пазарите на суровини и на недвижими имоти, не е предвиден и евентуален мораториум върху обслужването на държавен дълг. Освен това сред проверените институции не са включени представители на гръцкия и на португалския банков сектор, а те са били сред най-слабите при предишните тестове. Не е посочено кои участници са издържали изпита и кои не. Нито от колко капитал ще се нуждаят най-ниско капитализираните институции, за да покрият минималните изисквания на регулаторите.
Анализатори атакуват надеждността на проверките и заради факта, че в неблагоприятния сценарий не е включена опцията за постоянни или отрицателни лихви, нито решението на Великобритания да напусне ЕС. Те посочват, че в общия случай негативните лихвени проценти са "убиец" на банковите печалби, и повечето кредитори биха се зарадвали на ръст на доходността над сегашните й символични равнища.
Друг повод за безпокойство е, че изпитите се основават на минали резултати и игнорират бързите промени в технологиите и в навиците на потребителите, които могат да се окажат сериозни предизвикателства за банките. Пазарните експерти посочват като най-достоверно доказателство за недоверието на инвеститорите към резултатите от тестовете 7.6-процентния спад на пазарната оценка на европейските банки през първите два работни дни след публикуването на данните в късните вечерни часове на 29 юли. Слабото представяне на книжата на европейските кредитори в сравнение с аналогичните инструменти на нефинансовите институции продължава от началото на годината. Базовият борсов индекс Stoxx Europe 600 се е понижил с малко под 10% от 1 януари насам, докато банковата му компонента е загубила тройно повече през същия период.
Недоволстват и банкерите. Висши банкови служители смятат, че публикуваните резултати от проверките са несправедливи, защото на практика са предпоставка да бъдат наказвани банките, понесли големи загуби в миналото. А не се отчитат стъпките в правилна посока и мерките, които са взети или заложени в програмите им.
Като че ли единственият плюс на проведените изпитания е прозрачността. Защото за всеки участник в тестовете са публикувани стотици данни – инвеститорите могат да разгледат и да анализират числата и да си извадят собствени заключения.
След световната финансова криза, избухнала преди около десет години, регулаторите на различни държави решиха, че би било добре да подлагат периодично банките си на стрес-тестове, за да проверят как биха се справили с внезапно възникнали шокове от различен характер и да убедят инвеститорите, че са надеждни. На последния изпит в Европа се явиха 51 кредитни институции от 15 държави от Европейския съюз и от Европейската икономическа зона. Те контролират 70% от банковите активи във всяка от участвалите юрисдикции и на територията на ЕС. Четиринадесет от тях бяха от Дания, Унгария, Норвегия, Полша, Швеция и Великобритания.
Основната цел на занятието беше да се провери дали е преодоляна главната слабост на участниците – недостигът на акционерен капитал, който да поеме загубите от различен произход. Защото липсата на капитал вреди на кредитирането, подкопава усилията на Европейската централна банка да стимулира икономиката на еврозоната и прави цялата финансова система, уязвима на пазарни колебания.
За разлика от тестовете, проведени през 2011-а и 2014-а, за тазгодишния кръг не бе фиксиран минимален капиталов праг, който да отдели издържалите от провалилите се участници. Например през 2014-а той бе 5.5% за стойността на коефициента за капиталова адекватност на първокласния първичен капитал.
Основната цел на последните проверки бе да се предоставят на надзорниците, на банките и на другите пазарни участници единна методология и сценарии за сравнение и оценка на издържливостта на големите европейски кредитни институции в случай на неблагоприятни икономически явления. А националните банкови надзорници (примерно "Бенк ъф Инглънд" и Европейската централна банка) да използват резултатите, за да определят дали тестваните кредитори трябва да предприемат допълнителни мерки за попълване на капитала.
На тазгодишните изпити е проверено как ще реагират банковите баланси на два сценария – базов и неблагоприятен. При втория е предвидена продължителна рецесия през тригодишния период на изследването: 1.2% икономически спад на ЕС през 2016-а, ново намаление на БВП с 1.3% през 2017-а и лек ръст с 0.7% през 2018-а. Акцентирано е върху четири основни риска: ръст на доходността на облигациите, растяща задлъжнялост на публичния и на частния сектор, слаби банкови печалби и стресови фактори извън банковия сектор. Оценено е и влиянието на различни видове рискове – кредитен, пазарен, оперативен. За първи път в стрес-тестовете е включен и рискът, произтичащ от неправомерното пазарно поведение на банките и неговото управление. Установено е, че за тригодишния период на изследването при екстремния сценарий той "отнема" 71 млрд. евро от общия банков капитал. Те покриват разходите за глоби, за съдебни дела и за други нарушения на правните норми.
ЕБО информира, че 15 от "изпитаните" банки са оценили индивидуалния си "поведенчески" риск на по над 1 млрд. евро.
За изходна позиция при тазгодишните стрес тестове е ползван средно претегленият коефициент на капиталова адекватност на първичния първокласен капитал (СЕТ1). Той е 13.2% към края на 2015-а. Тази стойност е с 200 базови пункта над стартовото ниво на показателя за тестовете през 2014-а и с 400 точки над равнището от 2011-а – доказателство, че европейският банков сектор е подсилил значително капиталовата си база през последните години. От декември 2013-а насам първичният капитал, използван за изчислението на СЕТ1, се е увеличил с около 180 млрд. евро (за банките, преминали тазгодишните проверки).
Обобщените заключения от изпита са, че при екстремния сценарий за хипотетична криза коефициентът СЕТ1 ще се понижи средно с 380 базови точки – от 13.2 на 9.4% към края на 2018-а. Най-големият "удар" идва от кредитните загуби, които се оценяват на 349 млрд. евро за банките от региона.
На второ място са пораженията от оперативни рискове – 105 млрд. евро, от които 71 млрд. евро са за неправомерни деяния. Следват загубите от различни пазарни рискове за 98 млрд. евро.
