Парижките власти, изглежда, не са на себе си. Общинарите от столицата забраниха поставянето на т.нар. "любовни катинари" по мостовете над река Сена, защото загрозявали и увреждали историческите съоръжения. Общината даже започнала да поставя табели с надписи на френски и английски език, с които приканва влюбените да изразяват чувствата си по друг начин.
Това се случва посред извънредното положение във Франция, въведено заради поредицата от кървави терористични актове в страната. Новината почти съвпадна с информацията, че службите за сигурност в Париж издирват афганистанец бежанец, заподозрян, че може да планира нападение във френската столица. На повечето снимки, илюстриращи мерките срещу евентуална терористична атака, се виждат патрулиращи по улиците въоръжени до зъби войници.
А не беше толкова далеч времето, когато Париж, пък и цяла Франция бяха средоточие на човешката любов и романтика. Париж бе такъв и далеч преди 2000-ата година, когато на площадчето в градината "Абесес" в квартал "Монмартър" бе изградена Стената на любовта. Тя е сбъднатата мечта на художниците Даниел Булоня, Фредерик Барон и Клер Кито – да създадат място, където всички влюбени двойки да си дават среща. И затова върху близо 620 емайлирани плочки на 311 световни езици, включително и брайловата азбука, те са написали "Обичам те". А алените късчета, разпилени по стената, символизират "частите от разбито сърце, сърцето на човечността, което толкова често бива разбивано" и което, според думите на автора Фредерик Барон, "тази стена се опитва да сглоби отново".
Животът вече не е същият. Сърцето на човечността е разпиляно и надеждата, че ще го съберем, гасне. Забраната на парижките общинари не е причината.
Фриволната епоха на любовта бавно отстъпва пред суровото време на подчинението. Подчинение – това гласи буквалният превод на термина "ислям". В последните пет години присъствието му става толкова осезателно, че постепенно забравяме за съществуванието на Стената на любовта в "Мормартър".
За сметка на това все по често се изправяме пред стени на плача – пред редакцията на "Шарли ебдо", бар "Лю Карийон" и ресторант "Малката Камбоджа" на улица "Биша" в 10-и район, пред пицария "Каса Ностра", пред "Стад де Франс", зала "Батаклан", крайбрежната улица на Ница, катедралата в Сент Етиен дю Рувре…
Стените на плача вече са навсякъде в Европа. Сякаш за да докажат колко ефимерна е била мечтата на художника Барон и съмишлениците му. Сърцето на човечността е пръснато от бомбите и куршумите на радикалните ислямисти. Как ще го съберем? Дали с мерките на правителството на г-жа Меркел за обновяване на концепцията за гражданска отбрана в случай на мащабна терористична атака? Тя е подписала тази концепция, според която запасите от антибиотици ще се увеличат, ще се купят костюми за химическа защита за населението, сирени за ранно предупреждение и SMS-и в случай на непосредствена заплаха. И още – ще бъдат изкопани специални кладенци за снабдяване на населението с вода, така че да има по 15 литра на човек за период от две седмици…
Мерките на г-жа Меркел са толкова далеч от повелите на онзи могъщ чародей любовта, че едва ли ще отворят пътя към Стената в "Мормартър", засипан от гилзи. Така, както тя отвори широко вратите на Европа за подчинението…
А колко ми се искаше само дъщерите ми, бъдещите им деца и мои внуци, сетне и техните деца, и всички, когато попаднат във властта на този могъщ чародей любовта, да постоят пред Стената, да чуят ритъма на сърцето си и да промълвят "Обичам те!".
Опасявам се обаче, че иде време, когато те чинно ще нахлузят купените от Меркел защитни костюми и ще изпият по една студена вода от запасите си. И само когато затворят очи, поне за минутка, ще могат да се окажат в прекрасните светли селения на спомена за някогашна Европа…
