Нужен ли е вицепрезидент на България? Този въпрос обикновено се възражда, когато наближат избори за държавен глава. И заглъхва безславно с отминаването на поредния вот. Но ако се стигне до извода, че тази буквално синекурна длъжност може да бъде премахната, трябва да се правят промени в конституцията. Което пък ще доведе пак до спора дали е нужно да се свика Велико народно събрание.
Вицепрезидентът според основния ни закон няма никакви самостоятелни правомощия. Там е записано с едно изречение, че президентът може да му делегира някои от своите функции. С други думи, работата му е да чака титулярът да се спомине. Забележително е прозрението на един десен политик в разцвета на силите си през 90-те години, когато СДС и "Народен съюз – ДП, БЗНС" обсъждаха обща кандидатпрезидентска двойка. "Ех, как искам да съм най-младият пенсионер в държавата!"
Че постът на вицепрезидента е излишен, показва и фактът, че обикновено до края на 5-годишния мандат на президентската двойка отношенията на "Дондуков" 2 се опъват безвъзвратно. И това не само не остава скрито от обществото, но противоречията между държавния глава и вицето му често преминават в открита война.
Традицията в това отношение бе поставена от вицепрезидента на д-р Желю Желев – емблематичната поетеса и писателка Блага Димитрова. (Тук не броим първия мандат на Желев, когато заедно с ген. Атанас Семерджиев служебно и компромисно бяха избрани от ВНС за президент и вицепрезидент.) Самата Блага Димитрова разказва, че е била поканена от д-р Желев да му стане вице за предстоящите тогава избори (1991 г.) на обща вечеря на двете приятелски семейства. След известно колебание приема. Разривът между двамата обаче настъпва твърде скоро – след прословутите "Боянски ливади" в края на август 1992 година.
Самата Блага Димитрова
след това споделя, че е изтърпяла вицепрезидентското "кресло" година и няколко месеца, след което едва издържала, защото се чувствала изолирана и използвана като „декор на някакви неща, които се случват около нея“. Не веднъж тя се е оплаквала на съпруга си Йордан Василев, че стои в залата, присъства, но няма никаква представа какви са документите, които тържествено се подписват. По време на почивка в Евксиноград тя гледа по телевизията и пресконференцията на президента Желев в двора на резиденцията в Бояна. Нищо не й е казано предварително. Димитрова е изненадана от острите критики на Желев към правителството на Филип Димитров и ги окачествява като атака, която цели свалянето му. В края на годината след поискан и неполучен вот на доверие кабинетът пада, а отношенията между СДС и Желев се влошават. Блага остава вярна на приятелите си от “Раковски” 134 и през юни 1993-та подава оставка, разделяйки се с вицепрезидентския пост. Желев довършва мандата си сам.
Години по-късно той обяснява ситуацията така: "Тя беше под влиянието на доста крайна – екстремно мислеща група, която смяташе, че носи абсолютната истина в джоба си и че каквото тя иска – то е справедливо. При това положение разривът беше неизбежен и аз не се опитах да я спирам, макар че ми беше крайно неприятно. Но това е нейно право".
Попитан дали липсата на вицепрезидент е фатална, Желев отговаря: "Не е фатално. Но леката горчилка ще остане. Ако се случи нещо с президента, тогава се правят нови президентски избори. Аз самият бях без вицепрезидент през половината си мандат". След което признава, че в някои отношения се е чувствал по-комфортно без вице. "Хубавото е, че конфликтът в институцията отпада и президентът, така да се каже, е вече с развързани ръце. Лошото е, че президентът и вицепрезидентът се явяват заедно на избори, а някои гласуват, защото симпатизират на вицето – те ще бъдат разочаровани."
Вицепрезидентът на Петър Стоянов
– земеделецът николапетковист Тодор Кавалджиев, също не крие неудовлетворението си от заеманата позиция. През цялото време той не спира да се оплаква, че е пренебрегван и изолиран от делата на институцията. И че го "експедирват" в последния момент на събития, на които президентът е възпрепятстван да отиде. Партньорите от ОДС – СДС и "Народен съюз-ДП, БЗНС", излъчват обща кандидатпрезидентска двойка, но Стоянов не успява да скрие неудовлетворението си, че Кавалджиев му е "натресен" заради коалиционните взаимоотношения и наистина го държи далече от бурните събития през мандата си. След като напуска президентството, Кавалджиев отказва да се възползва от привилегиите, които му се полагат, оттегля се и живее скромно. В редките си интервюта той не крие огорчението си от пребиваването си на "Дондуков" 2. "Още навремето бях против – една малка България няма нужда от вицепрезидент. Много по-големи държави нямат вицепрезиденти. Когато се гласуваше Конституцията, противниците на институцията вицепрезидент (ако е имало такива!) мълчаха и приеха тя да съществува. Но когато заех този пост, пет години непрекъснато дърдореха колко ненужна е тази длъжност. Защото бях аз – репресираният жестоко от комунистите, а не червен генерал или друг номенклатурчик. А имаше и такива, които бръщолевеха неистово: Това е място за “излежаване” – въпрос на политически морал!"
Най-потайни във взаимоотношенията си са президентът
Георги Първанов и вицето му
генералът от ракетни войски Ангел Марин. Той беше толкова незабележим и тих на фона на активния Първанов, който по един или друг начин участваше в политическите процеси, че на моменти дори забравяхме, че имаме вицепрезидент. Като типичен войник Марин пазеше честта на институцията, не противоречеше (поне видимо) на държавния глава, не му пречеше, заместваше го на събитията, където той не можеше да отиде. Не се оплакваше на висок глас, но при неформални разговори е споделял, че се чувства безполезен. На въпроси на журналисти за отношенията му с президента обаче отговаряше като войник и родолюбец: "Радвам се, че сте забелязали факта, че нямаме търкания. Една от най-честите констатации, които чувам от хората, е именно впечатлението за нашите отлични взаимоотношения. Особено сравнени с предишни рецидиви".
Росен Плевнелиев и Маргарита Попова
влязоха съвсем неподготвени в кандидатпрезидентската кампания през 2011 г., тъй като бяха буквално грабнати от министерските си кресла от премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и хвърлени на новото поприще. В така скрепената двойка експравосъдната министърка изглеждаше по-силната личност, а несигурността на Плевнелиев личеше при всяко появяване – той непрестанно се опираше на рамото на вицето си. И ентусиазирано твърдеше, че двамата ще си работят в екип, както в МС. Но не стана така.
Разногласията и разнобоят между двамата започнаха да личат по-осезателно по време на протестите срещу кабинета "Орешарски" през 2013-а. Плевнелиев застана на страната на онази част от обществото, която искаше управлението на БСП и ДПС да си ходи. И явно се идентифицира с т. нар. протестъри. Това не се хареса на Попова и дали нарочно или за равновесие тя се срещна с контрапротестиращите, които дори я пожелаха за държавен глава. Плевнелиев се опита да изтика вицето си в миманса, но Попова не се даде. При всеки удобен случай тя критикуваше позиции на президента. Като се започне от инициирания от него референдум и се стигне до мотивите на налагане на вето на закони. В някои среди дори започнаха да я наричат "контрапрезидент". Други пък бяха убедени, че тя вече работи за собствената си кандидатура за държавен глава. Самата Попова с изказванията си подклаждаше това внушение – че президентската институция е "излязла от своя коловоз" по време на протестите и че "Дондуков" 2 е мястото, което трябва да обединява обществото, а не "да се излъчват послания за единия или другия отбор".
В противовес на непрестанните евроатлантически заклинания на Плевнелиев, вицето му навлезе в полето на национално-патриотичното и социалното. "Решихме, че като станем членове на европейското семейство и прегърнем така прокламираните в различни европейски документи европейски ценности, изведнъж ще станем по-богати и по-щастливи. Оказа се, че няма как това нещо да се случи… ако не умееш да защитаваш националния си интерес, в основата на който стои благополучието на народа и на нацията, значи ти не можеш да бъдеш и добър съюзен член", обясни Попова позицията си. Тя се обяви и срещу "политическия примитивизъм", проявен в отношението към Русия, докато Плевнелиев набираше скорост в критиките си срещу Москва.
По различни поводи вицепрезидентът говореше за нуждата от "модерна национална доктрина", "план за нацията", "социална държава". А в началото на тази година, попитана дали би се кандидатирала за президент, отговори: "Защо не?"
Плевнелиев прие предизвикателството и отвърна на удара. "Няма да се съглася с всички, които поставят под въпрос европейските ценности и търсят някакъв нов, подготвен в познатите политически лаборатории национален идеал, а после се прекланят пред портрета на Апостола, който ни завеща всъщност да постигнем равенство с другите европейски народи", реагира той в обръщението си пред парламента през март. И се опита да й изземе завладяната територия, като обяви, че "идеалът за чистата и свята република, за социална и правова държава не е реализиран" и че "ни трябва модерен патриотизъм, просветен национализъм, стъпил здраво на любовта към родината и уважението към различния".
Засега още не е ясно дали Маргарита Попова ще участва в състезанието за „Дондуков“ 2 като кандидат за президент. Плевнелиев пък сви платната и се отказа от мераците за втори мандат.
