ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Бегълци с късмет

електронни гривни

Всеки десети осъден на затвор наш престъпник (9.3% от всички осъдени на лишаване от свобода) успява да избяга от правосъдието и не влиза зад решетките, сочи отчетът на главния прокурор Сотир Цацаров.

Само през миналата година за общодържавно издирване са обявени 552 престъпници с влезли в сила присъди, а малко над 310 от тях се издирват и в чужбина. А общият брой на успелите да избягат от правосъдието е 636 души – все хора, които според нормалната човешка логика би трябвало да са в затвора, вместо да се пекат на някой плаж – български или чуждестранен.

Проблемът не е нов, а статистиката не е много по-различна от тази през предишните години. Но държавата явно продължава да се стряска от нея само когато медиите се поинтересуват какво се случва с осъдените, и то за кратко. Така беше, след като се разбра, че е изчезнал Илиян Тодоров – осъден за убийството пред дискотека "Соло". Изчезнаха и част от подсъдимите за убийството на студента Стоян Балтов. До ден днешен никой не знае на кое море се любуват и т. нар. "братя Галеви". А това са само някои от най-често сочените примери за "бягство от правосъдието" – списъкът може да бъде продължен с още стотици имена.

Причините за срамно голямото количество нашенски специфични "бежанци" са много, но на първо място сред тях стои очевадната невъзможност на полицията да ги спре. Но ако тя няма достатъчно жива сила да го направи, би трябвало на помощ да дойде техниката – за това са измислени системите за електронно наблюдение, каквито съществуват на Запад вече от десетилетия. Става дума най-вече за така наречените "електронни гривни", които толкова отдавна виждаме по филмите да пиукат в полицията, ако някой осъден или затворен под домашен арест дръзне да напусне дома си.

У нас обаче такива гривни няма. И то цяла година след като бе написан специален закон за това как гривните да бъдат прилагани. Депутатите даже го приеха "по спешност" – след поредния медиен скандал с поредния избягал кандидат-пандизчия. След промените в Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), който регламентира как да се ползват тези устройства, обичайното оправдание на властите, че законодателството ни е калпаво, вече не върви. Но какво от това, че имаме закон, след като самите устройства ги няма?

А още по-любопитно е защо ги няма гривните? Защото за цяла една година не е проведена обществена поръчка, която да осигури тяхната доставка. Ако трябва да сме честни – такава поръчка е била обявена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) през януари 2016 година. Тя е била за "предоставяне на услуга по електронно наблюдение на осъдени лица и лица с мярка за неотклонение "домашен арест". Услугата включва наем на оборудване за гласова идентификация, радиочестотно и сателитно (чрез GPS) наблюдение, което да позволи да се наблюдават едновременно до 260 лица. А за целия двугодишен срок на договора е било предвидено осъществяване на наблюдение на 1040 лица. Стойността на поръчката е възлизала на 1 482 412 лева.

Само че няколко месеца по-късно процедурата е прекратена, с обяснението "липса на реална конкуренция". Защото се явил само един кандидат, а така "възложителят" ГДИН се видял "лишен от възможността да избира между няколко оферти и да сключи договор с изпълнител, определен по обявения критерий – икономически най-изгодна оферта".

Да не вярва човек на ушите си, че у нас има чиновници, които могат да се загрижат за реалната конкуренция в една обществена поръчка. При това в държава, известна по цял свят точно с уредените си (пак от чиновници) държавни поръчки. Но фактът си е факт. Това е мотивът за прекратяването на процедурата за избор на доставчик на гривните.

Истината е, че в чл.39 от отменения вече Закон за обществените поръчки, по който е провеждана тази процедура, изрично е записано, че възложителят може да пристъпи към прекратяването й при наличието само на един кандидат. Но никъде не пише, че е длъжен да го направи, маркирано е като възможност. А подобно решение определено изисква повече обяснения, защото все пак не става дума за доставка на домати. По-подробно обяснение за мотивацията на ГДИН за прекратяването на тази поръчка обаче

така и не получихме. А въпросите, отправени чрез пресцентъра на правосъдното министерство, увиснаха в лятното отпускарско безвремие.

В момента тече нова процедура – ГДИН е започнала подготовката й с покана до всички, които биха желали да се включат при съставянето на документацията по нея. Срокът за събиране на тези "предварителни" предложения е изтекъл на 30 юни 2016 година. Колко още време ще отнеме приключването на цялата процедура – все още е неясно. Но все пак има поне някаква надежда, че гривни за престъпниците все пак ще има, някой ден.

А колко още подсъдими и осъдени ще успеят междувременно да напуснат държавата – ще четем в следващия отчет на Цацаров.

 

Имаше един проект, дадоха едни пари…

Преди около две години всички телевизии и вестници бяха залети от снимките на една симпатична дама, върху чийто глезен бе нахлузена една такава електронна гривна за проследяване. Това показно беше във връзка с проект, гръмко наименуван "Засилване прилагането на пробационните мерки в съответствие с европейските стандарти и система за електронен мониторинг", който бе осъществен благодарение на финансиране от Норвегия. Проектът бе на стойност 598 886 евро и благодарение на него в България бяха доставени стотина електронни гривни, които обаче се поставяха само със съгласие на осъдените. А тогавашният правосъден министър Зинаида Златанова обясни, че този вид контрол върху осъдените излиза двойно по-евтино на държавата, отколкото когато ги изхранва в затворите.

Само че проектът вече приключи. А заедно с него към историята заминаха и гривните, които в момента вече просто не работят – поне според неофициалната информация, която получихме от правосъдното министерство.

 

Проблемът този път не е в закона

Според промените в Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) електронните гривни ще могат да се слагат на обвиняеми и подсъдими, поставени под домашен арест, осъдени на пробация с наложени ограничения в придвижването или изтърпяващите наказания в затворнически общежития от открит тип. Предвидени са три типа наблюдение: чрез сателит, радиочестотно наблюдение и чрез гласова идентификация, които могат да се прилагат за срок от 2 до 6 месеца, с възможно удължаване – максимум до година.

Пак според ЗИНЗС осъществяването на техническите дейности по електронното наблюдение може да се възложи на доставчици на услуги – юридически лица, регистрирани на територията на Република България. Като договорът с изпълнителя се сключва по реда на Закона за обществените поръчки и трябва да уточнява доставката, монтажа, поддръжката, ремонта и обслужването на техническите средства, организацията на наблюдението, контрола и взаимодействието с пробационните служби при констатирани нарушения.

Изменен бе и Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК), в който бе въведена възможност спазването на забраната обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че избори 2 в 1 са добра алтернатива за страната?

Подкаст