Президентът да пише до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и да иска от нея да прати свои представители, които да следят избора на новото антикорупционно мегабюро на държавата. Бюрото да притежава права да използва специални разузнавателни средства и да внедрява служители под прикритие, както и да извършва проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Председателят на Софийския градски съд да е "пазител" на криптираните лични данни на гражданите, подали сигнали за корупция…
Това са само някои от най-екзотичните идеи на депутатите за промени в антикорупционния закон на Меглена Кунева, с които те буквално бомбардираха парламентарното деловодство в навечерието на летните си отпуски.
Да припомним, че Законът за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (както е пълното му име), бе приет в началото на юли на първо четене "по принцип". Още тогава обаче стана ясно, че мнозинството от народните представители не са съгласни с ключови части от него. И предложенията за промени в първоначалния текст, внесен от Министерския съвет, не закъсняха.
Представители от почти всички парламентарни политически сили са внесли общо 11 проекта с предложения. Свои идеи депозираха народни представители от БСП, от АБВ и ДПС, от Патриотичния фронт и дори неколцина съпартийци на Кунева в Реформаторския блок. Знаково изглежда отсъствието на каквито и да било предложение от името на ГЕРБ. Ако не се брои Методи Андреев, който сам и в "съавторство" с Петър Славов и Мартин Димитров е внесъл цели две.
Основните спорове се очертаха още по време на дебатите за приемането на проекта "по принцип": на първо място начинът, по който ще се сформира новият мегаорган, чиято задача ще бъде да следи публичните фигури да не се облагодетелстват от властта. Спор възбуди възможността този орган да влиза в действие по анонимни сигнали. Но най-ожесточени се оказаха дебатите по идеята имуществото, за което хората с власт не могат да докажат законен произход, да се счита за незаконно и да подлежи на отнемане. Точно по тези три точки има и най-много нови депутатски законодателни предложения, внесени между първото и второто четене на проектозакона.
Да припомним, че под шапката на новото антикорупционно мегабюро трябва да се обединят сегашните комисии за конфискация на незаконно имущество и за конфликт на интереси, БОРКОР и отделът за публичния регистър за имуществото на хората с власт в Сметната палата. Според проекта на Кунева това бюро ще се състои от петима души – един директор с четирима заместници, които ще избира Народното събрание по предложения на парламентарните групи или на отделни народни представители. А изборът на директор ще става с мнозинство от "повече от половината от присъстващите народни представители", а заместниците ще се подреждат според броя на събраните гласове.
Впечатляващо е, че така предложената схема допуска дори само тридесетина депутати да могат да си "назначат" някой свой съпартиец за шеф на бюрото. Факт е и че такъв избор не дава никакви гаранции, че след време у този директор няма пак да бъдат открити тефтерчета и указания кого трябва да "удари" или "оправи". За капак – безспорен факт е и че макар да заплашва със строги санкции хиляди хора в държавата, в закона на Кунева е "пропуснат" какъвто и да било контрол за моралния и служебен "интегритет" на членовете на антикорупционното бюро – никъде не е предвидена нито процедура, нито орган, пред който те самите трябва да се отчитат и който да ги контролира.
Затова и депутатите предлагат този пропуск да бъде попълнен, като се възложи на антикорупционната комисия на НС да проверява декларациите за имущество и за конфликт на интерес, подадени от членовете на Бюрото. Само че народните избраници въобще не са на едно мнение как трябва да се избира това бюро. АБВ и Патриотичният фронт например настояват изборът да става с мнозинство от 2/3 от депутатите. Радан Кънев и Гроздан Караджов предлагат мнозинство от 121 депутати, а Георги Кадиев е замислил сложна конкурсна процедура, която ще се организира от президента и ще се състои пред комисия с представители, излъчени от държавния глава, от Народното събрание и от Пленума на ВСС. На Кадиев впрочем принадлежи и идеята към тази сложна процедура да се зачисли и ОЛАФ.
Другият важен въпрос – за анонимките и за възможността те да се използват за разчистване на сметки, като че ли събира най-много гласове в една посока: против допускането им. Срещу предложението производства срещу хора с власт да започват и по "неподписани" сигнали последователно са се обявили БСП, АБВ, ДПС, Патриотите и Българският демократичен център, които в предложенията си категорично настояват в сигналите да се записват имената и да има подпис на подателя им. Дори съпартийците на Кунева в "Движение България на гражданите" – Антони Тренчев, Димитър Делчев, Димитър Шишков, Настимир Ананиев и Бойка Маринска, се съгласяват, че в документа трябва да има име, адрес и подпис. Но пък са предвидили опция – ако сигналът бъде подаден електронно, данните за подателя да се съхраняват в криптиран вид в СГС и председателят им да ги предоставя само при наличие на съдебно производство.
Почти всички политически представители се обявяват и срещу "презумпцията за виновност", заложена в антикорупционния проект на Кунева. Да поясним, че според законопроекта, внесен от МС, всяко имущество, за което не е доказан законен произход, ще се смята за незаконно и ще подлежи на конфискация. При това проверяваното лице ще трябва да докаже, че имането му е законно. Тази "обратна тежест за доказване" беше силно критикувана и в становищата на Института за пазарна икономика, на Върховната касационна прокуратура и на Висшия адвокатски съвет, които те пратиха в парламента още преди приемането на закона на Кунева на първо четене. Този момент разпали най-силно и депутатските страсти по време на обсъждането на проекта на първо четене в пленарната зала на НС.
Тук е задължително да напомним друг факт: че същите тези депутати вече са гласували аналогичен по съдържание текст, но като поправка към сега действащия закон за конфискация на незаконно имущество. Поправката е приета на 11 февруари тази година и тогава според парламентарните стенограми за нея са гласували 100 народни представители – без нито един глас "против". Нито даже някой "въздържал се". Тогава обаче от тази "обратна" презумпция се очакваше да пострадат основно криминални типове, участвали в организирани престъпни групи, в трафик на хора, извършители на грабежи и измами, на данъчни престъпления и прочие. Но не и депутати – тази малка подробност очевидно сега прави положението някак по-различно.
Диаметралната противоположност в "антикорупционната визия" на депутатите дори само по тези три основни спорни точки стига, за да очертае сериозен проблем пред закона на Кунева наесен. Явно е, че ще има още много пазарлъци и още повече скандали около приемането му, при това нажежавани до червено и заради предизборната президентска кампания, насред която ще минават дебатите по него.
Но в крайна сметка законът най-вероятно ще бъде приет. При това още по-калпав, отколкото бе внесен, неработещ и с очевадна нужда от промени още от първия ден. Просто за да има с какво да се похвалим пред Брюксел. А че корупцията няма да пострада от него, всички сме наясно: както избиратели, така и управляващи.
