Един от първите филми, които съм гледал в живота си, е популярната френска комедия "Лудите на стадиона". Историята в него не е нещо особено, но през цялото време публиката в киното се заливаше от смях. Накратко, сюжетът е следният: четиримата главни герои са на почивка на къмпинг до малък френски курорт. Очаква се олимпийският огън да мине през селото и всички се подготвят за тържеството. Нашите хоpa решават да им помогнат. Единият от тях обаче се влюбва в дъщерята на магазинеpa. Междувременно тя избягва с носителя на олимпийския огън. На него не му остава нищо друго, освен да я намери и да я върне отново, като спечели любовта й. За целта главните герои трябва да станат олимпийци. И разбира се, комичните случки се редят една след друга…
Не съм и предполагал по онова време, когато България бе световна спортна сила, че един ден българските състезатели на Олимпийските игри ще представляват почти същата картинка. Едва ли днес някой се е надявал на подвизи от тях, особено от тези, които стартираха в първата седмица от състезанията в Рио де Жанейро, но чак пък такава излагация рядко се вижда. Докато спортисти от Косово и Фиджи печелят златни медали, българите са почти незабележими и не само са без отличия, но и едва влизат в преките предавания. Колоездачът ни падна на шосето, гребците бяха толкова назад от другите, че пречеха на операторите да снимат останалите лодки, а "звездите" ни в тениса си тръгнаха след първия мач.
Игрите – може би по ирония на съдбата, тръгнаха трагикомично за нас. Докато очаквахме да научим класирането на колоездача ни Стефан Христов в общия старт на шосе (Христов получи олимпийска квота при доста спорни обстоятелства), се оказа, че той е паднал някъде по трасето. За щастие се размина без сериозни контузии. Главният лекар на българската олимпийска делегация доктор Стругаров съобщи, че олимпиецът ни има тежка гръдна травма, но без счупени ребра и без увреждане на белия дроб. Треньорът му Тодор Колев пък "успокои", че организаторите все пак са му предоставили велосипеда на Стефан, по който има леки поражения и само километражът му липсва. Така, вместо на медали в началото на надпреварата, се радвахме, че един от българските участници е останал жив и е относително здрав…
По-голямото разочарование обаче дойде веднага след това от тенис кортовете. Григор Димитров катастрофира още в първия си мач срещу хърватина Марин Чилич. Най-добрият български тенисист загуби с 1:6, 4:6 и приключи олимпийското си участие само за 64 минути. За капак на всичко след двубоя си тръгна ядосан – неясно на кого, и отказа да говори пред българските медии. Не бе по-различна и съдбата на Цветана Пиронкова, която също приключи с участието си в първия си двубой, като загуби с 6:1, 4:6, 2:6 от германката Лаура Зигемунд.
В джудото Янислав Герчев започна с победа, но още в осминафиналите загуби с ипон от Амиран Папинашвили. По-титулуваният ни джудист Ивайло Иванов спечели два мача, но не успя да стигне до двубой за бронзовото отличие в категория до 81 кг, като загуби в четвъртфиналите от американеца Травис Стивънс, а в репешажа отстъпи на италианеца Матео Маркончини.
В спорт, който ни е носил много успехи в миналото – гребането, Кристиян Василев и Георги Божилов завършиха на последното шесто място в своя полуфинал на двойка скул. Така те имаха три състезания в Рио и два пъти заеха последната позиция.
Наследниците на Таня Богомилова в плуването пък са толкова далеч от елита в този спорт, че дори национален рекорд не им стига за достойно представяне. Нина Рангелова остана извън полуфиналите в дисциплината 200 м свободен стил. Тя завърши четвърта в четвърта квалификационна серия и зае 22-рото място в крайното класиране. Рангелова остана само на три десети от собствения си национален рекорд, поставен през май на европейското в Лондон. Колкото до Александър Николов, той също отпадна в квалификациите на 100 м свободен стил. Българинът завърши трети в третата серия и зае 41-вото място в крайното класиране от 59 участници.
Разочарование претърпяхме и в един от спортовете, където надеждите бяха най-големи – спортната стрелба. Самуил Донков отпадна още в квалификациите на 10 м въздушен пистолет. Той зае 34-о място от 46 състезатели. Донков не успя да преодолее квалификациите и в дисциплината 50 м пистолет. Там той се класира по.добре – до 32-ата позиция.
Друг състезател в спортната стрелба Антон Ризов пък изрази публично от далечно Рио недоволството от проведената подготовка преди олимпийските игри. С нея той оправда слабия си резултат в квалификациите на 10 м въздушна пушка, където остана 42-ри. "Когато се готвим по този начин в България – всеки сам за себе си, няма как да стане. Сам как да се подготви човек? Абсурд. За тази подготовка – толкова", отсече Ризов след провала си.
Голямата ни надежда в този спорт Антоанета Бонева остана 42-ра на 10-те метра, а не успя да спечели отличие и в любимата си дисциплина – 25 м пистолет, в която на всякакви други състезания мачкала всичко наред. Все пак там българката завърши на осмото място, което е и най-голямото ни постижение до момента. Бонева отдалеч се размина с медала, но успя да спечели награда от държавата, след като тя реши да премира олимпийците, наредили се сред първите осем – очевидно огромен успех за сегашното състояние на българския спорт.
Според новите разпоредби златен медал в Рио де Жанейро ще донесе премия от 250 000 лв. на всеки наш спортист. Среброто ще се премира с 200 000 лв., а бронзът – със 150 000 лева. Награди ще има и за класиране до осмо място – 40 000 лв. за четвърта позиция, за 5-о място парите са 30 000 лв., за 6-о – 20 000 лв., за 7-о ще се дават 15 000 лв. и за 8-а позиция – 10 000 лева. Очевидно е обаче, че спортното ни министерство ще си спести голяма част от тези пари и за пред публиката можеше да се изпъчи и с петорно по-големи суми.
Преди четири години отборът ни от 63-ма олимпийци се върна от Лондон със сребърен медал на Станка Златева, бронз на Кубрат Пулев и четвърто място на волейболистите ни. Тогава незавидното 63-68-о място в подреждането по медали бе определено като голям провал, но дали сега не сме напът да го задминем?
Подведена от стремежа да прави единствено "спорт за високи постижения", държавата изсипа към 50 млн. лв. за целия олимпийски цикъл, както призна министър Красен Кралев, преди да е осигурила добри треньори и специалисти, съвременни методики за тренировки, необходимото спортно оборудване и инфраструктурата за подготовка. За бедна страна като България 50 млн. лв. не са никак малко. Така че "лудите на стадиона" съвсем не са спортистите, а техните началници. Представям си как сега тези чиновници сънуват едно-две медалчета, я от бокса, я от борбата, както на предишната олимпиада, та да си поизмият лицата и през следващите четири години пак да се ударят в гърдите колко много правят за спорта у нас. Само че и с тях и без тях (имам предвид и началниците и медалите) положението е по Христовски трагикомично – спортът ни е паднал някъде дълбоко надолу и макар "ребрата" му да са все още цели, едва ли при сегашното самодейно отношение към него скоро ще се оправи
