Винаги се намира място за облигациите в стратегиите на инвеститорите. Привлекателни са с това, че са книжа с нисък риск. И най-вече защото предлагат възможност за разнообразяване на портфейлите им, внасят и стабилност във финансите им.
Облигацията е документ за дълг, т.е. че притежателят на тази ценна книга е предоставил парична сума на кредит на нейния издател (емитент). Тя е с предварително фиксиран постоянен доход под формата на купони (лихва) и главницата й се изплаща на датата на падежа й в зависимост от вида на самата облигация. Така кредиторът може да планира приходите си и инвестиционните си намерения. Другите алтернативни възможности – лихви по депозити, акции и подобните им, са много по-непривидими от гледна точка на развитие и на приходи.
По тази причина, а и защото анализите на мениджърите на договорните фондове са били достатъчно прецизни, само три от тези схеми са допуснали загуба в месеците от началото на годината до момента.
В годините преди 2008-а дълговите книжа носеха добри постъпления и дадоха финансова опора за развитието на различни бизнес проекти на българските компании. А организираните на тази основа договорни фондове си осигуряваха повече от атрактивна доходност, като инвестираха в такива емисии. Те се очертават сред печелившите колективни схеми и през тази година. И почти не пострадаха от често срещаното напоследък отсрочване и забавяне при изплащането на някои от облигационните заеми.
С малко, но нагоре – така може да бъде синтезирано случилото се през периода от януари до август с петнадесетте договорни фонда от типа "Облигационен пазар". Те са увеличили парите, които управляват, с над 28 млн. лв., показва проучване на в. "БАНКЕРЪ".
В средата на осмия месец те са натрупали в портфейлите си 290.331 млн. лева. Числата през тази година са показателни. Пониженията на котировките по основните позиции на "БФБ-София" подсилиха негативизма на борсовите играчи, които потърсиха дълговите инструменти като атрактивна възможност за вложения. От друга страна, падането на лихвите по депозитите накара и спестителите да се замислят върху бъдещето на своите пари. И така разместването на всички тези средства неслучайно доведе до ръст в стойността на активите на колективните схеми, инвестиращи в облигации. Тя се увеличава с по-висок темп, отколкото при структурите, търгуващи с акции.
Освен това облигационните фондове имат най-висок относителен дял – над 44%, от общия размер на активите на българските инвестиционни фондове. Логично следствие от това е предпочитанието на десет от лицензираните у нас управляващи дружества, които са организирали по една такава схема. "ОББ асет мениджмънт" е с две, а "ДСК Управление на активи" – дори с три.
Най-доволни от вложението си към момента могат да бъдат клиентите на "Експат Бондс". Договорният фонд е част от "Експат Капитал", чийто изпълнителен директор и член на съвета на директорите е Николай Василев. От август 2009 г. Василев е управляващ партньор в дружеството – една от най-големите независими инвестиционни и асет мениджмънт компании в България. Групата компании на "Експат Капитал" управлява три договорни фонда ("Експат Ню Юръп Стокс", "Експат Глоубъл Екуитис" и "Експат Бондс"), един фонд за недвижими имоти ("Експат Бета" АДСИЦ) и множество индивидуални инвестиционни сметки.
Колективната схема се е насочила предимно към вложения в държавни ценни книжа, в ипотечни, общински и корпоративни облигации и депозити, а географският й фокус са страните от Нова Европа и страните от бившия СССР. Това пък е донесло на инвеститорите, които са ги предпочели, доходност от 6.71% от началото на 2014-а и активите на "Експат Бондс" са се удвоили.
Другите колективни схеми от типа "Облигационен пазар" също са на печалба, но тя е доста по-ниска. Тук можем да отбележим фондовете, организирани от банкови управляващи дружества. Обект на инвестициите на "ЦКБ Гарант" например са основно облигации, други дългови ценни книжа и инструменти на паричния пазар, приети за търговия на регулирани пазари в страната и в други държави. Това му е донесло доходност от 2.25% за изминалите месеци.
Най-"заможният" взаимен фонд е организиран от друг банков фонд мениджър. Доходността по дяловете на "Райфайзен Консервативен фонд България" не е висока (+ 0.44%). Но за инвеститорите сигурност дава фактът, че до 90% от активите му са в дългови ценни книжа – ДЦК, ипотечни, корпоративни и общински облигации. Допълнителни капиталови печалби осигуряват ценовите движения на акциите на борсата. Но фондът губи около 4 млн. лв. от портфейла си, в който се съхраняват 90.238 млн. лева.
Най-старият договорен фонд от този тип – "Ди Ви Евробонд", не успя да донесе повече полезна стойност на парите на клиентите си. Схемата отчита загуба от 1.58%, а от това следва и свиване на размера на нетната стойност на активите.
Взаимните фондове от типа "Облигационен пазар" осигуряват по-ниска доходност, но вече са сериозен конкурент на банковите депозити.
Обратен ефект
Въпреки че се смята за нискорискова инвестиция, облигацията все пак носи риск, който не е толкова висок, колкото при други класове финансови инструменти, но все пак съществува. Емитентът дължи плащане по облигационния заем независимо от това дали е на печалба. Но в случай на икономически сътресения възможността длъжникът (емитентът) да покрива задълженията си към кредиторите си, включително към облигационерите, намалява и е напълно възможно да не може да плати при настъпил падеж по облигациите. Ако съответната емисия не е обезпечена в нужния размер, облигационерът трябва да търси дължимото по принудителен ред, като се конкурира с всички кредитори на дружеството, някои от които е напълно възможно да имат привилегии върху вземанията си.
