Концесионният договор с "Дънди Прешъс Металс" ще бъде преразгледан. Дружеството, както е известно, е 100% собственост на регистрираното в Нидерландия дружество "Дънди Прешъс (Челопеч) Би Ви". Сметната палата категорично отсече на 27 юли, че държавният интерес при сключването на договора за добив на подземни богатства (мед, злато и сребро) край Челопеч не е защитен. Това е тласнало Министерството на енергетиката към решението да прекрати концесията. Дали обаче мисията на държавата да се справи с канадците и да успее да се отскубне от крокодилската им захапка няма да се окаже невъзможна за момента, е трудно да се гадае.
Вестник “БАНКЕРЪ” е нищил нееднократно темата за ползата от тази сделка – която направи правителството на Иван Костов и буквално подари добива на нашето злато, но резултат от подобни дебати така и не е имало. А – само един пример: в държавната хазната за последните три години са влезли едва 34 млн. лв., докато печалбата на "Дънди" за същия период е… 1.5 млрд. долара.
Експертите на Сметната палата са установили
недостатъчно ефективен контрол над концесията
Проверката обхваща периода от 1 януари 2011-а до 31 декември 2013-а и е установила, че има нарушения, от които българската държава е значително ощетена. А контролът за изпълнението на договора през този период не е бил достатъчно ефективен.
Контрактът за концесията е 30-годишен (от 26 юли 1999-а). До 2009-а той е изменян и допълван четири пъти с допълнителни споразумения.
Още с първото са били променени изискванията от решението на Министерския съвет за предоставяне на концесията. Така са намалени значително задължителните суми за инвестиционната и за екологичната програми, които е трябвало да бъдат изпълнени през първия период на концесията. Променен е бил и срокът за изпълнение на мероприятията по тях – от пет на три години. Така концедентът (българската държава) на практика е бил лишен от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. щ. долари.
През 2007-а пък е била променена методиката за определяне на концесионното възнаграждение и процентният му размер е бил обвързан с рентабилността на нетните приходи от продажби и със счетоводния финансов резултат на дружеството. А през 2008-а с поредното споразумение е била включена разпоредба, съгласно която концесионерите по сключени концесионни договори запазват правата и задълженията си… при условията на сключените договори до изтичане на срока им.
С нея на практика
законодателят е поставил в неравностойно положение
концесионерите по сключени договори преди и след 2008-а, свързани с размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия. При запазването на процентния размер – от 1.5%, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера, концедентът (сиреч българската държава) вече е лишен от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение.
За одитирания период дължимото концесионно възнаграждение съвсем не е малко – става дума за над 22.6 млн. щ. долара, или малко над 33. 8 млн. лева. Реализираните инвестиции са били в размер над 187.5 млн. щ. долара.
Държавните одитори са установили, че са изпълнени задълженията за представяне на банкови гаранции, но в Министерството на икономиката и енергетиката нямало утвърден ред за работа с документите – за приемане, за регистриране, съхраняване на банковите гаранции по концесионните договори. А след като липсва ред за опазването на тези документи, няма и как концедентът да контролира изпълнението на основни задължения на концесионера. Това може да засегне финансовите му интереси, се посочва в документа.
Контролът върху изпълнението на концесионните задължения в момента е в ръцете на Министерството на енергетиката, където е създадена специална дирекция "Природни ресурси и концесии". В нейните задължения влиза осигуряването на условия за осъществяването на дейностите по концесиониране.
Честите структурни промени обаче са затруднявали постигането на устойчивост и приемственост при управлението й и са повишили риска за ефективността й, констатират експертите на Сметната палата. Създадена е и Комисия за контрол, в която влизат представители от Министерския съвет, от Министерството на финансите, от Министерството на околната среда и водите и на Министерството на икономиката (до предишното правителство – и на енергетиката).
За одитирания период съставът на комисията е променян четиринадесет пъти. Това също
оказало негативно влияние върху контролната дейност
В доклада се подчертава още, че не са определени длъжностни лица с персонализирани отговорности, което създава възможност служители от дирекцията да докладват за резултатите от извършения текущ контрол пред Комисията за контрол и същевременно да са нейни членове, оправомощени да приемат доклади и решения. През одитирания период председатели и членове на комисията са били и ръководители, и служители от самата дирекция. И към момента на одита председател на комисията е бил самият директор.
Ревизорите от Сметната палата са на мнение, че по този начин се допуска припокриване на различни по вид отговорности и се компрометира контролът, упражняван от комисията върху дейността на длъжностните лица. Констативните протоколи за отделните проверки са показали кои параметри на концесията са проверявани, но не съдържат информация за извършените на конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущият контрол. А това повишава риска за верността и достоверността на констатациите и оценките по изпълнението на договора.
От информацията за осъществени контролни действия "не се е създала увереност", че през 2011-а – 2012-а са извършвани проверки на място в обекта на концесия, както и че във връзка с осъществения текущ контрол стриктно са спазени изискванията на Вътрешните правила за работа на дирекцията по отношение на проверка на представените документи от концесионера. Липсвала и информация за извършените конкретни контролни действия и процедури, по които се извършва текущият контрол. Всичко това крие риск от формализирането на контролните функции и да не бъдат констатирани навреме евентуални неизпълнения на условия от договора за концесия. Текущият контрол, с който е било натоварено тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката, е бил преимуществено… документален. В по-голямата си част той се основава на подадените от концесионера данни, което на практика не гарантира тяхната достоверност и създава риск за формално изпълнение на контролните функции и за недостатъчна ефективност от него.
Представената и публикувана в Националния концесионен регистър информация за изпълнение на договора не се актуализира своевременно и към 31 декември 2013-а не е била пълна по отношение на всички изисквания, регламентирани в нормативните актове. Това е затруднило публичния достъп до актуални данни за целите на анализа и отчетността и не осигурява прозрачност, констатират одиторите.
Сметната палата е дала пет препоръки
на министъра на енергетиката. За изпълнението им той е трябвало да предприеме мерки в срок до четири месеца. Предвижда се и анализ на сега действащите условия за разработване на находището, заявиха хора от ведомството, след като бяха формулирани констатациите в доклада. Министерството има срок до края на октомври 2016-а да изпълни отправените му в одита препоръки за подобряване на работата в златната мина в Челопеч.
Каквото и да е показал анализът на енергийното министерство обаче, то трудно може да промени сегашния размер на концесионното възнаграждение на "Дънди" за разработването на находището. Причината е, че през 2008-а тройната коалиция записа в Закона за подземните богатства, че "концесионерите запазват правата и задълженията си по сключените договори до изтичане срока на съответната концесия", който текст вече цитирахме. В случая с Челопеч това означава, че до 2029-а размерът на възнаграждението не може да се пипа. Така за него не важи новата методика за концесионните такси, въведена от кабинета "Станишев". Според нея концесионно възнаграждение за металните изкопаеми е плаващо – от 0.8 до 4%, в зависимост от реализираните приходи от продажби и печалби.
От доклада на Сметната палата става ясно, че през периода януари 2011-а – декември 2013-а канадската компания е добила край Челопеч 5 153 261 т руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 т, на злато – 18.8 т, а на сребро – 42.99 тона.
Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара – според цените на Лондонската метална борса.
Общата сума на добива е над 1.5 млрд. долара. От нея под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1.5%), или около 34 млн. лв. за периода 2011-2013 година.
От публикуваните на сайта на компанията годишни финансови отчети за 2011-а и 2012-а става ясно, че брутната печалба на "Дънди" от находището в Челопеч възлиза съответно на 111 млн. долара за 2011-а и на 165 млн. долара за следващата година.
Паричните разходи на тон обработена руда са били съответно 54.81 долара през 2011-а и 45.77 долара през 2012-а, сочат още отчетите на компанията. В обръщението на мениджмънта на компанията към акционерите за 2015-а пък се посочва, че паричните разходи на тройунция злато в медния концентрат за годината възлизат съответно на 353 долара и са "едни от най-ниските в минната индустрия". През декември 2015-а компанията е обявила увеличение на установените ресурси в находището с цели 15%, или с 4.2 млн. тона. Въпреки това обаче акциите й към същия момент, по собствените й оценки, са се търгували на "ниски котировки".
От Министерството на енергетиката коментираха, че са направили анализ на приложимите в европейски и в световен мащаб механизми за определяне на концесионните плащания и за размерите на концесионните такси. От енергийното ведомството твърдят, че "приложимите в България размери на концесионните плащания са съизмерими с прилаганите в другите държави членки на Европейския съюз". Не става ясно обаче дали министерството визира плащанията по старите концесии, каквато е тази в Челопеч. Или по новите, които са на по-добри равнища и наистина са съпоставими с европейските.
По новия договор на "Дънди" – за находището "Ада Тепе" край Крумовград, което по информация на компанията ще бъде въведено в експлоатация през втората половина на 2018-а, ставката е плаваща – от 1.44 до 4 процента. По-конкретно, в договора е записано, че "минималният процентен размер на концесионното плащане е 1.44 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди. При рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително и при отрицателни стойности. А максималният процентен размер е 4 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби.
При рентабилност от 10 на сто до 50 на сто размерът се увеличава с 0.064 на всеки процент увеличение на рентабилността", сочи информацията в Националния концесионен регистър.
От години противниците на златната концесия
информират обществеността, че България е една от най-големите страни – производителки на злато в Европа. Докато концесионната такса у нас – от 1.5%, е сред най-ниските в Европа и в света, където тя е различна, но варира от 3 до 8 на сто.
В същото време всички нашенски управници не пропускат да отбележат, че страната ни е сред държавите с най-ниско облагане…
