Защо банковите служителки ни гледат все едно сме им изяли десерта. Имам чувството, че им нарушаваме спокойствието на перманентно изпънатите нерви след като се появим и те избълват част от натрупалото им се напрежение срещу нас.
– Ама защо не сте попълнили два броя от розовите бележки – по-малките?
– Ами защото те са поставени до входа на една поличка и пет пъти невнимателни клиенти ми насинваj лакътя на дясната ръка, отговарям примерно аз.
– А не – вземете бележки и пишете.
– Бихте ли ми казали адреса на клона, тук го искате.
– Стига глупости, пишете София и датата.
– Тук обаче обърках сумата, може ли да попълня вярната и да се подпиша с гриф: "Поправката моя"?.
– Не, това вече ни е забранено. Вземете си нови бланки.
Защо у нас чиновниците и в частност тези в банките се държат все едно си им се натресъл на гости неканен. В Европа се усмихват. А тук не разбират ли, че ти със самото си влизане вече им заработваш заплатата. Та дори и това да е само 1 лев, колкото струва вече да изтеглиш 1 лев от собствената си сметка.
Защо крият постоянно увеличаващите се такси на услугите?
Защо начисляват такса обслужване върху сметки, по които от години няма движение?
Защо в много от случаите има начини да не платиш някое утежнение, ако възразиш по-бурно, така че хората в салона да те чуят и да присъединят справедливия си протест към твоя?
