Преди броени дни за първи път еврова България излезе на международните пазари с план за поне 2 млрд. евро заем и събра поръчки за близо 9.5 млрд. евро (4.75 пъти презаписване!). Финално бяха пласирани 2.5 млрд. евро в три транша (6, 12 и 19 години) при доходности между 3.4% и 4.65% – всички при по-ниска лихва спрямо първоначалните индикации заради интереса. Добър повод да проверим дали откакто сме в еврозоната, България плаща по-евтино за дълга си. Движението за последните 6 години проследява финансистът Дончо Барбалов, бивш заместник-министър на икономиката и индустрията.
През периода 2022-2024-та живяхме в политическата каша – избори след избори, служебни правителства. Пазарите реагираха и разликата (спредът), която плащахме над германските облигации, скочи до цели 370 базисни точки (3.7%) през есента на 2022 г, казва Балбалов.
От 1 януари 2026 г. сме в еврозоната и ефектът е, че през март при краткосрочния дълг (2-3 години) спредът падна до рекордни 23 базисни точки. Официалният показател на ЕЦБ за конвергенция (общата дългосрочна лихва на България) също потвърждава подобрение спрямо кризисните години, обяснява Барбалов. Неговото становище е, че огромният интерес към последната емисия показва, че доверието на инвеститорите засега е налице – рейтинговите агенции (S&P, Fitch) също гледат положително, именно защото сме в еврозоната. Но тази „кредитна линия на доверие“ не е безкрайна и не замества бюджетната дисциплина.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев очевидно също е доволен.
„Доходността, която е постигната за всеки един от тези траншове, е изключително добра за България. Наскоро имаше купуване на дълг от друга държава членка на Европейския съюз, която постигна много по-висока доходност, отколкото България успя при днешния аукцион.
Доходността е добра за България, не натоварва в дългосрочен аспект плащането по лихвите, така че изключително полезно беше това излизане на Министерството на финансите на международните пазари„, коментира финансовият министър. Според него до края на годината е вероятно да има още едно излизане на международните пазари, тъй като все още не е набран дългът, необходим за плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост и за покриване на дефицита.
Доц. д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и бивш съветник в БСК, обаче не подкрепя министерския оптимизъм. „Нека сравним доходността по българския дълг с тази на “свръхзадлъжнялата” Гърция. Тя има дълг от 140% от БВП към момента , а доходността е сравнима и по-добра от българската”, отбелязва той.
По думите му: „На последния търг при 6-годишните книжа ние регистрирахме доходност от 3.40%, а Гърция има по същите книжа 3.65 на сто. При 20-годишните книжа обаче ние даваме 4.30%, а южните ни съседи – 4 на сто, т.е. България плаща повече. При книжата до 30 години ние плащаме 4.65, а гърците – 4.37 процента, отново сериозна разлика.”
Това обяснява Ножаров и предупреждава, че бъдещето ни не е безоблачно. В Закона за държавния бюджет за 2026 година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10.1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3.261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг в края на годината да достигне 37.7 млрд. евро, или 30.1 на сто от БВП.
Фискалният съвет отправи остри критики към „неуправляемата дългова спирала“ – пряка последица от липсата на стратегия за свиване на текущите разходи. От там също предупреждават, че темповете на трупане на нов дълг (средно по 5.5 млрд. евро на година) излагат страната на пазарни рискове.
Рязкото покачване на лихвените разходи до 1.88 млрд. евро през 2028 г. (близо 1.3% от БВП) ще започне директно да иззема фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета, изтъкват от Фискалния съвет. Те открояват и факта, че разходите за публичния сектор надвишават правилото до 40% от БВП и през 2026 г. и през следващите години.
