Откъм клиента обаче проблемът с банкерските заплати е коренно противоположен. Мнозина смятат, че ниските заплати са оправдани: “Ами колкото – толкова…" или
"Колко да получават касиерките в банката – правят 3-4 операции дневно на кръст, да стигат до 10 операции – това е в разни клончета в провинцията", казва наш читател и допълва: "Щото я сметнете вие какво правите всеки ден и колко получавате, като водите фирми, и с колко обширни познания трябва да сте въоръжени." Но все пак от офис до офис разликата е огромна. В някои влизат десетки клиенти и служителите едва сколасват, особено в обедната почивка. В други действително цари безмерно спокойствие – там комунизмът е победил. Банките са някаква странна територия. В тях има служители, които се изживяват като по-висши същества, принудени да се занимават с някакви неориентирани субекти, които или стискат някакви банкноти в ръце, или искат да стиснат.
Защо у нас чиновниците държавните и в частност тези в банките се държат все едно си им се натресъл на гости неканен. В Европа се усмихват, в Америка – задължително, дори когато им е криво. А тук сякаш не разбират, че със самото си влизане клиентът вече им заработва заплатата. Та дори и това да е само 1 лев, колкото струва вече да изтеглиш 1 лев от собствената си сметка.
Читателите ни подсещат за друг парадокс: Когато внасяш месечна вноска по кредита си, дължиш 1 лв. такса, но ако пратиш сина си или съпругата си – 2 лева. Ако някой може да обясни тази гавра, даваме му думата.
Клиентите се вълнуват и защо банките крият постоянно увеличаващите се такси на услугите? Защо начисляват такса обслужване върху сметки, по които от години няма движение? Докато сметката удари "нулата". Че има случаи, когато таксата си върви и когато тя е празна. Но ви казват: "Господине, ваша грижа е да си следите сметката."
Защо банковият служител не е любезен да те информира, както казваше дядо ми: "Когато авоарите по сметката ти не са разпоредени цяла година".
