В края на юни 2016 г. делът на брутния външен дълг на България нараства леко до 76.7% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо нивото му от края на май, показват предварителните данни на Българска народна банка. За май данните сочеха 76.1 на сто. Миналата година пък приключи с брутен външен дълг за 34.091 млрд. евро, което беше 77.2% от БВП.
В абсолютно изражение брутният външен дълг нараства с 803.6 млн. евро до 34.895 млрд. евро за периода януари-юни 2016 г., но само спрямо юни 2015 г. има спад от 2% на годишна база, или със 701.7 млн. евро. Тогава показателят възлизаше на 35.6 млрд. евро, или 80.6% от БВП.
Въпреки покачването на дела на месечна база нивото му остава по-ниско както спрямо края на 2015 г., така и в сравнение с края на първото шестмесечие на миналата година.
За да добием представа какво се случва през последните 2 години е добре да погледнем движението на дълга и неговият дял от БВП за по-дълъг срок от време.
Разглеждайки динамиката на брутния външен дълг на България за последните 17 години, можем да откроим четири отделни периода: От 1999 до 2003 г., брутният външен дълг остава почти непроменен в номинално изражение (изчислен в евро), докато в относително изражение (като процент от БВП) намалява, поради икономически растеж и растеж на цените (номинално увеличение на БВП). Към 2003 г. делът на брутния външен дълг към БВП е под 60%.
В периода 2003-2008 г., външният дълг расте значително както в номинално изражение, така и в съотношение с БВП. Това са годините на силен икономически ръст преди кризата, когато външните инвестиции са един от основните двигатели на растежа.Към 2008 г. за кратко време делът на дълга към БВП надхвърля 100 процента.
В годините след началото на кризата (2008-2014) се забелязва отново едно "стагниране" на външния дълг. Тези години се характеризират с ниска икономическа активност и несигурност от страна на външните инвеститори, както и с ограничено търсене на кредит. Към края на периода делът е под 90 на сто.
През 2015 г. се забелязва значително намаляване на външния дълг както в номинално, така и в относително изражение, основно по линия на "делевъридж" и изплащане на кредите отпуснати на български фирми от техните майки. Делът на дълга пада почти до 77 на сто.
За шестте месеца на тази година само задълженията на сектор „Държавно управление“ към чужбина са нагоре с 1.036 млрд. евро, или с 18.6%. Така в края на юни задълженията на правителството възлизат на 6.612 млрд. евро. Припомняме, че увеличението се дължи на придобитите от нерезиденти емитирани облигации на международните капиталови пазари от България през март.
Делът на задълженията на правителството, общините, социално-осигурителните фондове и на другите институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата, нараства леко до 14.5% от 14.4% от БВП, колкото бе в края на май 2016 г. По този показател България е рекордьор в ниските стойности.
Външните задължения на банковия сектор се понижават с 6% спрямо края на миналата година до 3.879 млрд. евро. В края на 2015 г. те бяха за 4.126 млрд. евро.
Делът на дълговете на банките към чужбина е леко нагоре до 8.5% спрямо нивото от 8.4% от БВП, каквото беше съотношението в края на май. Все пак то е по-ниско спрямо отчетените 9.3% от БВП в края на миналата година.
Външните задължения на т.нар. други сектори, към които спадат дълговете на търговските фирми от реалния сектор (включително заемите, за които има поети държавни гаранции, и заемите на фирми с преобладаващо държавно участие) и на домакинствата, се свиват със 145.9 млн. евро за шест месеца до 11.59 млрд. евро.
Делът на брутния външен дълг на фирмите и домакинствата към БВП се понижава до 25.5% от БВП от 25.7%, колкото беше в края на май тази година.
Така, най-голям дял в брутния външен дълг заемат вътрешнофирменото кредитиране и задълженията на фирмите и домакинствата – 36.7% и 33.2% съответно. Делът на държавния сектор е 18.95%, а на банките – 11.1%.
