Голямо оживление в Мрежата предизвика публикуваната неотдавна от в. „БАНКЕРЪ“ статия, озаглавена „Банковите заплати се сриват“. Тази “сенчеста” тема явно докосна голяма част от читателите ни както във фронт офисите и бек офисите на банките, така и тези, които са искали да надникнат зад бюрата на банкерите, но не са могли. Читателите обаче отварят дума и за още подробности от живота на редовия служител в банка, недоволстват, коментират нередностите зад голямата тайна – възнагражденията и условията на труд в банките. Ние схващаме този интерес като открехване на още една завеса и затова решихме да обобщим отзивите.
Веселка Дочева пише, че цитираните заплати от 700 лв. за редови служител в клон и 1500 лв. за шеф вероятно са от софийски клонове, защото във Варна нещата изобщо не стоят така. Въпреки опитите ни да изкопчим от нея какви са банкерските заплати в морската столица, тя не пожела да коментира. По околни пътища обаче научихме, че средно в провинцията цитираните заплати са съответно 550 и 1100-1200 лева.
Друг читател пък настоява да уточним тези 700 лв., които сме цитирали в дописката, възнаграждение преди или след облагането са. Отговаряме му, че всички числа в текста са за брутни заплати. Но читателят го избива на сарказъм. "За мен да работиш в банка и да взимаш заплата е великодушен жест! Все пак караш на консерви от село, а майка ти е разказала на цяло Плодовитово, че Кичка работи в банка – незабравимо!”
Най-много обаче са коментарите за текучеството в банките, което се поражда не само от ниските възнаграждения. Въпросът с преследването на печалбата от чуждестранните собственици на банки у нас, за сметка на по-ниските възнаграждения на персонала, е далеч по-важен за оредяващите редици служители с дългогодишен опит и стаж в банките. “Текучеството не е от днес, казват те. То започна още с навлизането на чуждите собственици. Политиката им по отношение на кадрите бе последният им проблем при преструктурирането на работата в клоновете. Отношението е колониално и към печалбите, и към персонала. И така ще си остане.”
Така че вторият проблем е за съвременния колониализъм. Едва ли можем да си позволим да не вярваме на читателите, защото тези, които изразиха мнение, говорят от позицията на хора, преживели доста в банките.
Ивелин Чолаков, също бивш банков кадър, директно пита: “Виждали ли сте "договор за управление" на новоизлюпено гръцко банкерче, ще ви се доповръща от цифри и екстри – какво да е изложението на къщата му у нас, каква да е храната за кучето му, какви да са таксите за училище на отрочетата и какво ли още не, а обезщетението при напускане – бедна ви е фантазията." Разбира се, става дума за по-висшия мениджмънт, но и тези примери не са излишни. Защото също повдигат завеската и подсилват въздействието на тази иначе тема табу.
По тази линия на разсъждение има и по-крайни мнения, които могат да се приемат като чиста монета, или пък да се подминат с мълчание.
Третият фактор – лош психоклимат, като мотив за напускане подкрепя усещането, че зад добрите резултати и парадността нещата не вървят добре, що се отнася до персонала. Друга наша читателка, Ivelina Mancheva, пише, че една от основните причини за текучеството е психическият тормоз върху служителите за ръст на продажбите.
“Бивш служител” отваря вратата за някакви типично български служебни нрави. Надяваме се разказът да е изолиран случай, но все пак го цитираме заради истинността му. “НАПУСНАХ точно заради това лошо отношение (да не кажа отчайващо). НАПУСНАХ заради личното отношение и заради онзи неудобния въпрос, който е задаван многократно, и то не само от мен, но и от много мои вече бивши колеги. И отговорът винаги беше един и същ – криза е, нищо не може да се направи. За периода, в който бях в тази институция – събрание на касиерите не се направи, никой не изслушва проблемите. С колежката ми работехме еднакво (като обем работа и отговорности), но разликата в заплатата ни беше двойна. И нормален отговор не получих защо е тази разлика."
“Моето мнение също е отрицателно – казва друга наша читателка. – Натоварването е огромно, уважението – нулево. Директорите си измиват ръцете с подчинените, нарушават много права по КТ, ако си поискаш отпуск – не те пускат, когато на теб ти трябва, а когато на шефа му изнася. За доносниците съм напълно съгласна, навсякъде са."
В този контекст тревожно звучи апелът към една голяма банка, чието име няма да споменем. “Моля Ви, Господа на високите постове, не позволявайте повече качествените хора да Ви бягат по други фирми, а се замислете какво се случва с тази банка от 2009 г. насам. Докога ще продължава тенденцията на ръководни постове да се поставят неграмотни директори, да се назначават връзкари, дошли от село… докога ще има повече за снахите, синовете и всички от родата?…"
А пък мениджър на висока позиция в банка директно ни запита: "Как ще обясните печалби от 100 милиона годишно в страна с най-бедната икономика и най-ниските заплати и пенсии в ЕС?" Но бихме допълнили, като трябва да се "натегнем" пред европейците, и стрес-тестове може да правим.
Каквото в цялото общество, това и в банките. Само дето ни рушат представата, че зад лъскавите витрини на просторните и луксозно обзаведени офиси седят високоплатени финансисти и работят в една среда от числа, която предполага прекрасен психоклимат и колегиални отношения.
