Това – да, това – не. Тази игра подхвана частично обновената Комисия за финансов надзор в лицето на Карина Караиванова, от една страна, и човекът с изтекъл преди две години мандат – нейният заместник по въпросите на частното пенсионно осигуряване – Ангел Джалъзов. Шефовете на пенсионноосигурителните компании продължават да се стряскат в съня си, но вече не от прегледа на активите им и от бъдещите стрес-тестове, а от нелогичните мерки за стабилност, които вземат надзорниците им. Твърде безотговорно КФН отряза най-високодоходните инвестиции на фондовете – тези в недвижими имоти. И то в момент, когато имотният пазар поема чувствително нагоре.
Какво се случи според документите?
Пенсионните фондове вече няма да могат да инвестират парите ни за втора и трета пенсия в имоти. Това предвиждат промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), приети на първо четене от Комисията за финансов надзор (КФН) на 23 август. ("БАНКЕРЪ" описа подробно предложенията в миналия си брой (бр. 34/26 август.) Предвидено е и обществено обсъждане на новите текстове, което трябва да завърши на 7 септември.
Не е тайна, че фондовете държат сравнително висока доходността в голяма степен и благодарение точно на тези инвестиции. Според актюери от недвижими имоти се докарва между 8 и 11% доходност, която на фона на останалите алтернативи е забележителна. От друга страна, за да не залитнат в прекомерни вложения в имоти, сегашната законова уредба забранява на фондовете имотите да превишават 10% дял от общия размер на активите им. Така че нещата и досега бяха решени по разумен начин и тази крайна промяна изглежда нелогична.
Освен това според експерти от пенсионния бранш няма европейско изискване, което да забранява инвестициите в недвижимости. Тогава защо КФН се прикрива зад "евродиктат" по въпроса, заради който трябва да дадем свидни жертви?!
Промяната е мотивирана доста йезуитски: "Като цяло предложените изменения в кодекса (КСО) отразяват изискванията на влязлата в сила в началото на годината директива Платежоспособност II. Основната идея е да се засилят надзорът и регулацията в сектора успоредно с протичащите в момента прегледи на качеството на активите на пенсионните дружества. По този начин, за да се осигури стабилност в сектора, КФН ограничава директното инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти. Това ограничение се налага заради констатирани проблеми при подобни инвестиции", се посочва в мотивите към документа.
Къде остава отговорността към бъдещите пенсионери, за които последна надежда за по-високи пенсии е доходността във втория пенсионен стълб?
Но ако се заровим по-надълбоко в разсъждения за смисъла на промяната, ще видим един съмнителен краен резултат. Ще видим един потенциален печеливш, който сега се развива, меко казано, неравномерно. Той ще поеме парите, които ще се освободят от продадените недвижими имоти, и трябва да се надяваме, че ще разцъфти. Става дума за дружествата със специална инвестиционно цел – АДСИЦ. Това са няколко типа дружества според специализацията на инвестициите си – в земя, в жилищни имоти, в промишлени терени и в офис площи. Какво правят тези дружества? Просто казано – превъртат реални имоти на хартия, която търгуват на борсата като публични дружества.
Не може да се говори за някакъв общ тренд в тяхното развитие. Във всяка група има силни и слаби играчи – всичко зависи от управлението и от експертната им подготвеност като инвеститори. Така, че е редно КФН да обясни защо да се купи "хартия" е по-малък риск, отколкото да се купи "керемида". С какво акциите на този нисколиквиден пазар са по-сигурни от къщите и земята на другия? Не става ли двоен рискът, защото пенсионните компании ще трябва да следят вече два пазара и рисковете, които ги съпътстват? Логично ли е да си мислим, че промените са плод на силен лобизъм точно от страна на АДСИЦ?
"Процесите на пазарите на недвижими имоти се различават съществено от тези на капиталовите пазари както по отношение на тяхната регулация, така и по отношение на прозрачността и ликвидността. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове", обясняват вносителите.
За да омекоти прехода на фондовете към новата ситуация, регулаторът предвижда десетгодишен срок, в който дружествата да прекратят инвестициите си в имоти и да ги продадат.
Едва ли има пряка връзка между това скандално решение и факта, че според последните данни от официалната статистика пенсионните дружества държат в кеш 1.4 млрд. лв. от активите си. Само за сведение: това прави 15% от активите на пенсионните фондове, които наближават 10 млрд. лева. С други думи, всеки седми лев "обича тишината".
Какво е обяснението за подобна "пасивност", кои са факторите за нея и означава ли тя в крайна сметка загуба на доходност? Защото лихвите по разплащателните сметки са най-близки до нулата?
Андрей Шотов, изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на ПОД "Бъдеще", обясни пред “БАНКЕРЪ” своето виждане за причините. Според него експанзионистичната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) посредством ниския си основен лихвен процент води до ниски лихви по държавните ценни книжа (ДЦК), на облигациите и на банковите депозити. В същото време немалко от акциите на фондовите борси вече са надценени. В тази обстановка пенсионните фондове предпочитат да се въздържат от инвестиции и да поддържат по-висок дял като парични средства. Често лихвите по банковите разплащателни сметки са съизмерими с тези по срочните банкови депозити и ДЦК, които все пак са по-малко ликвидни инструменти от разплащателните сметки. Така осигуряваме същата доходност на клиентите ни при по-ниска степен на риск.
На следващото място Шотов слага "дявола" на пазарите – нестабилността. И по-точно външната, породена от излизането на Великобритания от Европейския съюз. Фондовете предпочитат да не излагат на излишен риск средствата на осигурените лица, като се освободят от инвестициите си в ценни книжа и увеличат паричните си наличности.
Според Шотов обаче третата причина за това състояние е вътрешната нестабилност, несигурната регулаторна среда у нас. Част от периода, в който се наблюдава ръст на паричните наличности във всички фондове, съвпада с умуването по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това е, елегантно казано.
Бягство от несигурност – европейска, вътрешна и регулаторна – това кара фондовете да държат огромни количества пари на сметки. И това е единствено правилната политика.
Води ли непременно това до загуби?
Не, разбира се. Според редица експерти от бранша поддържането на такава висока ликвидност не предопределя, че банките дават на фондовете нулева доходност. "Защо си мислите, че наливането на такива пари в банките не означава доста по-добри лихвени условия за нас?", попитаха реторично шефове на пенсионни дружества. Освен това, коментираха те, тези пари не "спят". Тяхната бърза ликвидност създава гъвкавост на инвестициите. "Така ние можем да правим бързи сделки от типа "купи-продай" и да извличаме максимална изгода за осигурените, разкриват те.
Ясно е, че обемът на средствата на осигурените във втория стълб расте с по-високи темпове. Според Шотов причината е в намаляващата безработица и в увеличаващата се заетост. Всичко това води до увеличение на броя на осигурените лица и на обема на осигурителните вноски във всички пенсионни фондове, при което активите на фондовете се увеличават.
Спадът на приходите се дължи основно на по-ниските такси, които пенсионноосигурителните компании събират от началото на годината. Както е известно, преди две години беше прието те да бъдат намалявани поетапно всяка година до 2019 г., когато да изчезнат.
