Консервативният подход при управление на резервните пари за пенсии ще се запази. На заседанието си в сряда, 31 август, правителството прие Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата на фонда за периода 2017-2019 година.
Двата документа са одобрени от членовете на управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход – активите на фонда да се управляват при спазване принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност.
Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Централната банка или други инструменти, които тя предлага. Това решиха министрите.
Подобен документ, приет миналата година, предвиждаше запазване на консервативния подход при инвестирането на средствата на фонда и управлението им, защото беше отчетено, че пазарните условия не предполагат постигане на висока доходност при нисък риск. Предвижда се всяка година стратегията да бъде актуализирана в съответствие с икономическото развитие и пазарните показатели.
Сребърният фонд бе създаден през 2006 г. с идеята да акумулира приходите от приватизацията, концесиите и други извънредни приходи в държавния бюджет, които десет години по-късно да послужат за финансово укрепване на държавното обществено осигуряване.
Днес фондът разполага с 2.646 млрд. лв., които се съхраняват в сметка в БНБ.
През цялото съществуване на тези блокирани пари не е правен опит за раздвижването им с цел по-висока доходност с изключение на напъните на финансовия министър в първото правителство на ГЕРБ – Симеон Дянков. През 2012 г. у него се зароди непреодолимо желание парите от Сребърния фонд да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа. Тогава той обясни, че във всички седем европейски страни, в които има подобен Сребърен фонд, се правели такива инвестиции. Дянков дори каза, че всеки, който се обявява против решението, трябва да обясни защо в другите държави има такава практика, а в България тя не може да се въведе.
Предложението на министъра на финансите за инвестиране на средствата от фонда дори бе прието от Министерския съвет и бе внесено за разглеждане в бюджетната комисия на парламента. Левицата, ДПС и Синята коалиция обаче бяха категорични, че парите от Сребърния фонд не трябва да се пипат.
Тогава и Българската народна банка излезе с безпрецедентно остра декларация срещу намерението на Дянков и го призова да оттегли решението си. Становище срещу идеята на тогавашния финансов министър изрази и Европейската централна банка.
В проекта, даден за становище от ЕЦБ, бе залегнало, че в български ДЦК могат да бъдат инвестирани до 70% от активите на фонда (в размер на около 2.1 млрд. лв.)."Съгласно съществуващата практика в някои държави членки, като напр. в Белгия, за фонда се предвижда да бъдат емитирани специални емисии ДЦК, които ще бъдат нетъргуеми. За нетъргуемите специални емисии ДЦК е възприет подход, при който не се въвежда изискване за присъден инвестиционен клас кредитен рейтинг", облъчваше тогава Дянков. После той смени процента и поиска да обърне в ДЦК само 30% от парите във фонда, но и това не мина.
Дянков намери и начин да заобиколи фонда и да отклони приходите от приватизацията, като създаде Държавна консолидационна компания, чрез която да се приватизират големи предприятия и съответно парите от тях да се акумулират в нея. През май 2012-а например в Сребърния фонд трябваше да постъпят около 300 млн. лв. от приватизацията (през есента) на "Булгартабак холдинг", както и тези от борсовата продажба на държавните дялове в "ЕВН България електроразпределение" и "ЕВН България електроснабдяване". Но това не стана.
Най-големите постъпления в Сребърния фонд са за 2008 г.- 858 млн. лв., 2009-а – 549 млн. лева.
През юли тази година във фонда са влезли жалките 4.6 млн. лева.