Сребърният фонд ще продължи да спи в БНБ

Парламент Владислав Горанов

Консервативният подход при управление на резервните пари за пенсии ще се запази. На заседанието си в сряда, 31 август, правителството прие Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата на фонда за периода 2017-2019 година.

Двата документа са одобрени от членовете на управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход – активите на фонда да се управляват при спазване принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност.

Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Централната банка или други инструменти, които тя предлага. Това решиха министрите.

Подобен документ, приет миналата година, предвиждаше запазване на консервативния подход при инвестирането на средствата на фонда и управлението им, защото беше отчетено, че пазарните условия не предполагат постигане на висока доходност при нисък риск. Предвижда се всяка година стратегията да бъде актуализирана в съответствие с икономическото развитие и пазарните показатели.

Сребърният фонд бе създаден през 2006 г. с идеята да акумулира приходите от приватизацията, концесиите и други извънредни приходи в държавния бюджет, които десет години по-късно да послужат за финансово укрепване на държавното обществено осигуряване.

Днес фондът разполага с 2.646 млрд. лв., които се съхраняват в сметка в БНБ.

През цялото съществуване на тези блокирани пари не е правен опит за раздвижването им с цел по-висока доходност с изключение на напъните на финансовия министър в първото правителство на ГЕРБ – Симеон Дянков. През 2012 г. у него се зароди непреодолимо желание парите от Сребърния фонд да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа. Тогава той обясни, че във всички седем европейски страни, в които има подобен Сребърен фонд, се правели такива инвестиции. Дянков дори каза, че всеки, който се обявява против решението, трябва да обясни защо в другите държави има такава практика, а в България тя не може да се въведе.

Предложението на министъра на финансите за инвестиране на средствата от фонда дори бе прието от Министерския съвет и бе внесено за разглеждане в бюджетната комисия на парламента. Левицата, ДПС и Синята коалиция обаче бяха категорични, че парите от Сребърния фонд не трябва да се пипат.

Тогава и Българската народна банка излезе с безпрецедентно остра декларация срещу намерението на Дянков и го призова да оттегли решението си. Становище срещу идеята на тогавашния финансов министър изрази и Европейската централна банка.

В проекта, даден за становище от ЕЦБ, бе залегнало, че в български ДЦК могат да бъдат инвестирани до 70% от активите на фонда (в размер на около 2.1 млрд. лв.)."Съгласно съществуващата практика в някои държави членки, като напр. в Белгия, за фонда се предвижда да бъдат емитирани специални емисии ДЦК, които ще бъдат нетъргуеми. За нетъргуемите специални емисии ДЦК е възприет подход, при който не се въвежда изискване за присъден инвестиционен клас кредитен рейтинг", облъчваше тогава Дянков. После той смени процента и поиска да обърне в ДЦК само 30% от парите във фонда, но и това не мина.

Дянков намери и начин да заобиколи фонда и да отклони приходите от приватизацията, като създаде Държавна консолидационна компания, чрез която да се приватизират големи предприятия и съответно парите от тях да се акумулират в нея. През май 2012-а например в Сребърния фонд трябваше да постъпят около 300 млн. лв. от приватизацията (през есента) на "Булгартабак холдинг", както и тези от борсовата продажба на държавните дялове в "ЕВН България електроразпределение" и "ЕВН България електроснабдяване". Но това не стана.

Най-големите постъпления в Сребърния фонд са за 2008 г.- 858 млн. лв., 2009-а – 549 млн. лева.

През юли тази година във фонда са влезли жалките 4.6 млн. лева.
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст