Пир по време на чума. Така може да се определи оптимизмът на дилърите и решимостта им да накупят всичко, веднага и на всяка цена.
Щатите си остават оплетени в безизходица и данните за трудовия пазар го потвърждават. По-лошите от очакваното данни за новите работни места станаха повод за небивал наплив за инвестиции в ценни книжа. Причината за всичко това е, че централната банка на САЩ едва ли скоро ще посегне да притвори кранчето на финансовите облекчения след публикуването на тези данни за състоянието на икономиката. Пари ще има за всички от сърце, а на дилъра му дай пари и му гледай сеира.
Поривът за мащабните и всеобхватни покупки достигна и до България. Нашите книжа също станаха обект на дилърските страсти. Облигациите ни, деноминирани в евро с падеж през юли 2017 г., успяха да добавят цели 40 цента към цената си за последната седмица и вече се договарят при 107.84 евро за 100 номинал. С покупката им инвеститорите си осигуряват възвръщаемост от едва 2.02% на годишна база, която е по-ниска спрямо 2.14% от края на предишната седмица. Всъщност това са юнските им нива, но дали отново ще станем свидетели на равнищата от месец май само времето ще покаже. Тогава емисията се търгуваше при 1.64% годишна доходност.
Доходността и на другата ни, деноминирана в щатски долари, емисия с падеж през януари 2015 г. също се понижи. В момента книжата от нея се търгуват на нивото от едва 0.92% годишна доходност – исторически най-ниското им ниво. Една от основните причина за което може да се потърси и в наближаващия й падеж.
Цените и на държавните ценни книжа, търгувани на вътрешния междубанков пазар, бяха повлияни от движенията на книжата, търгувани на международните финансови пазари. Доходността им се понижи в резултат на обратно пропорционалното взаимоотношение цена/доходност. Книжата с падеж след две години вече се пазаруват при 1.6% годишна доходност. Тези със срочност четири години се търгуваха при доходност 2.05 процента. Сделки с книжа от сравнително по-дългосрочните – осем- и деветгодишни емисии се договаряха съответно при 3.25 и 3.45% годишна доходност.
Цените на нашия пазар бяха повлияни и от резултатите на проведения в началото на седмицата от Българска народна банка аукцион за продажба на държавни ценни книжа. Той се проведе на 21 октомври съгласно редовния емисионен календар на Министерството на финансите. На него бяха предложени допълнително книжа от емисия с падеж януари 2018 г. и с номинал 50 млн. лева. Нека да отбележа, че това беше седми поред за годината аукцион, чрез които се пускат в обращение количества от тази емисия. В обращение от нея на вторичния пазар вече са книжа за 330 млн. лв. номинална стойност. Достигнатата сега средна продажна цена се установи на 103.96 лв. за 100 номинал. Отговарящата й годишна възвръщаемост се установи на 2.02% на годишна база. Тя е с 32 базасни точки по-ниска от достигнатата преди месец доходност 2.34 процента. Явно сега интересът към книжата беше огромен въпреки сравнително късата им срочност и липсата на каквито и да е други алтернативи за инвестиции на акумулираните огромни свободни левови парични средства.
Банките продължават да разполагат с огромно количество левови средства. Лихвите по най-търгуваните – еднодневните междубанкови депозити, вече една година са на исторически най-ниските си нива от 0.02% на годишна база. Това е и най-яркото доказателство, че банките продължават да разполагат с огромни излишни левови наличности. Едноседмичните сделки се сключваха в диапазона от 0.06 до 1% на годишна база. Едномесечните пък се договаряха в още по-широките граници от 0.1 до 0.7%, в зависимост от сумата и контрагента.
Законопроектът за държавния бюджет за 2014 г. предвижда възможността да се емитира до 3.9 млрд. външен дълг, които да са част от новата брутна за годината емисия от 4.4 млрд. лева. Тя се равнява на нетно 3.4 млрд. лв. предвид падежите през годината. Вземайки предвид и падежа на доларовата облигационна емисия, който е в самото начало на 2015 г., то нетното увеличение се стопява до 1.7 млрд. лева. Част от тези 1.7 млрд. лв. ще бъдат под формата на държавни ценни книжа, емитирани в левове на вътрешния междубанков пазар, като по този начин ще оберат немалко количество от натрупаните свръхлевови резерви в банковата система.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
