Еврото се изкачи почти до 1.37 щ. долара в резултат на прогнозите, че Федералният резерв ще отложи изтеглянето на паричните стимули за щатското стопанство заради пораженията върху икономиката, нанесени от политическите боричкания за бюджета и тавана на дълга. Зелените пари загубиха почти 1% от пазарната си оценка към единната европейска валута за броени часове на 17 октомври, потъвайки до най-ниската си котировка от 1 февруари насам. Към японската йена щатският долар се обезцени с 0.9%, а към швейцарския франк с 1.2 процента.
Последните
показатели на еврозоната са оптимистични
nbsp;
Индустриалният продукт се е повишил с 1% през август спрямо юли. Според икономисти тази статистика показва, че най-тежката част от кризата е останала зад гърба на общността и се запазва дългосрочната перспектива за скромен растеж.
Индустриалният продукт на Германия е нараснал с 1.8%, а на Франция – с 0.2 процента. Най-окуражителните новини дойдоха от Португалия – 8.2% производствен ръст, и от Гърция – 1 процент. Тези добри резултати на две от най-слабите звена на еврорегиона засилват надеждите, че блокът е стъпил на здрава основа по пътя към възстановяването си. Упоритата безработица от 12% обаче продължава да безпокои икономистите.
През август се е увеличил и износът от еврозоната – със сезонно коригирания 1% спрямо юли, а търговският излишък е нараснал до 12.3 млрд. евро. Най-голям принос за подема имат Германия, чийто августовски износ е бил с 1.1% по-висок, отколкото през юли, Италия – с 0.8% ръст, и Испания – с 0.7%, докато Франция отчете спад от 0.1 процент. Износът от всичките 28 страни членки на ЕС се е повишил с 0.3% през август след 0.8% юлски спад.
Доверието на германските инвеститори
в икономическата перспектива на страната се е повишило за трети пореден месец през октомври, което показва, че най-голямото европейско стопанство устоява на сътресенията на финансовите пазари, предизвикани от фискалната криза в САЩ. Индексът на Центъра за европейски икономически проучвания ZEW, който следи нагласите на местните анализатори и институционалните инвеститори, се е повишил до 52.8 пункта срещу 49.6 през септември. Това е най-високата стойност на индикатора от април 2010-а досега. Да припомним, че доверието на германския бизнес, измерено чрез индекса на германския институт Ifo, също достигна през септември най-високото си равнище за последните година и половина.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви на 12 октомври, че Европа вече не е главният кахър на световната икономика. Според него рисковете са се изместили в известна степен по посока на развиващите се държави, където растежът се забавя.
Председателят на Ю Би Ес Аксел Вебер пък прогнозира, че съществува сериозна опасност шоковете да продължат да смущават европейската околна среда, а ситуацията в Щатите ще навреди на растежа.
Ястребите от Германия следят под лупа всеки сигнал за поява на разрушителна инфлация в еврозоната. Напоследък обаче техните опасения могат да бъдат заменени с по-различен източник на заплаха – липса на инфлация. Според последните статистически данни, публикувани на 16 октомври, годишната инфлация в еврорегиона е спаднала до 1.1% през септември – белег за несигурна икономика в съчетание с висока безработица и оттам – голяма пропаст между потенциалния и реалния продукт.
Евентуален
упорит спад на инфлацията крие сериозни рискове
nbsp;
Единият е, че поразените от кризата държави от еврозоната ще изпълнят по-трудно поетите ангажименти за съотношението на публичните си дългове към БВП. Защото продуктът ще е нисък в номинално изражение и същевременно ще липсва каквато и да била възможност за инфлационна преоценка на част от задълженията. В екстремен вариант може да се стигне дори до японския дефлационен сценарий, който мъчи Страната на изгряващото слънце от 90-те години на миналия век. Което пък би тласнало еврорегионът обратно в рецесия заради спада на потреблението.
Гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги подчерта в началото на месеца, че инфлацията вероятно ще остане ниска през следващите месеци, но средносрочните рискове тя да се закотви твърдо на тези нива са до голяма степен балансирани.
Експерти на френската БНП Париба и на английската Барклейз са изградили модели въз основа на критериите на МВФ за дефлационни рискове, които показват, че съществува реална опасност еврозоната до изпадне в дефлация. Тя обаче се класифицира по-скоро като умерена, а не като висока.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2143 млн. евро (4192 млн. лева). Сделките в щатски долари достигнаха високия за българския пазар дял от 2.35% от купената и продадената валута.
