"Информацията, с която службите са разполагали, им е дала достатъчно основания да предприемат действията по предаването на Абдуллах Бююк на турските власти, колкото и да е притеснително това в човешки план", заяви на парламентарен контрол в петък (9 септември) вътрешният министър Румяна Бъчварова. У нас човещината е като закона – врата в полето. А политиците лъжат направо нечовешки. Бююк може и да не е стока, но оплитането в лъжи е сигурен признак за политическа нечистоплътност.
Как така според премиера Бойко Борисов турчинът е предаден на Ердоган "на ръба на закона", а според Бъчварова не е прилаган подход, по-различен от този срещу други чужденци, които нямат основание да пребивават у нас? Как се връзват притеснението на вицепремиара за човещината и думите на адвоката на Бююк, че вече не знае жив ли е, с оценката на заместник-главния секретар на МВР Георги Абаджиев? Според него експулсирането на турчина не само нямало да му създаде грижи, но било един вид човешки жест на вътрешното министерство към него. "Изпращаме го в родната му страна, където е семейството му", изтърси Абаджиев, допълвайки, че в този случай МВР нямало "разписано задължение“ да спазва закона.
Как според същия главен секретар Абдуллах Бююк не бил лишен от правото и възможността да обжалва заповедта за експулсиране, щом като е арестуван и предаден светкавично на турските власти след "рутинна проверка"? Защо не му е назначен служебен адвокат за връчването на заповедта и не са присъствали представители на омбудсмана и неправителствени организации, както изисква законът? И дори хипотетично да допуснем, че има възможност да пише жалба от килията в Диарбекир, ще бъде ли върнат у нас, ако българският съд отмени заповедта на МВР?
Четат ли във вътрешното министерство нормативите, които забраняват да бъде експулсирано лице в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание, нечовешко или унизително отношение? В този случай се преминава задължително към процедура по екстрадиция, каквато у нас вече е проведена, и през март Софийският апелативен съд е отказал предаването на Бююк. Ново искане за това турската страна не е правила, а по закон не може екстрадиция да се прикрива с експулсиране. Ако е вярно твърдението на премиера, вицето му и МВР-шефове, че това е рутинна процедура и по нея на Турция са предадени и други нейни граждани, на какво се дължи огромното разминаване в броя им – от десетки до стотици и хиляди? Кой на какво основание е предаван – куче влачи рейс.
А онези мишоци от президентството, които се снишиха по скандала, защо са отхвърлили молбата на Бююк за политическо убежище две седмици след опита за преврат в Турция, когато Ердоган и компания вече сипеха свирепи закани за разправа? С какви очи Румяна Бъчварова уверява, че нямало сделка, щом Борисов даде да се разбере, че би изпратил всички на заколение, за да не му пуснат бежанския поток? При управници с подобни разбирания за държавността, закона и човещината защо ли честваме Освобождение, Съединение, Независимост? Защо ли й е трябвало на васалната Румелия да се присъединява към свободната България, щом васалитетът и еничерството днес са повсеместни и със статут на политическа доктрина? Държим се като рая пред всеки, който ни яха – султани бол, мекерета – също.
