Александър Маринов
Буквално всеки ден се учудваме или възмущаваме от решенията, които вземат политическите лидери и ръководителите на институциите. Склонни сме да ги виним персонално и да обясняваме провалите с недостатъчната им образованост, опит или почтеност. За това, разбира се, има сериозни основания. Достойнствата на нашия политически елит (както и на повечето обществени елити) са толкова слаби, че с основание мнозина подкрепят категоричната присъда "Нямаме елит!"
Но има още нещо, което не бива да се подценява и което в решаваща степен определя ефективното изпълнение на функциите на елитите и лидерите – цялостният, устойчив
информационно-аналитичен капацитет
на държавните институции. В днешната сложна и динамична действителност – пред лицето на голям брой противоречиви тенденции и противоборстващи фактори, нито един лидер или колективен орган не е в състояние да вземе добро решение, ако не разполага с пълни, точни и пряко приложими знания, т.е. ако не получава компетентни и добросъвестни експертни съвети.
Този решаващ за доброто държавно управление потенциал е концентриран в администрацията, включително и като способност да се партнира с академичните и неправителствените източници на знание, да се възлагат аналитични задачи и да се преработва получаваната информация за целите на конкретните държавнически решения. Затова някои автори обозначават този експертен потенциал на институциите като "колективна интелигентност" на държавата. За наше нещастие у нас тя е сведена до минимум и едва мъждука. Причините са няколко, но не всички са адекватно идентифицирани и обяснени. Без да посочим тези причини и да отстраним проблемите, българската държава е обречена да се лута по метода на пробите и грешките, дори начело да бъдат излъчени интелигентни и ерудирани личности.
Най-дразнещо видимата и най-оживено коментирана причина за срива в колективната интелигентност на институциите е
нашествието на "калинките"
В българската политическа и управленска практика тази метафора стана най-убедителната илюстрация на порочната кадрова политика на партиите, завладели държавната власт. С нея се обозначават партийните и лични протежета, некомпетентни и неопитни, с подарени или купени дипломи без покритие, често без необходим ценз и доказани постижения за дадената висока длъжност. За сметка на това са абсолютно предани на назначилата ги партия и най-вече на партийния началник, отличават се с арогантност и пълна некадърност да организират и ръководят работата на подчинените им звена и служители, камо ли да им дават професионален и етичен пример.
И ако в навечерието на приемането на страната в Европейския съюз държавната администрация бе сравнително стабилизирана и се появи надежда за налагане на определени професионални стандарти, следващите десет години доведоха до пълен кадрови погром. След управлението на тройната коалиция и особено след първия мандат на ГЕРБ картината е отчайваща. Толкова отчайваща, че уплаши самите злосторници, които с поредица от промени в законите за администрацията и за държавния служител се опитват да внесат някакъв ред и да направят така, че в държавния апарат освен "наши момчета и момичета" да има известен брой хора, които все пак могат да вършат работа.
Най-фрапиращите примери установяваме в политическите кабинети, където страстта на началниците да назначават когото си искат е лишена от всякакви спирачки. Достатъчно е да направим бегъл преглед на състава на т.нар. съветници на членовете на правителството, за да изпитаме ужаса на пациент, легнал под ножа на хирург тройкаджия или пътник в автобус, управляван от шофьор с купена книжка.
Самият феномен на "калинките" на свой ред се нуждае от обяснение. Наличието на такъв, направо токсично висок дял на очевидно непригодни държавни служители не може да се разглежда като природно бедствие или ефект от "хибридната война". Базисната причина е, че самите институции и техните ръководители не разбират жизнената необходимост от качествена експертиза и се дразнят от обективните препоръки, които пречат на замислените от тях политически хватки и корупционни схеми. Иначе казано,
управляващите нямат нужда от знание
Наистина образованите хора ги тормозят така, както светулката бухала. От експертите се очаква единствено да потвърждават и възвеличават "гениалните" хрумвания на висшето началство, дори те да влизат в драстично противоречие с аргументите на науката и дори на всекидневния здрав разум. Независимо дали става дума за покупка на изтребители, данъчна система, обжалване на решение на Международния арбитраж, изменения на изборното законодателство, нов закон за образованието или подготовка на български инициативи на международно ниво – във всички тези неизброими случаи първо политиците нещо си наумяват, а после се търси някаква (най-често съшита с бели конци) аргументация.
Именно заради възможността да решават, каквото намерят за добре, българските политици не градят и дори съзнателно унищожават най-ценния капитал на държавата –
институционалната памет
Поради това сме свидетели на удивително постоянство в управленските грешки и провали – мине не мине време, и се случва нещо до болка познато, което е било неволно или съзнателно забравено. Историята с "царските конюшни" е поне стократно повторение на подобни далавери с апетитни парцели в центъра на столицата и другите големи градове на страната. Публичната подозрителност към новите намерения за големи оръжейни поръчки е напълно основателна, защото през последните 15 години уж за нуждите на армията многократно бяха харчени милиарди левове с трагикомична ефикасност. Не само не са били взети мерки безобразията да не се повтарят, а и самите безобразници отново и отново се подреждат на опашката за големи парчета от баницата.
Днес нацията е изправена пред огромни предизвикателства. Лошо е, че те отчасти се премълчават, отчасти се представят в изопачена светлина, отчасти се преекспонират с цел внушаване на страх, обслужващ политически цели. Но най-тревожното е, че повечето от реалните заплахи просто не са достатъчно добре изучени, липсват анализи и прогнози за последиците при различни варианти на развитие. Поради това институциите и политическите ръководители не разполагат със сценарии за действие, осигурени с необходимите финансови, материални, човешки и комуникационни ресурси. Работи се на парче, инстинктивно, чрез догадки или копиране на неприложим чужд опит. Което увеличава риска от грешки с тежки, дори катастрофални последици. Времето да се спре този срив в колективната интелигентност на държавата изтича.
