Бюджетната комисия на парламента одобри окончателно поправките на Закона за независимия финансов одит и ги прати за второ четене в пленарната зала. Депутатите не обърнаха внимание на възраженията на редица представители на браншови структури. Някои от браншовиците пък се отказаха от прекомерните права, които текстът предвиждаше да получат. Отпаднала е и разпоредбата одитори да бъдат лишавани от права завинаги, а само за срок до пет години.
Проектозаконът предизвика някои необуздани реакции. От няколко седмици двама одитори с претенциите, че представляват интересите на бранша – като представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), не спират да злословят срещу поправките на Закона за независимия финансов одит. Тяхната позиция е да представят постановките от европейските нормативи за регулиране на тази дейност едва ли не като своеволия на надзора с цел да обсеби власт, да прилага крайни рестрикции. Подобни тълкувания породиха сериозни вълнения. Оказва се, че те не са самоцелни.
Предстоят избори за ръководни органи на ИДЕС. Те съвпадат с ключов и в много отношения повратен момент в развитието на одиторската професия в България – въвеждане на новите промени в европейското законодателство в областта на одита. Естествено е това да предизвика задълбочена и всеобхватна дискусия и за бъдещето на професионалната организация, в която кандидатите за ръководни органи да представят своите виждания.
Вместо това през седмицата се чуха мненията на Валя Йорданова и на Велин Филипов. И двамата са членове на управителния съвет на ИДЕС, но нито една от тезите им не е била обсъждана в организацията.
По този повод на 12 септември (вторник) на свое заседание Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори излезе с позиция срещу действията на двамата одитори.
„Като независим надзорен и регулаторен орган КПНРО няма и не може да има отношение към избора на ръководни органи в ИДЕС. Тя обаче категорично се противопоставя на опита да бъде превърната в заложник на предизборни интереси. Това би довело до трайни неблагоприятни последици за доверието между комисията и ръководството на професионалната организация, включително и за изпълнението на делегираните от държавата функции на ИДЕС“, написаха надзорниците.
Новото европейско законодателство в областта на одита е отговор на необходимостта да се засили защитата на инвеститорите. Затова е важно да бъде укрепен публичният надзор над регистрираните одитори, като се предоставят и адекватни правомощия на надзорните органи. Те включват и правомощия за разследване и налагане на санкции при нарушения на правилата при предоставяне на одиторски услуги. Така пише в одитната директива на ЕС от 2014 г., както и в мотивите за новия Регламент за задължителния одит на предприятията от обществен интерес. Всички разпоредби на Регламента се прилагат директно от страните членки, а Директивата съдържа минималните изисквания. Всяка държава пък сама решава колко да увеличи отговорностите и задълженията на експертите в нормите на националното си законодателство.
Председателката на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова също укори недоволните от законовите промени. Тя подчерта, че те нямат основание даже само защото: "Това, което не се говори и не се знае, е, че ИДЕС със свои представители одитори участва във всяка от проверките в екипите на КПНРО, заедно с инспекторите. ИДЕС участва в съставянето и съгласува плановете за тези проверки. Едва ли друга професионална гилдия има такива правомощия".
Твърде странна е и позицията на работодателските организации, които имат най-голям интерес да се гарантира по-висока сигурност за финансовите отчети, оценката на проверяващите ги да е безпристрастна и от независим одитор. В такъв случай защо тези организации настояват за "саморегулиране на професията"? Работодателските организации се изказаха за „необременителен“ минимален праг на застраховките на одиторите, което също изглежда донякъде странно – именно техните членове имат интерес да бъдат адекватно обезщетени за щета, причинена им от одитор.
В крайна сметка националният законодател в лицето на парламентарната бюджетна комисия, водена от Менда Стоянова, се съобрази с тълкуванията, дадени от европейския законодател, а не с исканията на отделни организации у нас. В името на обществения интерес и сигурността, заключи Стоянова.
