Резовска река (или Резова река, Резвая) (на турски: Mutludere, Мутлудере) е река в Турция и България, която пресича общините Малко Търново и Царево. Тя се влива се в Черно море, в най-югоизточната точка на България. Дължината ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между България и Турция.
Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия край турското село Паспала (Армутверен). След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 км тече в северна посока и достига до българската граница на 8 км южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ приток Делиевска река. Оттук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.
Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори.
Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села, а в устието е разположено българското село Резово. Бившите български села Маджура и Пиргопуло, разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 година.
Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат каспийската блатна костенурка, безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е един от двата вида отровни смока в Европа, големият стрелец, пепелянката и рядката черноврата стрелушка. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват Лопушна – най-големият резерват на територията на природен парк Странджа, реката образува меандри, наричани от местните хора „буджаци“ (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и други. От март 1977 г. Лопушна е включен в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос – легендарен владетел на едоните, обитавали двата бряга на река Струма в района на златоносната планина Пангей (Кушница) в Северна Гърция. Според легендата той е човек, получил божествена същност. Образът на тракийския цар Резос, съюзник на троянците, е описан от Омир в X песен на "Илиада".
При устието на реката, откъм българска страна, в село Резово се издига съграденият през 2000 г. параклис "Свети Иван".
Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините откъм турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.
Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.
На легендарният Вълчан войвода се приписва и изграждането на моста над река Резовска.
