Срещата на високо ниво на ръководителите на страните членки на ЕС в братиславския замък завърши повече от добре за нас – Европейската комисия отпуска на България 108 млн. евро за справяне с бежанската вълна, а впоследствие ще получим още 52 милиона. "България няма да бъде оставена сама" – успокои ни еврокомисар №1 Жан-Клод Юнкер. От ЕК съобщиха, допълнителните 52 млн. ше дойдат, след като бъде направена бърза оценка за необходимостта от спешна помощ, за която България вече е подала заявление.
Комисарят по миграцията и вътрешните работи на ЕС Димитрис Аврамопулос вече обяви, че ЕК подкрепя всички страни от общността, за да се справят с миграционната криза. "От самото начало комисията подкрепя всички страни членки, за да се справят с бежанската криза, и България не е изключение. Оценяваме високо усилията и ангажимента на българските власти в работата им по управление на външната граница на Европейския съюз. Бързото обработване на молбата на българските власти показва, че сме готови да отпуснем допълнителна помощ, когато тя е необходима, и че България, като външна граница, получава пълната ни подкрепа. Външната граница на една страна членка е външна граница на целия Европейски съюз", заяви той.
Вътрешният министър Румяна Бъчварова вече обясни за какво ще бъдат използвани парите от ЕС – за по-ефективно управление на бежанските потоци, за подобряване на капацитета на службите, които работят с бежанци, и за видеонаблюдение и ефективен контрол по границата.
Факт е, че ЕК за първи път обръща внимание на проблемите ни с опазването на границата от бежанци и в резултат ни отпуска по-голяма сума. Въпреки еуфорията около помощта обаче се чуха и първите скептични гласове. Според евродепутата Ангел Джамбазки много е възможно част от бежанския поток да се пренасочи през Черно море. Той твърди, че в момента трафикантите пробват маршрути през Черно море и следят реакцията на граничните служби. Според Джамбазки страната ни трябва да настоява пред НАТО за подкрепа в борбата с нелегалния трафик. Редно е "Гранична полиция" и военноморските ни сили да започнат подготовка за такава съвместна операция срещу нелегалния трафик, заяви той.
Опасенията на Джамбазки не са нещо ново. Още през април 2015 г. Еuronews съобщи, че сирийски бежанци, натоварени на неголеми лодки, се опитват да влязат от Турция в Европа през Черно море. Медията уточни, че броят на бежанците, които пробват новия маршрут, е чувствително по-малък в сравнение с тези в Средиземно море.
След публикацията на Еuronews реагираха румънските власти, които предупредиха, че тези опити зачестяват. По външната граница на ЕС зачестяват случаите на залавяне на контрабандисти, прекарващи нелегални имигранти, заявиха тогава от румънската брегова охрана.
Макар и косвено, опасенията на румънците бяха потвърдени и от действията на нашенската "Гранична полиция". През април тази година в Бургаския залив се разигра съвместно учение на "Гранична полиция" и военноморските ни сили. Целта бе да се симулират екстремни ситуации при засилен миграционен натиск. В учението се включиха фрегатата "Дръзки", вертолет "Пантер", моторни катери, полицейски кораб и лодки. Учението бе наблюдавано от министрите Румяна Бъчварова и Николай Ненчев, които надълго и широко обясняваха, че след затварянето на т.нар. "Балкански маршрут" през Гърция, Македония и Сърбия се очаква следващата бежанска вълна да е именно през Черно море.
Ситуацията с бежанците, изглежда, се променя бързо. Три месеца след учението главният секретар на МВР Георги Костов обяви, че обстановката по границите е сравнително спокойна. При посещение в Бургас Костов се качи на полицейски граничен катер в Созопол и наблюдава редовния му маршрут по море. Тогава също беше декларирано, че по морската ни граница не е регистриран натиск, тъй като черноморската акватория е под непрекъснат мониторинг, което затруднявало каналджиите и те избягвали да ползват Черно море като възможен път.
След още три месеца идат предупрежденията на Джамбазки. Евродепутатът е прав и за това да настояваме НАТО да включи Черно море в приоритетите си в борбата с незаконната миграция и каналджийството. През февруари т.г. алиансът започна операция срещу незаконната миграция и дейността на каналджиите в Егейско море. Задачата на мисията е да работи в тясно взаимодействие с властите на Гърция, Турция и "Фронтекс“. Шефът на НАТО Йенс Столтенберг посочи, че мигрантската криза, продиктувана от конфликти и вълнения в Близкия изток и Северна Африка, е най-лошата от Втората световна война насам и представлява сериозна заплаха за сигурността на Алианса. "Не става въпрос за спиране и връщане, а за критично наблюдение в помощ на борбата с трафика на хора и престъпните мрежи“, обясни той целите на операцията.
А самата акция започна, след като Германия и Турция – страни членки на алианса, каквито сме и ние – отправиха молба към НАТО за помощ в справянето с бежанската вълна. Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър на свой ред коментира, че всички страни членки в НАТО са изразили волята си алиансът да подкрепи тази операция и да участва в нея. "Целта е вероломният бизнес на трафикантите да стане, ако не невъзможен, то поне по-труден", заяви и германският отбранителен министър Урсула фон дер Лайен.
Присъствието на военноморски сили на НАТО в Черно море обаче със сигурност ще подразни Голямата сибирска мечка, която брани акваторията си със зъби и нокти. Ако предложението за съвместни усилия в борбата срещу миграционната вълна и каналджийството беше дошла от черноморските държави, включително и Русия, със сигурност подобна операция би стартирала бързо и без проблеми. За разлика от Егейско море противоборстващите геополитически интереси в Черноморския район обаче обричат такива идеи на провал.
