Градусите на напрежение около продажбата на ТБ "Виктория" се вдигат. Достатъчно е да кажем, че за нея ще наддава и БТК, което ще рече Спас Русев в съдружие с Милен Велчев и Красимир Катев. И това предлага един нов поглед върху мащаба на намеренията на тази група, която все по-агресивно навлиза в ключови сектори на българската икономика, ползваща щедрото финансиране на VTB Capital – лондонското инвестиционно подразделение на руската Внешторгбанк. Вече е очевидно, че след превземането на БТК въпросните инвеститори ще се опитат да се настанят в българския банков сектор. Дали зад тези планове стоят руски интереси, или Русев, Велчев и Катев структурират собствен бизнес, като ползват достъпа си до руски фондове, това засега е интересен въпрос, чиито измерения се простират извън чисто финансовите аспекти.
Защо й е на БТК банка? Отговорът, че нейните собственици са решили да следват модела на скандинавския телекомуникационен оператор "Теленор", е елементарен. Може би малцина помнят, че стъпвайки в Сърбия, "Теленор" си купи и банка и започна през мрежата си за мобилни телекомуникации активно да предлага финансови продукти на населението. Само че "Теленор" не постъпи по-същия начин, влизайки в България, когато придоби "Глобул". И затова явно си има причини, криещи се в спецификата на нашия пазар за финансови продукти за граждани, където платежоспособните клиенти отдавна са разпределени между банките, а тези с недотам сигурни приходи са обхванати от дузина дружества за бързи кредити.
Така че подходът на Русев, Велчев и Катев навежда на мисълта, че смятат да ползват БТК само като ракета носител, за да се сдобият с банка в България. Изкушени сме дори да се пошегуваме, че ако БТК успее да купи ТБ "Виктория", във висшите й управленски органи нищо чудно да се появи и бившият гуверньор Иван Искров – я като надзорник, я като изпълнителен директор. Дали това ще стане обаче предстои да видим, защото в наддаването за ТБ "Виктория" БТК ще трябва да преодолее конкуренцията на още седем кандидати, които в рамките на предварително обявения срок – 16 септември, са изпратили писма за намерения да участват в състезанието.
Според официалната информация, разпространена на 19 септември от синдиците на фалираната Корпоративна банка, която е едноличен собственик на капитала на ТБ "Виктория", освен БТК кандидат-инвеститорите са ИНВЕСТБАНК, консорциумът между "Лев Инс" и австрийския "Кеблер холдинг", консорциумът между Hanson Asset Management и инвестиционния посредник "Еврофинанс" (част от "Еврохолд"), както и Българо-американска кредитна банка, за които вестник "БАНКЕРЪ" писа в миналия си брой.
Освен тях писма за намерения са подали египетският строителен холдинг Zaghloul Holdings – Egyptian Engineers Group, българската "Търговска банка Д", чийто собственик е Фуат Гювен, и "Транзакт Юръп Холдинг" – компания, учредена у нас през 2014-а от британския лорд Джеймс Едуард Бергман, американците Ейбрахам Чесед и Иехуда Авганим и германците Фалк-Уве Пройснер и Щефан Фолкер Лавач. Същата тази компания през 2015-а закупи от холандската "Ти Би Ай Еф Файненшъл Сървисиз" базираното у нас дружество "Ти Би Ай Кредит" и го преименува на "Транзакт Юръп" ЕАД. Същата година самата "Ти Би Ай ЕФ Файненшъл Сървисиз" заедно с българската й TBI Bank пък бе придобита от латвийската компания "4ФИНАНС", която притежава у нас дружество за бързи кредити, работещо под марката "ВИВУС".
При целия този калейдоскоп от фирми е важно да се знае, че на практика до реалното наддаване ще бъдат допуснати само онези, които БНБ реши. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, след консултации с надзора на Централната банка синдиците на Корпоративна банка, техните консултанти от "АФА" и Фондът за гарантиране на влоговете, който контролира несъстоятелността на КТБ, ще вземат решение кои от кандидатите да получат меморандуми за ТБ "Виктория" и да бъдат допуснати да направят пълна проверка на финансовото и правното й състояние – т. нар. дю дилиджънс, за да подготвят индикативните си оферти.
За Инвестбанк, БАКБ, както и за "Търговска банка Д" интересът към закупуването на ТБ "Виктория" е обясним. Те смятат чрез придобиването й да регулират капитала си нагоре. При сегашната конюнктура в ЕС и у нас подобни сделки за покупка на банки се смятат за успешни, ако цената е над 20% от нетната стойност на активите на продаваната банка или от собствения й капитал. Капиталът на ТБ "Виктория" е 41 млн. лв., което означава, че всяка цена над 8.2 млн. лв., платена за него, ще е знак за успешна сделка. А срещу това купувачът ще получи собствен капитал от 41 млн. лева. Големият брой кандидати за ТБ "Виктория" обаче може да обърка тези сметки, тъй като вещае засилена конкуренция, която неминуемо ще вдигне цената.
Някои експерти прогнозират, че желанието на останалите кандидати, които не са банки, да се сдобият със собствена кредитна институция у нас може да вдигне офертите до 70-80% от стойността на собствения капитал и да качи предлаганата цена до 30 млн. лв., което би намалило рязко положителния капиталов ефект. Но тогава банките кандидати много вероятно ще се откажат от наддаването. Подобен развой на събитията, разбира се, ще зависи и от решението на БНБ, синдиците на КТБ и на Фонда за гарантиране на влоговете кои кандидати да получат меморандуми.
Hanson Asset Management, който е част от голяма финансова корпорация на британската фамилия на лорд Хенсън, иска да има банка в държава от ЕС, която ще му даде сериозно бизнес предимство при различни операции там след обявения от Великобритания "Брексит".
За момента не е ясно с какъв финансов ресурс разполагат "Транзакт Юръп Холдинг" и египетският строителен холдинг. Тук не става въпрос за няколко десетки милиона лева, с които да бъде платена цената за ТБ "Виктория". По правило кандидат-купувачите трябва да убедят БНБ, че разполагат с достатъчно собствени средства, за да осигурят дългосрочна финансова подкрепа за развитието на банката. И подчертаваме – това трябва да са собствени средства, а не заеми.
Желанието просто да си имат банка у нас не е достатъчно, за да получат това право от БНБ. В този смисъл и бизнес интересът на "Лев Инс" също е доста неясен. С евентуалната покупка на ТБ "Виктория" дружеството би се превърнало в банково-застрахователен конгломерат, чийто контрол (на консолидирана основа) ще се следи както от Комисията за финансов надзор, така и от БНБ, особено при провежданата в момента процедура по оценка на качеството на активите на застрахователните и пенсионноосигурителните дружества. Само заради това "Лев Инс" е в по-неизгодна позиция от останалите си конкуренти в тази сделка. Така или иначе интересът към покупката на ТБ "Виктория" е налице и от продавачите й зависи той да бъде правилно осребрен, но не само от гледна точка на попълването на масата на несъстоятелността на Корпоративна банка, по чиито сметки ще влезе сумата, платена за ТБ "Виктория". Това трябва да бъде съобразено и със спокойствието на самия банков пазар.
