Както вече прогнозирахме в "Параграф 22", приетите поправки в конституцията и Закона за съдебната власт, гръмко наименувани "съдебна реформа", вече започнаха да създават повече проблеми, отколкото уж трябваше да решат.
Във вторник (20 септември) за пореден път лъсна най-голямата грешка: решението този състав на Висшия съдебен съвет, който вече буквално с всяко свое заседание показва своята тотална невъзможност да работи нормално, да си доизкара мандата.
Съдийската колегия на ВСС трябваше да вземе едно наглед незначително решение – кой ще я представлява в новия управителен съвет на Националния институт по правосъдието. Издигнати бяха общо четири кандидатури: на Светла Петкова, Каролина Неделчева, Галина Карагьозова и Камен Иванов. Но никой от тях не успя да събере седем гласа в своя подкрепа, резултатът от три поредни гласувания беше все 6:6. За сметка на това членовете на ВСС влязоха във вече обичайния си стил на лични нападки и размяна на обвинения.
Разумно обяснение за това, което се случи – нямаше. Затова логично се появи подозрението, че този цирк се разиграва главно от инат и от желание за демонстрация на надмощие: "Не може със сила да се налагат решения, ей така – на инат. Очевидно е, че никой няма нищо против колегите, но трябва да има някакво разумно представителство, не може едни и същи хора да бъдат избирани навсякъде. Това, което се разиграва, е недостойно. Какво ще правим, ще гласуваме – но докога? Докато някой се откаже или си тръгне? Или до следващото заседание, когато ще имате осем гласа", възропта Калин Калпакчиев.
Всъщност "проблемът" дойде оттам, че отсъстваха двама членове на колегията – Милка Итова и Мария Кузманова. Ако те бяха на заседанието, вероятно Светла Петкова, която и досега беше член на УС на НИП, щеше да бъде преизбрана от раз. Само че в тяхно отсъствие колегията се раздели точно на две. И този път двете групи се оказаха равностойни при гласуването. Но пък така и не можа да се случи никакъв избор.
Стигна се дотам Галя Георгиева да поиска да се внесат две предложения за член на УС на НИП, а пленумът на ВСС да избира зад коя от двете кандидатури да застане. "Вие какво точно искате, пак прокурорите да решават проблемите на съдийската колегия ли", се чу по време на дебатите около тази идея по уж изключените микрофони. И въпросът беше повече от резонен, защото разделянето на съвета на колегии беше направено точно за това – за да се гарантират съдийската независимост и самоуправление. В крайна сметка и това предложение получи при гласуването 6:6 гласа. След което изборът бе отложен.
Че "реформата", с която толкова се хвали правителството, е по-скоро едно голямо недоразумение, показа и още една точка в дневния ред от заседанието на съдийската колегия. В нея бе предвидено приемането на правила, по които ще се води публичният регистър за принадлежността на магистратите към външни организации. Само че колегията отказа да одобри такива правила. Нещо повече – тя предложи правната комисия към Пленума на ВСС да се обърне към депутатите с искане или да направят тълкуване на прясно приетите от тях нови норми в Закона за съдебната власт, за да се разбере какво всъщност са мислели, че гласуват. Или направо да променят закона така, че той да стане ясен за магистратите.
Всъщност, оказа се, че депутатите са сътворили невероятен хаос с промените в ЗСВ. Първо, защото за нито едно от понятията, въведени с тях, няма легална дефиниция, която да поясни какво точно означават. Не е ясно дори кои организации трябва да се декларират – влиза ли в това число етажната собственост, срещите на съученици и съвипускници, ловните дружинки и куп още обществени групи и структури, с които всеки нормален човек е обвързан? Въпросът може да изглежда безобиден, но въз основа на тези декларации на магистратите ще се прави проверка за наличие на несъвместимост с поста, който заемат. И някой от тях дори може да се прости със службата си заради някое "пропуснато" членство. Само че дори и това не е уточнено – при какви условия ще се констатира несъвместимост и за какво точно.
Всичко това са въпроси, които ВСС не може да решава сам – той просто не може да свърши работата на депутатите и да "допише" закона вместо тях. Затова и не бе изненадващо, че този път членовете на колегията с впечатляващо мнозинство се съгласиха, че в закона има непълнота, която трябва да се запълни от Народното събрание.
След това "инфарктно" заседание на съдийската колегия обаче логично възниква питане: ако разделението на ВСС не е било за добро, ако независимостта на съдиите въобще не е по-гарантирана отпреди, ако дори законовите норми, на които уж се разчиташе да пазят "интегритета" на магистратите, не са разписани като хората – оти тогава ручахме жабето, наречено "реформа"?
