Висшият съдебен съвет предлага бюджетът на съдебната власт за следващата година да бъде в размер на 597 700 000 лева. Министерският съвет пък е изпратил "препоръчителна рамка", или, по-простичко казано, таван на парите за правосъдие, който е застопорен на 533 700 000 лева.
Разликата между това, което държавата е решила, че може да отпусне, и това, което ВСС иска, възлиза на 64 млн. лева. Пазарлъкът за тях предстои. А дали той ще е цветен, изпъстрен с обичайната вече размяна на ехидни "любезности" между съдебната и изпълнителната власт, тепърва ще гледаме.
Според конституцията бюджетът на съдебната власт е самостоятелен – това е и една от гаранциите за нейната независимост. Това обаче съвсем не означава, че съдебните органи могат да си харчат колкото си решат – затова е предвидено бюджетът им да се приема след сложна съгласувателна процедура, в който окончателната дума има Народното събрание.
Миналата година бюджетът на Темида беше увеличен до рекордно високи нива – достигна 518 млн. лева. Но с клизма. Стигна се дотам магистратите да плашат с протести заради отказа на държавата да спази собствените си закони и да им увеличава заплатите съобразно повишението на заплащането в бюджетната сфера. След серия словесни схватки между финансовия министър Владислав Горанов и магистратите обаче двете страни най-сетне се спогодиха. И поисканите пари бяха отпуснати, но под условие: ВСС най-сетне да се залови с тъй дълго отлаганите свои задължения по прословутата "съдебна реформа".
Условието беше: "Пари срещу реформи". И ВСС пое съвсем конкретни ангажименти. Сред тях имаше ключови задачи, като например: премахване на изкуствено поддържаните незаети щатни бройки в системата, които години наред служеха основно за генериране на 13-и заплати, премахване на заплащането за участие в заседания на ВСС (всъщност те бяха премахнати, но пък членовете на ВСС бяха компенсирани от депутатите с по-високи заплати, за да не ходели кадровиците с джапанки на работа), оптимизация на администрацията на всички нива и във всички органи на съдебната власт, преценка за ефективността на специализираните и военните съдилища, въвеждане на единен софтуер и електронно правосъдие, изготвяне на критерии за натовареност на магистратите и пристъпване към анализ и предложения за промени в съдебната карта…
Очевидно е, че голяма част от тези ангажименти все още са на фаза пожелания. А това очаквано ще създаде проблем в комуникацията с министър Горанов сега – особено на фона на исканията на още по-голям бюджет от предишния, който беше сочен като "рекорден".
Дебатите във ВСС за новия бюджет започнаха още през юли, когато ВСС прие своя проект за 2017 година. Впрочем проектът беше внесен в два варианта – единият предвиждаше още по-големи харчове за системата (635 млн. лв.), но все пак благоразумието надделя и той не беше приет. Остана "скромният" втори вариант – за 533 милиона.
Сега обаче възниква въпросът как да се обоснове исканото увеличение.
Всъщност раздуването на предвидените разходи идва основно от две места – предвиденото увеличаване на заплатите, за които и сега отиват около 90% от парите, отпускани за правосъдие. И от прехвърлянето на съдебните сгради от министъра на правосъдието към ВСС. В същото време в проектобюджета няма и ред, от който да става ясно, че се мисли за намаляване на тези два големи разхода на системата. Щатовете не само не се съкращават, а дори напротив – увеличават се. А с липсата на каквато и да било яснота ще има ли закриване, или сливане на съдилища и прокуратури, няма как да се изчисли на кои сгради трябва да бъде направен неотложен ремонт и кои ще могат да чакат. Няма как да се пресметне и необходимата издръжка: например къде ще се плаща и къде няма да се плаща за ток, парно, транспорт и прочие.
Всичко това действително ще бъде проблем в предстоящите преговори. А с приближаването им ситуацията във ВСС, чиито разделени на два лагера членове и без това трудно се понасят, откровено истеризира. Преди седмица висшите кадровици на съдебната власт се изпокараха заради бюджета зрелищно, при това онлайн. Михаил Кожарев, който покрай ръководството на Комисията по бюджет и финанси на ВСС придоби славата на "бюджетаря на съвета", влезе в остри словесни схватки с колегите си Калин Калпакчиев и Камен Иванов, а по едно време дори демонстративно излезе от залата за заседания. Калпакчиев пък се обиди, защото от всички реплики, с които беше заринат, излезе едва ли не че той е "спънал" реформата на съдебната карта.
Истината обаче е, че в този спор всички са прави: и Кожарев, който иска повече яснота за това какво предстои да се прави, и Калпакчиев – като казва, че реформата на съдебната карта практически се бламира от всички, включително и от ВСС, а съкращенията на персонала ще доведат първоначално до повече разходи, отколкото до икономии.
Но и Горанов ще е прав, като откаже да налива още пари в тази съдебна каца без дъно. И то не защото финансовият министър е стиснат, а защото в това няма никаква здрава логика.
Приходите малко, харчове – големи
"Приходната част на бюджета намалява непрекъснато, не можем да изпълним заложения план. И не можем да се справим с по-малко приходи и повече разходи", признава членът на ВСС Михаил Кожарев.
Факт е, че приходите на Темида намаляват от година на година. И това се обяснява с все по-малкото постъпление на съдебни дела. Наказателните не носят кой-знае какъв доход, гражданските пък стават все по-малко, защото хората просто нямат пари да плащат високите съдебни такси. Само при административните дела се очаква да има повече приходи от досега, отколкото досега – заради свръхвисоките пропорционални такси, които законодателят заложи при обжалването на двете сочени като най-корупционни групи решения за разпореждане с обществени средства: обществените поръчки и субсидиите.
Най-голямото перо за разходи досега беше това за заплатите на работещите в системата. От тази година към него се добави още едно – за инвестиции, строителни и ремонтни дейности в съдебните сгради, които с промените в конституцията преминаха към ВСС. Според годишната инвестиционна програма, приета от съвета през лятото, до края на 2016 г. необходимите ремонти ще възлизат на 5 124 666 лв., а в проектобюджета за 2017 г. са предвидени още 3 млн. лева. За придобиване на нови сгради пък са заложени 4.9 млн. лева.
Отделно това ще е изборна година за съдебната власт – мандатът на сегашните членове на Висшия съдебен съвет изтича. А според разчетите за организирането и провеждането на изборите за нови кадровици на магистратската общност ще са необходими 2.7 млн. лева.
Съкращения, но чрез увеличаване на щата
"Само за 2015 г., "оптимизирайки" администрацията на съдебната власт, сме я увеличили с над 140 души. Само администрацията на ВСС наброява с около 50 души повече. Навсякъде тръбим, че не увеличаваме магистратски длъжности, ама и те са увеличени и никой не ни казва на какво се дължи това", каза по време на обсъждането на съдебния бюджет за догодина членът на Юлияна Колева.
И това е безспорен факт: от години – въпреки шумните декларации за нуждата от "оптимизация" на очевадно раздутия щат в органите на съдебната власт, броят на заетите в тях се увеличава. А парите за заплати са най-голямото перо в издръжката на Темида. Около 90% от бюджета на съдебната власт отива за заплати и осигуровки на магистратите и съдебните служители.
Според данните на ВСС към края на 2015 г. съдиите в България са били 2232 на брой. Отделно съдиите по вписванията са били 200, държавните съдебни изпълнители – 222 души. А служителите на щат към съдилищата са били близо 6 хиляди.
Щатът на прокурорите пък е бил за 2300 души и е "свит" с 5 бройки през миналата година. В тази бройка се включват не само обвинителите, но и следователите. В отчетите на прокуратурата обаче не се дават данни за числото на служителите – счетоводители, пиари, системни администратори, шофьори и прочие. А за числото на заетите в почивните бази на държавното обвинение камериерки и сервитьорки (които впрочем също се водят към съдебната власт – поне в бюджетно отношение) се знае само, че се увеличиха.
Бюджетните разчети за 2017 г. стъпват на прогнозата, че в съдебната система ще работят 14 128 души на щат. За магистратите се залага 7% увеличение на заплатите – така, както изисква законът, защото техните възнаграждения са обвързани със средните надници в бюджетната сфера. Увеличения на заплатите ще чакат обаче и съдебните служители, включително и камериерките.
Оптимизация – да, но друг път
Основните приоритети, с които този състав на Висшия съдебен съвет седна в уютните си кресла в началото на мандата си, беше изработването на норма за натовареност на магистратите, въз основа на която пък да се започне реформа на съдебната карта. До момента обаче са факт само новите критерии, благодарение на които ще се изчислява натовареността на магистратите – при това те все още са в "тестов" период и видно от недоволството, което предизвикаха, тепърва ще търпят промени.
Що се отнася до съдебната карта – засега за нея само се говори. Срещу плановете да се "оптимизират" районните съдилища и прокуратури като първи етап от реформата, на практика скачат всички: както магистратите в съответните съдебни райони, така и местните власти и депутатите, а и голяма част от самите членове на ВСС.
Двама финансови министри досега се опитаха по един или друг начин да принудят Висшия съдебен съвет да задвижи реформите: Симеон Дянков и Владислав Горанов. И не успяха.
Малко вероятно е Горанов да успее и сега да притисне ВСС да започне съкращения и реформиране на съдебната карта. Дори само защото в момента вече сме в предизборна кампания, а все по-отчетливо се говори и за предсрочни парламентарни избори. А в такава ситуация 14 000 гласа никак не са за пренебрегване.
