Бизнесът официално поиска студентите, които завършват държавна поръчка, да работят между две и пет години за българската икономика, преди да напускат страната ни. А който иска да пътува – да си плати обучението. Тази идея се подкрепя от две от национално представителните работодателски организации – Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал, докато от Българската стопанска камара са скептични, че тя изобщо може да бъде реализирана. Дузина морализатори и анализатори ревнаха, че работодателите искали да върнат крепостничеството, нарушавали се правата на човека, правото на свободно движение и т.н. Но в цялата работа има резон, стига да се измисли схема, по която "и вълкът да е сит, и агнето – цяло". Защото не е редно образованието на студентите да се плаща от данъчните отчисления и после висшистите да се изнасят с диплома в ръка, без дори да кажат "благодаря и довиждане". Както не е редно и завършилите университет да останат у нас на всяка цена, за да продават банички или, не дай Боже, да ровят по боклукчийските кофи.
Всъщност работодателите не искат "крепостни селяни", а гаранции, че ще намерят необходимите им висококвалифицирани кадри на пазара на труда. Шефът на "индустриалците" Васил Велев предлага фирмите да имат "трансферни права" върху специалистите по подобие на футболните клубове, които продават и купуват играчите си. Естествено, това би било резонно само ако дадена компания, а не държавата е инвестирала в образованието на висшиста. И ако му е осигурила добре платена и перспективна позиция.
"Искаме специалистите да доказват, че няма къде да работят тук, преди да отидат в чужбина, както ние доказваме за чуждестранни специалисти от трети страни с пазарен тест, че няма български кандидат", допълва Велев. Това лесно може да се докаже например с извадка от свободните позиции в бюрата по труда или с документи, доказващи, че кандидатът не е бил одобрен, след като се е явил на N на брой интервюта за работа.
Ако обаче образованието е финансирано от държавата, отговорност на просветното ведомство е да се грижи за кариерното ориентиране на студентите и за бъдещата им реализация. Досега в тази посока слушаме само голи обещания, а над половината висшисти продължават да не работят по специалността си или на позиции за "среднисти". Най-пресният пример е именно от образователната система, където по данни на Нели Колева от "Заедно в час" около 90% от завършващите педагогическо образование изобщо не влизат да преподават, а половината от тези, които се престрашат, напускат системата до две години. Разбира се, от съществена важност е и финансовият въпрос, тъй като младите учители (с основание) искат 1500 лв. стартова заплата, а не мизерните 500-600 лв., които им се предлагат.
Така че, ако образованието наистина ще стане държавен приоритет №1, най-важният подприоритет е да се задържат младите специалисти. А това може да се случи, като се прекрати финансирането на "глава студент", рязко се вдигне качеството на обучението и се съкратят до минимум "кухите" специалности. Къде как се преподава и колко "безработни висшисти" излизат много добре се вижда в рейтинговата система на университетите и просто някой трябва да събере две и две.
Докато не решим това просто уравнение, България ще губи милиарди от "изтичане на мозъци". Според експерта проф. Иван Тодоров, от началото на прехода досега висшистите, напуснали страната, за да работят в Западна Европа, са стрували на държавата 1.5 млрд. евро, изчислено по български цени, или 4 млрд. евро по осреднени западноевропейски цени. За всичките ни емигранти загубите са съответно 29 млрд. и 75 млрд. евро. И това без "режийните".
