Спаха ли депутатите и министрите – воглаве с правосъдния, плюс прословутия му съвет по прилагане на реформата, когато обсъждаха и писаха новите правила в Закона за съдебната власт? Питаме, защото колкото повече време минава, толкова повече недомислици лъсват в него.
Най-напред се разчу за хаоса със съдебните заседатели, който заплаши да блокира стотици дела. После стана ясно, че правилата за проверките дали не е нарушен "нравственият интегритет" на магистратите заради членството им в тайни или явни организации са толкова неясни, че чак не могат да се прилагат. А тази седмица стана ясно, че за законотворците явно няма проблем българите да бъдат съдени от магистрати, които сами са обвинени в някакво престъпление, пък било то и срещу правосъдието.
Поредната скандална новост в закона стана известна на средностатистическия данъкоплатец тази седмица покрай първите молби за възстановяване на работа, подадени от подсъдими съдии: Люба Петрова от Раднево и военния магистрат Веселин Пенгезов. И двамата в момента са "клиенти на правосъдието": срещу Петрова има повдигнати четири обвинения – за престъпления по служба и срещу правосъдието, както и за нарушения на банковото законодателство. Делото срещу нея е висящо в Софийския градски съд. Подсъдим е и бившият шеф на Софийския апелативен съд Пенгезов: той пък бе обвинен в длъжностно присвояване на пари от проект по програма ОПАК заедно с още един магистрат – отстранения шеф на Военноапелативния съд Петър Петков. И делото на Пенгезов виси със страшна сила в СГС.
Петрова и Пенгезов са отстранени с решения на ВСС до приключване на производствата срещу тях. Но във вторник (4 октомври) стана ясно, че вече са подали молби за възстановяване на магистратските си длъжности, въпреки че делата им все още не са приключили. Всъщност във вторник съдийската колегия на ВСС трябваше да се произнесе по първата от молбите – на съдия Люба Петрова. Но в хода на дебатите се разбра, че такова искане има и от Пенгезов.
Как се стигна дотук? С промените в Закона за съдебната власт всъщност бе направен опит да се реши един сериозен проблем: досега при отстраняването си от длъжност заради наказателно преследване магистратите оставаха на практика "във въздуха". Те нямаха право да работят нищо друго, а докато чакаха да приключат производствата срещу тях, не получаваха никакви заплати. Но най-лошото беше, че тази "безтегловност" можеше да трае с години, че даже и с десетилетия – наказателните производства срещу съдии или прокурори можеха да престояват "на трупчета" или да се размотават по инстанциите на практика без никакви ограничения във времето.
На всичко отгоре "успеваемостта" на прокуратурата точно в този вид дела е пословична: огромна част от обвинените магистрати впоследствие биваха оправдани, което пък стана причина да се породят камара съмнения, че делата срещу тях се водят тенденциозно и само за "разчистване" на неудобни или непослушни кадри от съдебната система. А като за капак заради идиотското положение, в което са били принудени да живеят с години, оправданите магистрати заведоха камара дела срещу държавата и я осъдиха да им плати солидни обезщетения.
Заради всичко това законодателите решиха да сложат ограничение във времето, в което един магистрат може да бъде отстранен от работа заради наказателно преследване, образувано срещу него – очевидно с цел да "дисциплинират" най-вече досъдебното производство. Сроковете, в които това отстраняване занапред ще се счита за допустимо, са същите, които са заложени в чл. 234 ал. 8 от Наказателнопроцесуалния кодекс при мерките за принуда. Така едно производство за леко престъпление може да доведе до отстраняване на магистрат максимум за осем месеца, а за тежко – до година и шест месеца. След този срок магистратът трябва да бъде възстановен на длъжността си.
Само че нормата е недовършена. И поражда друг проблем – вече морален. В чл.230 от ЗСВ е записано, че когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство. По-надолу изрично се казва, че "срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебното производство не може да надвишава срока по чл.234, ал.8 от Наказателнопроцесуалния кодекс. А при изтичането на този срок временно отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение да го възстанови на заеманата длъжност".
Пита се в задачата обаче какво се случва, ако делото е вече в съдебна фаза? И трябва ли, ако тези срокове са вече изтекли, а магистратът е все още подсъдим, такъв човек да бъде възстановен на работа и да започне да раздава правосъдие за другите?
Заради липсата на ясна норма се появиха две различни тълкувания. Според първото, след като текстът от НПК, който се прилага, засяга само досъдебното производство, значи магистратът може да иска възстановяване само ако делото му все още не е внесено в съда, т.е. още е във фаза досъдебно производство. Но ако обвинението му вече е в съда, тези срокове не важат. И възстановяване на работа не може да се иска. Това беше тезата, която защити Галя Георгиева от ВСС по време на инфарктното заседание на съдийската колегия, и трябваше да се произнесе по молбата на съдия Петрова от Раднево за възстановяване на работа.
Само че се оказа, че има и друга гледна точка: "Не можем да прилагаме различен режим при отстраняването от длъжност само в зависимост от това в каква фаза е производството", категорична беше пък Юлия Ковачева от ВСС. И обясни защо смята така: защото излиза, че този съдия, срещу когото прокуратурата и разследващите са работили бързо и в срок, ще загуби всякакво право да поиска преразглеждане на отстраняването си от длъжност. А пък другият, чието дело се бави, ще може да се върне на работа и да правораздава – независимо от "моралните обструкции", които би породила ситуацията подсъдим да раздава правосъдие. Според Ковачева такъв "двоен стандарт" е недопустим.
Законът очевидно е недоизпипан. Но е факт. А в прокуратурата и съда е пълно с висящи дела срещу магистрати, които също биха могли тутакси да поискат възстановяване, защото допустимите срокове за отстраняването им са отдавна изтекли. И сега този "горещ картоф" е подхвърлен на ВСС, който трябва да каже как ще се тълкуват новите правила в закона. А там, както знаем, могат да се родят истински юридически "чудеса" – достатъчно е да си спомним какви ги сътвориха кадровиците около отстраняването на колегата си Камен Ситнилски, скандалния им отказ да образуват дисциплинарка срещу ексследователя Петьо Петров (Еврото), широко затворените им очи за "двете каки" и ред още други. Пък като се прибави и вече явната личностна непоносимост между двете групички в съвета – предчувствието, че ВСС пак ще забърка някоя каша, изглежда напълно оправдано.
Впрочем кадровиците от съдийската колегия веднага се изпокараха. После пък прехвърлиха жлъчта си върху шефа на Софийския градски съд Калоян Топалов, от когото решиха да поискат справка защо обвинението срещу съдия Люба Петрова е внесено през март тази година, а делото по него е насрочено чак за 13 октомври. И накрая отложиха гласуването на точката – както конкретно за Петрова, така и по принцип. За да си избистрят концепцията…
В прокуратурата – също са в тупик
Същото искане – за възстановяване в длъжност, направи и отстраненият от длъжност плевенски прокурор Димитър Захариев. Той беше отстранен през юли миналата година заради обвинение, че се е опитвал да "въздейства" върху свидетел по делото "Октопод" и за неправилно съхраняване на оръжие. Прокурорът тутакси обяви, че обвиненията срещу него са нагласени, но въпреки това наказателно производство по случая очевидно се води. А в сряда (5 октомври) главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че доколкото му е известно "една от основните причини за неприключването на разследването е категоричният отказ на колегата да даде образци за пръстови отпечатъци. Наложи се да бъде искано съдебно разрешение. След като беше получено, то не беше изпълнено и се наложи да се изпълни със съдействие на столичната полиция".
Цацаров обаче заяви, че не може да каже дали максимално допустимите според новия закон срокове за отстраняването на Захариев от длъжност са изтекли, и поиска отлагане, за да му бъде изготвена справка. Така на следващото (евентуално) заседание на прокурорската колегия ще се реши дали Захариев ще бъде възстановен на работа.
Интересно ще се получи обаче, ако междувременно разследването срещу Захариев се окаже приключено, а делото срещу него бъде внесено в съда. Или пък ако бъде подадена молба от друг магистрат, който е в "съдебно" положение. Тогава прокурорската колегия ще трябва да вземе становище по същия принципен въпрос, пред който сега са изправени и съдиите.
Мистерия с парите на осъдените магистрати
Впрочем, има и още един нов текст в Закона за съдебната власт, засягащ отсранените магистрати. Според него: "За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата."
Ако впоследствие този магистрат бъде оправдан, ще му се доплати разликата от между минималната заплата и възнагражденията, които би трябвало да получава за периода, в който е бил отстранен. Такава е практиката и в момента.
Въобще не става ясно какво ще стане с платените от държавата пари, ако магистратът все пак бъде осъден с влязла в сила присъда, при това за престъпление, извършено в кръга на службата му. Ще трябва ли да ги връща, по чий бюджет, как и в какви срокове? А според юристи въпросът е твърде деликатен, защото ако не бъдат възстановени впоследствие на държавата тези средства, това ще се яви привилегия, предвидена само за магистратите – за всички останали категории граждани, включително и от политически постове, които биват отстранявани от работа заради висящи наказателни производства, такава "екстра" няма.
