В опит да закърпи продънения си бюджет ръководството на Националната здравноосигурителна каса възнамерява да приложи драстична административна регулация, която ще ощети едни болници за сметка на други. На заседание на надзорния съвет на институцията бе решено разходите за болнична медицинска помощ и медицински изделия, направени през септември, да бъдат платени на 80 процента. Тези до края на 2013-а пък ще се разглеждат всеки месец от надзора и ще бъдат компенсирани в зависимост от финансовите възможности на обществения фонд. Казано по друг начин, ако Министерството на финансите не се съгласи да актуализира бюджета на здравната каса и да попълни липсващите 150 млн. лв., от парите на болниците ще се реже с големия трион.
Максимата пари няма, действайте, изглежда, ще важи в най-критична степен за частните лечебници. От националното им сдружение алармираха, че регионалните здравни каси вече са ги зарадвали с депеши, в които се посочва, че ще им бъдат възстановени едва между 50 и 60% от извършените до края на годината разходи за лечение на пациенти. Извън всякаква договорна логика здравната каса ще плаща по собствена преценка на едни повече, на други по-малко – колкото има. Подобна финансова ампутация обаче е напът да инвалидизира трайно редица болници. Както отбеляза д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването, разходите за заплати и осигуровки в едно лечебно заведение представляват средно около 65% от постъпленията. Ако финансирането се ограничи, директорите ще трябва да избират дали да купуват лекарства, да плащат режийни, или на персонала. В първия случай ще пострадат пациентите, във втория – персоналът, който може и да откаже да работи.
Управителите на частните лечебници аргументирано посочиха, че парите в здравеопазването не достигат заради тоталния безпорядък в управлението и разплащането на средствата. Мениджърът на многопрофилната болница Сердика д-р Методи Янков например запита управляващите: дали почти 2-та млрд. лв. национализирани от предишното правителство ще бъдат върнати на здравно осигурените и защо държавата осигурява на минимум децата и възрастните хора, които са най-големите потребители на медицински услуги? Според Янков системата няма как да се промени с подобни заложени дефицити.
Доцент д-р Сотир Марчев от Българския кардиологичен институт смята, че виновни са най-вече тези, които отклоняват средства, преди те изобщо да са влезли в системата на здравеопазването. Той изтъкна, че ръководената от него съсловна организация е осъдила Министерството на здравеопазването, но държавата не желае да изпълни съдебното решение. Какви инвестиции може да очаква държава, която нарушава собствените си закони?, пита Марчев.
Друг въпрос, който болничните управители задължително трябва да зададат, е защо не се търси отговорност от хората, оставили здравната система в пълен безпорядък? Въпреки заканите все още няма повдигнато обвинение срещу бившия финансов министър Симеон Дянков за прехвърлените 1.4 млрд. лв. във фискалния резерв. През май 2013-а пред депутатите в парламента бившият управител на здравната каса д-р Пламен Цеков отчете 82 млн. лв. събрани над планираното от здравни вноски и увери, че притеснителен дефицит до края на годината не се очаква. Впоследствие Цеков дори заведе иск за неправомерно уволнение. Защо сега не го върнат на поста той да се разплати с болниците при липсващите над 150 млн. лева? Според представителя на пациентите Пламен Таушанов в надзорния съвет на здравната каса явно се приемат занижени бюджети, които след това се актуализират на части. На какво основание – поинтересува се той – при 140-150 млн. лв. разходи за онкоболните през 2012-а за тази година са заложени едва 90 млн. лева?
Директорът на Токуда д-р Явор Дренски нагледно обобщи картината с метафората правят се кръпки на система, която се разпада. По думите на Дренски никой не знае колко средства не достигат в здравеопазването, тъй като реално остойностяване на разходите за болнична помощ не съществува. В частните болници са убедени, че само законови промени, гарантиращи събираемост на здравните вноски, увеличение с 2% на данък здраве, въвеждане на диагностично-свързаните групи, реално остойностяване на медицинската дейност и труда на специалистите, публично-частно партньорство и приватизация на болниците, са мерките, които ще разрешат системните проблеми. Но очевидно трябва да се започне от раздържавяването на здравната каса, която в този си вид е зависима и репресивна институция.
