Данъчните промени за следващата година се правят без каквато и да е концепция. Това са хрумки, работа на парче и никой не може да обясни какво и защо се променя. Крайната цел на тази "активност" е напълно неясна, ефектът от една или друга промяна не се анализира сериозно. А вече няма и есенна данъчна кампания преди приемането на бюджета.
Процесът на ремонтите стана целогодишен – постоянно някой ръчка в някакви закони, коментира данъчният експерт Людмила Елкова. Едни проекти влизат в парламента, други излизат, трети чакат обсъждания. Този хаос изключително много затруднява и бизнеса, и гражданите, а и данъчната администрация – тя е заета с това непрекъснато да се адаптира към промените и към промените на промените. Правилата се сменят по време на мача, добави Елкова.
Особено "забележителни" са промените в данъчните закони за физически лица – сред експертите те предизвикват мощен смях. Например – данък “Смърт”, който налага всеки наследник да търси недекларираните доходи на починалия си роднина, за да ги декларира. Поинтересувахме се има ли подобна практика в Европа. Е, не открихме такава. В Европа се прилага данък върху наследството, а у нас го отменихме, защото се стигна до извода, че приходите са много малко, а разходите за администрирането му – много повече. Обратно на практиката в Европа нямаме и данък за имоти с оценка до 1700 лева. Пак по същата причина – разходите за събирането превишават събраните пари.
Нека да поразсъждаваме като финансисти. Наследникът, най-общо казано, приема като наследство активи и пасиви. Това е цялото имущество, което се състои от задължения и права. Човекът наследява имуществата, чиято наличност е известна до момента на наследяването – имоти, коли, фирмени дялове – от една страна, и от друга – кредити, задължения към НАП, към фирми, към физически лица, сметки към топлофикация и всякакви други битови разходи. В този момент, когато човекът наследява цялата тази бъркотия, той трябва да тръгне да търси и вероятните доходи на починалия през текущата година – какви и откъде. Така иска финансовият министър Владислав Горанов.
А сега да помислим като практици. Дори и да намери нещо, самите данъчни твърдят, че поне 90% от всички доходи у нас се облагат авансово и взаимоотношенията на починалия с хазната са приключени приживе към момента на получаването им. Да не говорим, че не може наследникът да е отговорен за това да разкрие приходоизточниците на починалия си роднина. По каква схема, чрез какви методи той да издирва бившите му контрагенти и работодатели? Ако става дума за евентуален договор за наем – нещата са сравнително лесни. Но как да издирят гражданските договори на о'Боже почившия, който може и да ги е крил, за да му остане нещо за фонд "И аз съм човек".
Та разпоредбите на финансовото ведомство са категорични: "На добър час в живота на наследника, но първо да се превърне в дознател, за да е чист пред закона и фиска."
Добрата стара практика беше: след като се разкрие наследствената маса – имоти, сметки и т.н., тя да бъде обложена с данък. Подобна практика имаше и при даренията по права линия. Но "това е минало, неважно", както е казал поетът.
Да обобщим – става дума за преминаване на собственост от едни в други ръце – дали ще е вследствие на смърт, на доброволна делба, на продажба, на дарение – е все едно, данъчното задължение се прехвърля към актуалния собственик.
Проблясък на разум се появи в сряда, 12 октомври, когато данъчните промени получиха първо одобрение в парламента – на бюджетна комисия. Една от най-спорните поправки в данъчните закони за следващата година – задължението да се подават данъчни декларации на починали роднини, влезе в парламента с лека корекция. Ако наследниците не подадат документи, няма да бъдат глобявани, но данъчните може да издадат акт за установяване на задължението. В този случай роднините ще трябва да решат дали да платят дължимото, или да обжалват в 14-дневен срок. Данъчните пък ще могат да започнат и ревизия.
Така у нас за първи път се въвежда "незадължително данъчно задължение". "Старият" вариант на предложението бе от догодина наследниците на починал да имат задължение да подават данъчна декларация и да доплатят данъка му, ако той не е удържан авансово. В законопроекта бяха разписани различни срокове, в които близките могат да коригират подадените данни, ако установят на по-късен етап допълнителни обстоятелства. На заседание на Тристранния съвет и работодатели, и синдикати изразиха опасение, че близките няма да могат да установят доходите, които трябва да декларират и върху които трябва да платят данък.
Другата смешна данъчна промяна е тази за данъчните облекчения, ако плащаш само с банкова карта през годината. За да е в новата "игра на късмета", важно е наследникът да ги получава по банков път, а не на ръка всички доходи, произтичащи от наследството. От съвкупната сума на това парично богатство той трябва да се стреми да изхарчи 80% безкасово – т.е. да плаща с банкова карта, през телефона си и или през интернет. Представете си, че той е подредил живота си така, че не харчи почти нищо от тези пари в банките. Какъв смисъл имат тогава тези 80% от похарченото. Може би законът иска да каже 80% от това, което си платил, да е безкасово. Ама как ще се сметне обемът на платеното? Публична тайна е, че всякакви ремонти – жилищни, авто, фризьорски, козметични – се извършват от хора, скарани с данъчната система. Те не издават касови бележки, камо ли фактури – следа не остава. Ами като идеш на пазара, как да платиш една зелка, две кила домати, три – грозде, лук, репички и 2 кг картофи по банков път? Тогава как се измерва обемът на похарченото, за да може да се претеглят 80% от него.
Ами ако наследникът има банков кредит и половината от дохода му банката сама си го дръпва от сметката, по която той примерно получава работната си заплата? Тогава от какво ще се ръководи Горанов – от изхарченото по банков път ли, или чрез банкова транзакция? В такъв случай министърът ще си бръкне сам в джоба, защото хората, които харчат около половината от дохода си за вноски по заеми, не са никак малко. Те ще трябва да се напънат още, за да догонят заветните 80% и да получат отбива от 1% от данъка си върху общия доход ли?
Още една хипотеза – хората, които живеят в селца със затихващи функции и отдалечени махали, дават 80% от дохода си в местната бакалия. Там обаче за ПОС терминал не са чували.
Та тук се сещаме за приказката, че удовлетворяването на някакъв мерак е и въпрос на възможности. И как в крайна сметка наследникът ще докаже, че се е държал като модерен човек и е използвал широко банковите си карти? Това все пак е въпрос на някакъв елементарен баланс. Той ли ще си го прави, НАП ли, банките ли, кой? И кой и как ще го проверява?
Още едно – според нас вече опасно нововъведение е, че от 2018-а годишната данъчна декларация ще се подава само по електронен път. Експертите са убедени, че готовност за такова нещо няма и няма да има. В състояние ли са всички данъкоплатци да си купят компютър, да се опашат с интернет, да си извадят Персонален универсален код – ПУК от НАП, за да декларира дохода от наем на плевника си?
Единственият мотив за подобно решение идва от НАП – неговите експерти твърдят, че подаването на декларации по електронен път расте в геометрична прогресия. Да, хората все повече го ползват, защото не им се виси по опашки. Но за масовост едва ли може да се говори. И да се определя само един начин на подаване на декларация не е много потребителско, нито демократично. Има куриери, има пощи, защо да не може всеки да подава, както му приляга?
