Информационна кампания за запознаване на бизнеса с неговите законови задължения подготвя Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това казва председателят Димитър Маргаритов в интервю за списание „Икономист”. „Търсеният ефект е бизнесът да бъде облекчен в дейността си, защото в много от случаите на нарушения, проблемът не е в умишлено поведение на търговците, а по-скоро в непознаване на основните изисквания на законодателството”, изтъква Маргаритов.
Той посочва, че сред целите на кампанията е и популяризиране на т.нар. “помирително производство”, чието приложно поле значително се разшири с въведените от началото на тази година секторни помирителни комисии. На този етап инициативата за стартиране на помирителна процедура е предоставена на гражданите, но КЗП обмисля изрично в Закона за защита на потребителите да бъде записано, че тя може да бъде и на търговеца. „Все по-честото прилагане на този способ би довело до намаляване броя на нарушенията, защото всяко решение на една помирителна комисия би създало добра практика, която може да се мултиплицира за в бъдеще”, коментира председателят.
„От настоящия месец е в сила Законът за ипотечните кредити на потребители. Той въвежда нови моменти, като например т.нар. консултанти, които дават възможност на потребителите да получат специализирана информация от независими експерти. Тук и колегите от БНБ имат функции по регистрация и контрол на тези консултанти. Необходимо е банките да се запознаят много внимателно с новия закон. Потребителите трябва да знаят, че нито една финансова институция не може да им откаже заложената в стандартния европейски формуляр информация и няма право да ги задължава тя да е налична само при гаранции за подписване на договор. Има и 14-дневен срок за размисъл”, разяснява Маргаритов.
Председателят посочва и коментира някои констатирани от КЗП нарушения на пазара на финансовите услуги. „Установихме, че фирми за бързи кредити поставят своите клиенти в зависимост от техните взаимоотношения с трети лица. Дори имаше опит за вменяване на задължения след като сключите договор за кредит, да бъдете в някаква степен ограничени в автономията си да договаряте с трети лица, което вече наистина е абсурдно. Имаше и случаи институции да заставят свои клиенти да подпишат заявление с непопълнени съществени условия за отпускане на бързия кредит, което впоследствие се превръщаше в договор. Това е нелоялна практика, която ние сме санкционирали.”
През последните две години в сферата на телекомуникациите комисията е направила няколко съществени пробива. „Вече не сте длъжни да плащате оспорена фактура преди операторът да се е произнесъл по вашата жалба. Ако имате повече от един договор с даден оператор и не сте изряден по някой от тях, но по другите сте, той няма да може да ви прекрати доставката на услугата там, където сте изряден. Успяхме да постигнем съдебно споразумение с два от трите мобилни оператори за прекратяването на срочни договори без заплащането на всички такси като неустойка до края, а максимум три. Мисля, че скоро ще постигнем подобна договореност и с третия телеком. Преди време имаше практика да се сключва договор само по телефона, а сега, след нашата намеса, и след решение на съда договор има само при подпис на физически носител”, припомня Маргаритов.
Когато търговците не се съгласят доброволно да отстранят неравноправни клаузи в договори с общи условия или да преустановят забранена от контролния орган нелоялна практика, се стига и до завеждане на колективен иск. „Към него могат да се присъединят всички, които смятат че са засегнати от даденото нарушение. Това, всъщност е силата на колективния иск”, обяснява Маргаритов.
Според него обаче все по-често търговците доброволно отстраняват констатираните нарушения. „Мисля, че се забелязват първите резултати от тази наша политика да търсим комуникацията, информираността и най-вече да залагаме на превенцията. Трябва да отдадем дължимото на все по-цивилизования модел на поведение на бизнеса, защото сме свидетели на все повече добри практики”, казва още Маргаритов.