Преди няколко дни професионалният домоуправител инсталира в асансьорите във входа ни рекламни пана. В богато илюстрираните информационни флайери, сложени под стъклото на паното, се обяснява как етажната собственост може да печели от реклами, поставени на това място. Според вида реклама всеки собственик на апартамент можел да си докарва някакви парици и да си подпомогне бюджета за плащане на различните такси.
Като бивш домоуправител на входа веднага си помислих, че това няма да мине току-така. И се оказах прав – часове след инсталирането на паната някой беше надраскал с маркер и големи букви К-Р. Дъщерите ми изтриха гнусния надпис с мокра кърпичка, но неизвестният вандал бе упорит и отново надраска паната по същия начин.
Единствената новост бе лозунг, изписан с дребни детски буквички: "България на българите".
Детето явно е чуло баща си да скандира пред телевизора било срещу циганите, било срещу бежанците. И изписало въжделената мечта на родителя си върху паното – под големия надпис К-Р, белким го прочете целият вход.
Горкото! Навярно не само то, но и баща му въобще не подозират колко безсмислен е апелът "България на българите". В този си вид и с това овчедушие родината е орисана да бъде наша. Няма как държава, която навремето е била страна на поетите, а днес е родина на тиквите, да бъде възжелан идеал за французите например. Тя е уютна единствено за родните драскачи на глупости, крадците, мародерите, тъпанарите и прораслия върху този хумус псевдополитически елит, в чиито вени не тече нито капка синя кръв. Не, там бушуват бели и предимно червени кръвни телца на индивиди, които по времето на соца крадяха от държавата благодарение на партийните си постове. А после отрочетата им откраднаха самата държава под благовидния предлог за неолиберална икономика и политика. И натикаха останалите люде някъде из ъглите й.
Някога поетът-революционер Христо Ботев написа в своята "Борба":
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
Днес някогашните икони на българския борчески народен дух Христо Ботев и Васил Левски гледат от стените в министерския кабинет охранения врат на "обществен тоя мъчител", пред когото се кланят медии, мутри, метреси, патриарси, партийни партизани, петимни за някой лев социолози.
Наистина си заслужаваме държавата, в която живеем. А дори и беглият преглед на кандидатпрезидентската листа убедително сочи, че си заслужаваме и тези, които ни управляват.
Чета на паното лозунга "България на българите" и, както се казва в една тъпа реклама, чета и рева. Преди години отказах да бъда домоуправител на този вход. Мислех, че за мен е обидно да представлявам – с някои изключения – живеещите тук. Но ето че продължавам да съм тук пред това пано, в този вход, в този град, в тази държава?! Може би защото досущ като поета се надявам, че някой ден ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
