Щатският долар достигна най-високата си за последните два месеца котировка към еврото, а щатските ДЦК "олекнаха, докато чакаха да бъде огласено резюмето от последното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 20 и 21 септември. То за пореден път извади на показ разногласията сред паричните стратези по отношение на пазара на труда в страната, които в крайна сметка осигуриха превес на аргументите на председателя на институцията Джанет Йелън да се изчака с повишението на щатските лихви. В полза на въздържанието са гласували седем членове на комитета, а против – трима. Част от противниците на промяната са определили, че решението е "на кантар". А други са намекнали, че би било приемливо лихвите да се повишат "сравнително скоро".
След като научиха какъв е бил изходът от дискусиите, инвеститорите продължиха да залагат на около 65% шанс за лихвен ръст през декември, ако се съди от цените на фючърсните контракти на федералните фондове. И едва 17% е според тях вероятността за движение през ноември, когато (на 1 и 2) е следващото редовно съвещание на американските парични стратези.
Септемврийското заседание на щатските централни банкери разкри остър дебат за потенциалното влияние на прекалено ниските лихви върху пазара на труда и на инфлацията. Единият лагер предупреждава, че тази политика поддържа безработицата ниска и вероятно ще генерира доста по-висока инфлация и ще принуди Федералния резерв да качи лихвите по-драстично – движение, което по традиция води до рецесия. "Противниковата" група пък твърди, че пазарът на труда все още разполага с резерви и задържането на лихвените проценти на досегашното им ниско равнище ще помогне на търсещите работа да намерят подходящи длъжности. Което ще подкрепи ръста на заетостта, без да предизвиква скок на заплатите и на инфлацията. Тази теза поддържа и госпожа Йелън, която още след края на съвещанието на 21 септември подчерта, че наблюдаваната стабилност на трудовия пазар предполага, че все още има потенциал за растеж. Което в никакъв случай не изключва увеличение на лихвите през декември, доколкото в резюмето се отбелязва, че "лихвите могат да се повишат на това съвещание (през септември) или да се изчака за още допълнителна информация за пазара на труда и инфлацията".
Тази теза задържа зелените пари малко над 1.10 щ. долара за едно евро в късната следобедна европейска търговия на 13 октомври (след краткотрайно слизане на еврото под 1.10 долара ден по-рано). Всъщност единната европейска валута не бе особено убедителна и заради съобщение на агенция "Ройтерс", че Европейската централна банка обмисля поредица промени на програмата си за парично стимулиране на икономиката на еврозоната в размер на 1.5 трлн. евро. Банкови източници споделили с репортери на "Ройтерс", че опциите включвали инцидентни покупки на облигации с доходност под банковата лихва по депозитите от минус 0.4%, както и по-голяма гъвкавост по отношение на количеството дългови книжа, които ЕЦБ да придобива от отделните държави.
Най-голямо разочарование поднесе британският паунд, който според валутни експерти се търгува като валута на развиващите се пазари и се превърна в пример за движени от политиката пазарни колебания. Котировките в късната следобедна валутна търговия в Европа на 13 октомври достигнаха 1.22 щ. долара за един паунд и 0.9049 пени за едно евро. Два дни по-рано (на 11 октомври) английските пари потънаха до 1.2090 щ. долара – в опасна близост до 31-годишния минимум от 1.1841 щ. долара, отчетен в края на миналата седмица.
Активите с по-висок риск преживяха поредната тежка седмица, притиснати от опасенията на пазарните играчи за потенциалното увеличение на щатските лихви, за резултата от президентските избори в САЩ, за отделянето на Великобритания от Европейския съюз и за здравословното състояние на германските и на италианските банки. Допълнителни страхове предизвикаха публикуваните на 13 октомври данни за неочакваното свиване на китайския внос в доларово изражение и за по-резкия от очаквания 10-процентен спад на китайския износ през септември. Което отново повдигна въпроса за здравословното състояние на китайското стопанство и засили позициите на японската йена като спасително убежище.
Слабите данни за търговския обмен на Китай – най-големият световен потребител на суровини, свалиха цените на латиноамериканските валути. Турската парична единица пък падна до нова рекордно ниска котировка от 3.1131 лири за един щатски долар, след като премиерът на страната Бинали Йълдъръм заяви в телевизионно интервю на 12 октомври, че управляващата партия ще внесе в парламента нов проект за промяна на конституцията – сигнал за съживяване на плановете за президентска република начело с Реджеп Таип Ердоган.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста вял. Средният дневен валутен оборот достигна едва 1195.6 млн. евро (2338 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.1% дял от купената и продадена валута.