Най-висшият орган в държавата не е Народното събрание – това е Висшият съдебен съвет. Ако един закон, написан от депутатите, не устройва ВСС – той не е длъжен да го приложи буквално, а може да си го тълкува, както му е удобно според случая.
Към този извод насочва резултатът от първия избор на административен ръководител, проведен във вторник (18 октомври) от съдийската колегия на кадровия орган по новите правила в Закона за съдебната власт, приети през лятото.
В центъра на вниманието на членовете на ВСС бе административният съд в Перник. За шефския пост в него имаше трима кандидати: изпълняващият в момента ръководната длъжност съдия Ивайло Йванов, председател на Районния съд в същия град Десислава Ахладова и съдията от районния съд в Брезник Роман Николов.
Да припомним, че през лятото депутатите приеха промени в Закона за съдебната власт, според които за административен ръководител може да бъде назначен само съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво в съдебната власт. И само в случай, че "годен" за поста кандидат в този съд или прокуратура няма – по изключение може да бъде назначен магистрат от по-ниско ниво в системата.
Целта на промяната беше да се премахне възможността магистрати да растат в йерархията на съдебната власт без конкурс – практика, чрез която множество "връзкари" успяха да се уредят в по-високи инстанции, без да са доказали, че въобще са годни да работят в тях. Това беше многократно казано и по време на дебатите около приемането на законопроекта.
В процедурата за избор на шеф на АС-Перник всъщност само един от кандидатите се беше явил на конкурс и си беше спечелил мястото на административен съдия – това беше Ивайло Иванов. На всичкото отгоре той отговаряше и на всички други условия за назначение: професионален стаж, нравствени качества, висока оценка от атестацията и прочие. Точно по тази причина част от членовете на ВСС казаха в прав текст: макар че има трима кандидати, другите двама всъщност въобще не са конкуренция на Иванов, защото те идват от по-долустоящи съдилища.
Какво се получи обаче? Мнозинството от съдийската колегия избра съдия Ахладова от Районния съд – с 8:6 гласа. И с мотива, че е налице "изключението", предвидено в чл. 169 от ЗСВ.
Всъщност всички оценки за съдия Ахладова бяха повече от блестящи и никой не оспори нейното право да кандидатства за поста, след като отговаря на всички условия за това. Принципният въпрос, който трябваше да намери отговор обаче, беше може ли тя да бъде избрана? Още повече, след като има и друг кандидат – при това от същия съд, на който се търси ръководител.
Нямаше отговор. Нямаше и смислени мотиви. Освен куп фрапиращи със своята юридическа неиздържаност "аргументи". Като например този, че с назначаването (още веднъж подчертаваме – без конкурс) на някого от кандидатите – районни съдии, щял да се преодолее кадровият недостиг в Административния съд. Всъщност съдиите в АС-Перник наистина са с човек по-малко, след като преди няколко месеца от петима души по щат останаха четирима, защото досегашният ръководител на съда бе избран за член на Инспектората към ВСС. Но за да се попълни бройката, е нужно просто да се обяви конкурс за свободното място.
Сред другите "железни аргументи", които се чуха, бяха констатацията, че съдия Ахладова например имала цели 15 мерки за подобряване на работата и че впечатлила с организацията на работа в Районния съд, а и с презентацията си пред ВСС.
Всичко това категорично не е достатъчно, за да се приеме, че е налице "изключението", предвидено в закона – категоричен беше председателят на ВКС Лозан Панов. А Калин Калпакчиев допълни: "Аз присъствах на заседанията при обсъждането на промените в ЗСВ и мога ясно да кажа каква беше волята на законодателя. Обсъждаше се дори изобщо да няма изключения и правилото да бъде изборът да се прави само измежду магистратите от съответните съд или прокуратура. Но впоследствие се оформи идеята, че може да има случаи, в които обективно да не може да се направи такъв избор – например ако броят на съдиите е минимален и сред тях няма кандидат, който да отговаря на условията: няма висока оценка от астестациите, има повече от два управленски мандата, няма несменяемост и прочие. Затова, като изключение, което винаги трябва да бъде мотивирано с конкретни факти, се прие добавянето на тази хипотеза. Ако сега приемем, че е налице изключение, няма просто да продължим една порочна практика, а ще приемем незаконосъобразно решение", категоричен беше Калпакчиев.
Но съдийската колегия си го прие това решение – първото по новите правила в ЗСВ. И просто показа на всички, че кадруването в съдебната система може да си продължи така, както мнозинството във ВСС поиска. Без значение какво точно пише в закона.
Впрочем становището на съдиите от Административния съд в Перник, които подкрепиха кандидатурата на колегата си Ивайло Иванов, също се оказа без никакво значение за ВСС. А това беше другата "ключова промяна" в Закона за съдебната власт, на която се разчиташе уж да даде повече независимост и шанс за някакво самоуправление на магистратите.
Така че – честита им реформата!
