И вкупом непотребни станаха

ВСС - заседание Димитър Узунов

Мнозинството във Висшия съдебен съвет опази представляващия го. В четвъртък (20 октомври) Димитър Узунов, посочен в един от разговорите в "Яневагейт" като "човекът на Бойко Борисов в съвета", оцеля – оставката му от поста не беше приета.

Смяната на Узунов поиска от т. нар. опозиционно крило във ВСС – то обединява председателя на ВКС Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Камен Иванов, Галина Карагьозова, Магдалена Лазарова, Юлия Ковачева и Юлияна Колева.

Мотивите им бяха три: че Узунов грубо е превишил правомощията си, когато еднолично и по напълно неясни критерии е подбрал хората, които да се срещат с екипа на европейските прокурори, натоварен да направи анализ на дейността на българската прокуратура, че има пропуски в документооборота и че е уронил престижа на съдебната власт. Силите на "малцинството"  обаче се оказаха крайно слабички.

Няма да преразказваме проточилия се повече от два часа дебат, предхождащ "бетонирането" на Узунов като представляващ, "обсъждането" бе изпълнено със злоба, с лицемерие, с гьонсуратлък, с нетърпимост и обвинения в политически пристрастия, омерзителност. Не липсваха намеци за кирливи ризи и напомняния за скелети в гардероба. Той просто показа докъде са стигнали отношенията вътре в най-висшия кадрови орган на съдебната власт. За илюстрация стига дори само един изказан по време на споровете факт: че на тържеството за 25-годишнината на ВСС членовете му не събрали сили и търпимост да се подредят един до друг дори само за една обща снимка за спомен.

В обобщение ще цитираме Незабравка Стоева, която в прав текст призна: "Няма да ни стигне времето, за да преодолеем собствената си злопаметност. И следващият представляващ, който и да е той, ще има същата съдба – като на Соня Найденова и на Узунов. Защото ние сме разделени, защото нито веднъж не се замисляме дали драскаме по авторитета на ВСС. Няма как да търсим авторитет за органа ВСС, защото всеки от нас полага усилия да разколебае, да разруши личния авторитет на членовете му. Това според мен е нещо, което в рамките на малкото време, което ни остава, няма да можем да преодолеем…"

Няма и час по-късно това нейно предположение взе да се материализира. Едва загърбили страстите около гласуването за оставката на Узунов, кадровиците навлязоха в следващата си словесна схватка: за това как се работи по европроектите, в които участва ВСС. После пък се заеха да си разменят обвинения заради нуждата от нови помещения за комисията по атестации. И така… до края на дневния ред.

Случилото се в четвъртък всъщност показа, че въпросът вече въобще не е дали Узунов ще бъде представляващ, или не. Не става дума дори за това кой е "добрият" и кой е "лошият" в този ВСС – "вътрешните разделения" са вече видими за всички.

Въпросът е дали този ВСС и по-нататък може да бъде полезен на някого: на съдиите, на прокурорите и следователите, на държавата или дори сам на себе си…

Месеци наред съветът генерира повече скандали, отколкото ползотворна работа, и с това безспорно срива и без това крехкия авторитет на съдебната власт. А що се отнася до основната му грижа: да олицетворява и да брани независимостта на съдебната власт – едва ли вече някой въобще си прави илюзии, че за хората там това е възможна мисия. Независимостта на съдебната власт отдавна е оставена в ръцете на редовите съдии и прокурори – тези, които не са част от номенклатурата, не уреждат кариерата си с връзки и не пускат есемеси до премиера.  

Впрочем най-лаконичният и точен коментар, който чухме за срамното дъно, в което със завидна упоритост продължава да се окопава ВСС, беше следният: И всите вкупом непотребни станаха…
 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст