Безумие, но по закон

лични данни

Само в последния месец 214 граждани са подали жалби в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) – все заради незаконното използване на имената и ЕГН-ата им в партийните списъци за участие в изборите.

Лесно можем да предположим какво ще се случи по-нататък – стига да си спомним какво стана след предишните избори, когато гърмяха същите скандали. Най-вероятно и сега ще започнат едни дълги проверки, които ще се точат с месеци и ще приключат с налагането на мижави глоби. Те пък ще бъдат обжалвани още няколко години в съдилищата, където току-виж ги отменили. А прокуратурата, която също дълго и протяжно ще проверява случая, накрая отново няма да открие данни за престъпление.

Пито-платено. И така: до следващия път, следващите избори и следващите кражби на личните данни на граждани.

Само че освен очевадното безсилие на държавата да защити правата на гражданите си има и още една дребна, но много дразнеща подробност: имената на партиите, които са се възползвали от самоличността на нищо неподозиращите хора, се пазят в тайна. Всъщност, може никога и да не разберем кои са те – освен ако пострадалите един по един не се оплачат в медиите и не посочат в чий списък са открили фалшивите си "подписи". Имената на политическите сили вероятно няма да фигурират в официалните сводки по случая на нито едно ведомство, може да се окажат заличени дори в съдебните решения, с които ще им отменят или потвърдят санкциите – въпреки че според закона тези съдебни решения са публични.

Защо ли? Защото сме в България, където всичко може да бъде доведено до абсурд, включително и защитата на личните данни. И защото това е държавата, в която се оказва безкрайно лесно да откраднеш и да използваш самоличността на обикновен гражданин, но не и да ти бъде потърсена сметка за това. Пък ако ще и само чрез прословутата "политическа отговорност", от която у нас никога, за никого и нищо лошо не следва.

Но ако си мислите, че само "личните данни" на партиите се пазят като светая светих от държавните чиновници – в грешка сте, не са само те. Всяко ведомство, министър, община, банка, монополно дружество – всички, които всъщност би трябвало да бъдат максимално осветени и сложени под лупа, се ползват със същия комфорт на пълната анонимност. Без да има каквото и да било обяснение (а още по-малко да се посочи законово основание), което да казва защо и техните имена също трябва да се пазят в тайна.

Ако не вярвате – отворете който искате съдебен сайт и вижте как се изписват имената на спипаните в нарушение министри, министерства, държавни агенции и прочие – в стотици, че даже хиляди решения ще видите, че тях просто ги няма. Заместени са с инициали или многоточие. Въпреки публичните им функции, въпреки че действат в качеството си на органи на власт.

Няма имена и в сайта на Комисията за защита на личните данни. Там спокойно можем да прочетем например, че банка е била санкционирана с 5000 лв. заради незаконно "адаптиране" на личните данни на свой клиент към друг продукт, който му е пробутала, без той въобще да го е искал. Просто открили на човека разплащателна сметка с данните, които той оставил, като си внасял депозит – безспорно нарушение на Закона за защита личните данни, а и не само на него. Коя е банката? Кой да ти каже?

Факт е, че е налице колизия между правото на обществото да получи информация и правото на субектите да опазят своите тайни – лични, семейни, служебни, търговски. Но обичайно има един много ясен критерий, който помага да се определи кое от тези две права има превес във всяка конкретна ситуация. И това е общественият интерес.

Така например общественият интерес безспорно диктува, ако един кмет е крал от служебните пари и е осъден за това, името му да се знае. За да може неговият работодател – избирателят, да си направи сметка дали да го държи още на работа. Вместо това както в публичните полицейски сводки, така и в съдебните решения, с които този кмет ще бъде осъден – той ще си остане с инициали. Защото това са личните му данни, които законът пази. Нещо повече, дори името на общината или селото, което управлява, може да се окажат изтрити. Да не би пък някой да направи връзка за кого всъщност става дума…

Общественият интерес изисква държавните ведомства и органи  да са под постоянния контрол на гражданите и действията им да бъдат максимално прозрачни – включително и тогава, когато грешат. Но те се крият в анонимност, която не може да се оправдае с никаква нормална човешка логика, а още по-малко има обяснение в закон.

За сметка на това пък тайните на гражданите са леснодостъпни за всички. И докато четем как П… е осъдена да плати обезщетение заради незаконно обвинение или защо кметът Х на общината У е бил глобен, личните данни на хиляди хора се продават "в пакети" директно чрез оферти в интернет – на всеки, който иска да ги купи. При това напълно безнаказано. Затова догодина, по време на следващата предизборна кампания, пак ще има кражби на лични данни. Хората отново ще виждат имената си в подписки на партии, за които може дори да не са чували. Но тези, които ще се оплачат, ще бъдат много по-малко, отколкото са сега. Просто защото вече ще знаят, че в това упражнение няма особен смисъл.  

А за край умишлено оставихме следната история, на която се натъкнахме отново в съда – просто като илюстрация за целия абсурд, в който се върти "защитата" на личните ни данни.

През 2013 г. гражданинът "Х" подал жалба в общината срещу група роми, струпали незаконни постройки пред прозореца му. И какво мислите, че направила общината? Започнала проверка по сигнала, но първо предоставила имената и адреса на жалбоподателя на… същите тези роми.

Човекът се паникьосал, когато взел да намира кокошки с откъснати глави из двора си, а синът му се връщал настръхнал вечер, защото все го привиквали "на разговор" по кьошетата. Окончателно се слисал обаче, когато след подадената от него жалба в КЗЛД получил решение, в което черно на бяло пишело, че общината не е допуснала нито едно нарушение на Закона за защита на личните данни, като го е "предала" на тези, срещу които всъщност се е жалил. Дори напротив – оказало се, че ведомството е действало напълно законосъобразно, защото е осъществило "принципа за равенство, регламентиран в Административно-процесуалния кодекс, съгласно който всички заинтересовани от изхода на производството лица имат равни процесуални възможности да участват в него, респективно да получат достъп до документите". С предаването на данните му на ответната страна се постигала, видите ли, информираност.

Е, този човек не се отказал и обжалвал в съда. Там резултатът се обърнал в негова полза. Но не това е важното в случая. А друго: ако ви е направило впечатление, ние и до ден днешен не знаем коя е тази община. Защото тя се пази в "тайна" – името й е изличено от всички документи.

Безумие? Безспорно. Но факт.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст