Мониторингът над България не само няма да отпадне изцяло, както иска кабинетът, но ще бъде разширен. Това стана ясно от отговор на Жан-Клод Юнкер на писмото до Европейската комисия, изпратено преди 10 дни от премиера Бойко Борисов.
В писмото до Еврокомисията Борисов твърди, че мониторингът е доказал своята полезност и довел до сериозен и необратим напредък в съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност у нас. Премиерът иска да отпаднат три от шестте индикатора за оценка, тъй като целите им били постигнати. Борисов настоя също така да бъдат признати за успешни промените в конституцията, съдебния и процесуалните закони. Оставало само напредъкът в борбата с корупцията да бъде надграден.
От отговора на Юнкер обаче става ясно, че в Брюксел не гледат сериозно на всички тези небивалици и сегашният Механизъм за сътрудничество и оценка ще бъде заменен с всеобхватно наблюдение в сферата на правосъдието, което ще бъде прилагано спрямо България особено педантично. Решението за него беше взето преди дни от Европейския парламент, а влизането му в действие е отложено за януари следващата година. Новият механизъм ще обхваща цялостното състояние на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Управляващите може да разчитат единствено на оправданието, че той ще бъде прилаган спрямо всичките 28 членки на съюза, а не само срещу България и Румъния, както е сега.
По всяка вероятност писмото на Бойко Борисов е политически ход и търси обичайния пиар ефект, но резултатите са разочароващи. В отговора на Юнкер няма нито признание за успехите ни в правосъдната сфера, нито ангажимент за отпадане на сегашния механизъм с въвеждането на новия. "Убеден съм, че под ваше ръководство България ще продължи по пътя на реформите и ще бъде готова да излезе от програмата за наблюдение, когато всички критерии са изпълнени на задоволително ниво, така че решението да бъде взето преди края на мандата на тази комисия през 2019 г.", пише Юнкер.
Председателят на Европейската комисия посочва, че Борисов е предложил сътрудничеството да обхване Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат, но имало и друг вариант – "да помогнем на вашето правителство с плановете му за създаване на единна антикорупционна институция“. Само че такива планове кабинетът няма, а лансираният от вицепремиера Меглена Кунева антикорупционен закон се натъква на яростна съпротива и след приемането му на първо четене се мисли единствено за неговото скопяване.
Юнкер съобщава, че е наредил на директора на Службата за подкрепа на структурните реформи – Мартен Вервей, бързо да проучи възможностите за разширяване на експертния анализ върху други институции от българската съдебна система по подобие на този, който в момента тече за прокуратурата. Мисията на европрокурорите у нас предизвика грандиозен скандал във ВСС и искания за оставката на представляващия го Димитър Узунов.
Независимо по кой от двата механизъма ще бъде разширено наблюдението налагането му подчертава пропастта между България и Румъния в борбата с организираната престъпност и политическата корупция. Страната ни остана едноличен опашкар в правосъдната сфера, а съдебната реформа беше сведена до пълна пародия. Единствено опасенията от спиране на еврофондове, каквато мярка е възможна по новия механизъм, може да подтикне властите към… поредната мимикрия.