Становищата на общите събрания на съдиите очевидно не означават нищо за Висшия съдебен съвет. В две поредни процедури за избор на ръководители на съдилищата в Перник и в Свиленград, проведени само за една седмица, членовете на съдийската колегия в кадровия орган демонстративно отказаха да се съобразят с мнението на колегите си в тези съдилища и не назначиха кандидатите, които съдиите одобриха.
За капак във вторник (25 октомври), при избора на съдия Вера Коева за председател на Районния съд в раздирания от скандали Благоевградски съдебен район, стана ясно, че все още самата процедура по свикване на тези събрания създава неясноти и проблеми. Защото членовете на ВСС не са на едно становище дали председателят на съда трябва да свика общо събрание, което да номинира кандидати за председатели, или това трябва да се случва по инициатива на самите съдии – в закона е записано само, че съдиите от един съдебен орган имат право да издигат свои претенденти за ръководните постове.
Нежеланието на ВСС да се съобразява със "съдийското самоуправление" беше отбелязано и от Съюза на съдиите в България, който отправи гневно обръщение към пленума на съвета по повод твърде спорния избор на председател на Административния съд в Перник. Да припомним, че преди седмица за председател на АС в Перник бе избрана съдийката от районния съд в града Вера Ахладова. Въпреки че законът допуска само по изключение съдия от по-низш съд да бъде "издиган" в по-висшестояща съдебна инстанция като ръководител и така на практика да се заобикалят задължителните конкурси в кариерното развитие на магистратите. Според ССБ такова изключение въобще не е било налице. Но съдийският съюз казва и друго: "Обръщаме внимание, че мнозинството от съдийската колегия пренебрегна становището на колегите ни от АС – Перник и за пореден път не отчете мнението на редовите съдии по ключов за тях въпрос. Това е самостойно основание да твърдим, че духът на закона е прегазен. Естеството на промените и тяхната цел не само не са съобразени, но практически са отречени напълно от действията на кадровия орган", заявиха хората от съюза. Защото съдиите от Административния съд бяха подкрепили с решение на общото си събрание съвсем друг кандидат. А мнението им просто беше заметено под килима.
Така че действията на кадровия орган оставят "съдийското самоуправление" само на хартия. За сметка на това пък от тази седмица съдийската колегия неочаквано намери друг повод да се скарат: дали ще има "лустрация" за магистрати. Тема, която неочаквано роди едно чудо: представители на двата "враждуващи лагера" във Висшия съдебен съвет – председателят на Върховния административен съд Георги Колев и Калин Калпакчиев изненадващо се оказаха на едно и също мнение.
Въпросът беше дали принадлежността на един магистрат към бившите структури на Държавна сигурност има връзка с изискването магистратите, както и административните им ръководители, да имат високи "нравствени качества". И беше сложен на масата покрай избора на председател на Районния съд в Свиленград. Колегията трябваше да избере нов председател на съда, а кандидатите бяха двама: временно изпълняващият длъжността и бивш председател на РС-Свиленград Христо Георчев и съдията от Районен съд Пловдив – Живка Петрова. Само за сведение: в края на краищата мнозинството избра Петрова.
По време на изслушванията обаче внезапно Галя Георгиева зададе въпрос, какъвто поне до момента не бе задаван на никой друг кандидат за ръководител в съдебната власт: тя попита Георчев вярно ли е това, което пише в медиите за него – че е бил агент на ДС. Георчев категорично отрече да е бил агент и дори видимо се обиди. Факт е обаче, че името му фигурира в един от докладите на Комисията по досиетата – сочи се, че той е бил щатен служител – следовател в отдел 01 на Главно следствено управление.
Калин Калпакчиев реагира моментално и посочи, че такова питане е недопустимо. Такъв въпрос се задава за първи път в процедура по избор на административен ръководител в съдебната власт, а самият ВСС пък няма изработена позиция как (и дали въобще) една такава обвързаност може да бъде съобразявана.
Тезата на Калпакчиев, както се оказа, споделят и други членове на "опозицията" във ВСС. Изненадата бе, че зад нея застана и председателят на ВАС Георги Колев: "Не съм съгласен присъствието в някакви списъци да бъде поставяно като атестационен критерий. Това не може да бъде критерий за оценка на един кандидат. Въпросът за лустрацията е изключително важен и не може да се обсъжда сега", обяви Колев.
Така обаче Колев влезе "ребром" в спор с представляващия ВСС Димитър Узунов, с когото досега рядко (да не кажем по-скоро никога) не бяха заставали на различни позиции. Узунов обаче се оказа "твърд": за него наличието на един съдия в списъците като сътрудник на ДС "означава основателно съмнение за определяне на зависимости".
Принадлежността на съдиите, прокурорите и следователите към бившите структури на ДС се проверява отдавна – през 2009 г. излязоха и първите списъци с "агенти" на ДС. Въпреки това голяма част от тях правораздават и до днес. Но във ВСС за първи път се заговори за това едва тези дни по време на заседанието на съдийската колегия във вторник (25 октомври).
Дали принадлежността към ДС би могла да торпилира задължителните за магистратите "високи нравствени качества", които се изисква те да притежават, така и не стана ясно. Темата за възможността да се стигне до своеобразна "лустрация" в съдебната власт просто беше повдигната и използвана инцидентно, колкото (в случая) да бъде отстранен един от претендентите за административен ръководител. Но до принципно решение – как да се действа във всички такива случаи, колегията така и не стигна.
Стана само това, което всички очакваха: мнозинството в колегията гласува в подкрепа на съдия Петрова. И сложи точка на споровете за това има ли значение миналото на Георчев и какво точно. Впрочем, отново без да се вземе предвид фактът, че съдиите в РС-Свиленград бяха застанали зад него.
