Бюджетът се разминава с реалностите в икономиката

Парламент комисия по бюджет и финанси Петър Чобанов

Впечатлението, че правителството е подготвило един стегнат и консервативен бюджет за 2017-а, се разми още при първото му обсъждане в Народното събрание. На заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси в четвъртък (3 ноември) бившият финансов министър, а сега депутат от ДПС Петър Чобанов хвърли истинска бомба и още в самото начало заяви, че макрорамката, а оттам – и целият бюджет са сгрешени и не отговарят на икономическите реалности.

"Числата за брутния вътрешен продукт, на базата на които са структурирани всички приходи и разходи на бюджета за 2017-а, са базирани на остаряла информация.

Неправилно е взета базата за изчисление на брутния вътрешен продукт. Тя се опира на получения за 2015-а БВП, базиран на данни на Националния статистически институт, огласени през септември 2016-а. Тогава БВП е изчислен на сума 86.3 млрд. лева. Но още през октомври 2016-а НСИ направи ревизия на тези данни и според тях БВП вече е 88.5 млрд. лева. Чисто исторически разликата вече е 2.2 млрд. лв. в повече. Когато стъпим на тази увеличена база и добавим ръста за 2017-а, заложен от Министерството на финансите, разликата вече достига 2.5 млрд. лева. На практика реалният БВП е с 2.5 млрд. лв. по-голям от този, върху който прави разчетите си финансовото министерство за приходите и разходите в бюджет 2017-а", обяви Чобанов. Той обърна внимание на още един детайл. "При потреблението, което е основният източник за данъчни приходи, тази разлика е 3 млрд. лева. И като прибавим към тях заложения ръст, тази разлика за 2017-а вече е 3.5 млрд. лева.

Най-елементарните сметки сочат, че ако върху това увеличение от 3.5 млрд. лв. сложим 20% ДДС, ще излезе, че в бюджета за 2017-а не са "показани" около 700 млн. лв. приходи, които ще бъдат събрани. Съответно тези 700 млн. лв. не са разпределени по отделните разходни пера. Най-важното е обаче, че заради всички тези съответствия ние не знаем на коя фаза от икономическия цикъл сме. От сегашния бюджет излиза, че ние вървим към възстановяване. Но ако се водим от данните за по-високия ръст на БВП, нищо чудно да се окаже, че през тази и през следващата година ще достигнем върха и след това ни очаква спад в БВП", обобщи Чобанов. Той предложи парламентът да не обсъжда този бюджет и да го върне на Министерството на финансите да го преработи. Но предложението му бе отхвърлено от комисията.

Финансовият министър Владислав Горанов възрази, че законопроектът за държавния бюджет не създава БВП и не определя качеството на статистическата информация на НСИ. Според него оценките, които са направени в приходната част на бюджета, са реалистични. И не се влияят от методологическите изменения в номиналните размери на БВП, които НСИ е направил. "При един професионален анализ ще забележите, че между старата и новата оценка на НСИ за размерите на БВП през 2016-а и 2017-а разликата е пренебрежимо малка. Нарастването му при прогнозата от края на септември е около 3.5 млрд. лв., а при новата – 3.6 млрд. лева. Ако разглеждаме приходите, ще забележим, че ръстът на крайното потребление между старата и новата прогноза намалява с около 86 млн. лева. Това опровергава тезата, че има скрити приходи в бюджета, дължащи се на неотчетено увеличение на потреблението, което е основата за косвените данъци. Трудно бихме могли да изоставим традицията на Министерството на финансите да бъдем консервативни в прогнозите си с оглед да не планираме разходи, които впоследствие, при неизпълнение на приходната част, биха разширили дефицита", коментира Горанов. Той обяви, че прогнозата за реален растеж на БВП за следващата година е между 2.5 и 3 процента.

Депутатът от БСП Румен Гечев бе по-критичен. Той поиска бюджетът да играе по-активна роля за икономическото развитие. "Икономическият растеж, който е заложен в бюджета, не е консервативен. Той е толкова песимистичен, че не намирам думи как да го оприлича. Този растеж, който е заложен, е с 1.5% по-нисък от растежа, който са планирали най-слабите в икономическо отношение страни от ЕС. Няма как да не сте забелязали, че Румъния е заложила 3.7 до 4 процента. А вие сте заложили за България 2.5 и 2.7 процента. Вие ни предлагате през следващите години да отидем още по-назад в икономическото развитие. Кога ще се изравним със средните показатели в еврозоната – след 150  години?", попита Гечев. Той обърна внимание на факта, че през 2016-а правителството не е изпълнило поетия ангажимент за капиталови разходи с близо 2.5 млрд. лева. "Вие лишихте българската икономика от тези пари. Ясното съзнание, че няма да ги харчите за капиталови разходи, а за съвсем други цели. Сега сте заложили още по-високи капиталови разходи. Но сега ние ще настояваме за 2017-а ясно да разпишете за какви проекти сте ги предвидили и как те се изпълняват. Няма да ви позволим да записвате едни числа на разходите, а после да пестите от тяхното неизпълнение и така да отчитате преизпълнение на бюджетните показатели",  заяви депутатът от БСП и каза, че нито създаденият от правителството Фонд на фондовете работи ефективно, нито е създаден държавен инвестиционен фонд, който да стимулира икономиката.

Депутатите от Реформаторския блок Димитър Танев и Петър Славов пък настояха на обратното – че е крайно време бюджетът да стане трайно балансиран – т.е. да не отчита дефицити. Щом е било възможно през 2016-а, не виждаме защо за 2017-а да се залага отново дефицит, още повече след като се очаква повишение на приходите, казаха двамата депутати.

След тези изявления парламентарната комисия прие бюджета на първо четене. Истината е, че ако той остане в сегашния си вид, създава на правителството удобството лесно и безпроблемно да изпълни бюджета дори и при непредвидени събития – напрежение заради бежанците, природни бедствия и други от този род.

Има и още нещо. Ако забележките на Петър Чобанов за неточните прогнози на БВП са верни и става дума за много по-високи приходи от предвидените, то тогава повишената събираемост не се дължи на яростната борба със сивата икономика, както се хвали премиерът Борисов, а на закономерни процеси, свързани с ръста на икономиката. В този случай правителството наистина трябва да залага политики за стимулиране на този ръст и те, разбира се, не бива да са свързани с раздуване на бюджетния дефицит.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст