Със скоростта на група за бързо реагиране депутати от ДПС и БСП нахлуха в правния мир на финансовите институции, изненадвайки банкерите с предложения за промени в Закона за кредитните институции. И БНБ, и председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян се въздържаха да отговарят на писмено зададените им въпроси от БАНКЕРЪ, свързани с проекта за изменения в закона.
Самият проект е изпратен в Асоциацията на българските банки във вторник – тогава, когато неофициално попадна и в медиите.
До сряда БНБ не е получила официално проектозакона, информираха ни от нейния пресцентър. И така аргументираха отказа си от коментар.
Очевидно парламентарните спецчасти и шефовете на кредитните институции засега разчитат на тихата дипломация. И тъй като е почти сигурно, че тя няма да победи депутатския напън за демонстрация на грижа пред обществото, вероятно ще се премине към фазата на преговори и размяна на официални позиции. Ако съставителите на законопроекта – за такива се представиха засега председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев и председателят на Съвета по парична система и финанси в БСП Георги Тодоров, не смекчат някои от предложените промени и не изхвърлят други, безспорно ще се стигне до намесата на Европейската централна банка. Защото дори българските законодатели трябва да поискат мнението на ЕЦБ за всяка промяна в нормативен акт, засягащ по някакъв начин БНБ и банковия сектор. В случай че то е отрицателно и депутатите не се съобразят с него, ЕЦБ може да постави въпроса на вниманието на Европейската комисия. И ако нейната преценка е, че народните ни избраници грешат, ще последва поредната санкция за България (впрочем колко станаха те?), в това число и замразяване на членството ни в Европейския съюз. Но развитието на един или друг сценарий ще се случва пред очите ни, така че всичко предстои.
По-важното сега е какви точно промени в Закона за кредитните институции са замислили политиците? Основните мотиви за измененията са следните:
За да има яснота в договорите за кредит и условията в тях, те трябва да бъдат изписани по разбираем за всички начин.
Вторият мотив е, че всеки трябва да е информиран как се определя лихвата по кредита и при какви условия тя се променя.
Третият е събираните от банките такси да отразяват наистина разходите им за услугите, които предлагат.
Четвъртият е свързан с ипотечните кредити – при тях кредиторът трябва да бъде удовлетворен от парите, които получава от продажбата на заложения имот.
Петото предложение е свързано с действията при изискуемостта на кредита, които банките сега имат право да предприемат по силата на чл.417 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Тези права не бива да поставят банките в по-привилегировано положение.
Това е списъкът, изпълнен (на пръв поглед) с добри намерения. И представени по този начин, те наистина изглеждат изключително справедливи. Но изчетени внимателно – като формулировки в законопроекта, пораждат много и не само лицеприятни въпроси.
Според дадения на АББ проект първата корекция в закона засяга надзорните функции на БНБ и води до необходимостта от
прелицензиране на всички банки у нас
nbsp;
Става дума за онзи текст, който задължава БНБ да отказва лиценз на банки, при които са налице неравноправни договорни условия по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите. Този член дава определение кога има неравностойно положение на клиента спрямо търговеца. Мотивите за тази промяна в Закона за кредитните институции са: Към настоящия момент общите условия, въз основа на които се сключват договорите с клиенти, както и образците на основните договори с клиенти не се представят пред БНБ нито първоначално при лицензиране на банка, нито последващо подлежат на уведомителен или друг режим. Не са посочени като вид документ и в Наредба №2 на БНБ, която детайлно и конкретно урежда лицензионни, одобрителни и разрешителни режими пред БНБ или ресорния подуправител за Банков надзор. Така на практика БНБ не осъществява никакъв първоначален или последващ надзор върху документи от такава важност за взаимоотношенията между банките и техните клиенти. Въвеждането на изискване за тяхното представяне ще гарантира висока степен на прозрачност за БНБ и за потребителите на банкови услуги (на практика цялото общество), възможност за надзор и намеса от БНБ, съответно ще повиши защитата на интересите на потребителите. Предлаганите документи могат да се разпишат като част от лицензионната процедура или тук – в Закона за кредитните институции (ЗКИ), или в Наредба № 2 на БНБ по неговото приложение, но с оглед задължителната правна сила е по-удачно това да е в закона, още повече че ще се обвърже с настоящата редакция на чл.15, ал.4 от ЗКИ, която предвижда като основание за отказ от издаване на лиценз непредставянето на който и да е от посочените документи (постига дисциплиниращ ефект).
Точно по този въпрос през седмицата финансистът Любомир Дацов се опита да обясни, че единственият ангажимент на БНБ е да следи за стабилността на финансовата система и за сигурността на депозитите на гражданите и фирмите, а не да се занимава с търговските взаимоотношения между банките и техните клиенти. Но очевидно съставителите на промените не споделят тази общоприета от световните банкови регулатори философия.
В предложените промени има текст – в чл.38, казващ, че БНБ може да отнема лиценза на банките,които не отговарят на изискванията на Закона за защита на потребителите или имат в договорите си за услуги неравноправни клаузи. Само че кога ще се смята, че банките имат в договорите си такива клаузи? Когато Комисията за защита на потребителите заяви, че това е така? Едва ли. Защото нейните решения подлежат на обжалване в съда.
Или пък ще е достатъчно адвокатите на група клиенти да заведат дело срещу банката и БНБ ще се окаже длъжна да й отнеме лиценза? Тук направо прозира опцията за изнудване на кредитните институции от страна на цели съсловия.
Предлага се и
облекчаване на режима за заемане на ръководни постове
nbsp;
в банка. По сега действащите правила хора, наказвани за нарушение на Закона за кредитните институции, не могат да участват в управителните или надзорните органи на банки за срок от пет години след влизане на наказанието им в сила. Новите текстове обаче предвиждат този срок да бъде съкратен на три години. Мотивите са, че измененията целят да минимализират репутационния риск при членовете на управителните и контролните органи на банка . А имало и аналогичен текст за инвестиционните посредници по Закона за пазарите на финансови инструменти. Ама че логика! А някой сети ли се, че инвестиционните посредници не управляват депозити на граждани.
Представете си как ще реагирате, ако мениджър, заради чиито решения дадена кредитна институция е изпаднала в тежко финансово състояние, след три години отново цъфне в управителния съвет на банка? Къде отива репутацията на самата банка? Или съставителите на законопроекта разчитат на късата памет на клиентите и на медиите?
Една от най-важните промени, която се гласи да скъса нервите на банковото съсловие, е свързана с
условията, на които трябва да отговарят договорите за кредити
nbsp;
Става дума за нов чл.58, който е изцяло посветен на защитата на длъжниците. За да няма недоразумения, ще публикуваме текста в отделно каре.
Според него банките трябва да отпускат кредити само при лихва, базирана на независими пазарни индекси
– ЛИБОР, ЮРИБОР, СОФИБОР и ЛЕОНИА.
Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев заяви, че точно тази плаваща компонента в лихвата отразявала състоянието на икономиката, а в твърдата надбавка трябвало да се включва рискът на клиента.
За сведение на читателите индексът ЛЕОНИА за 23 октомври е 0.02 процента. Този нисък индекс отразява ли реално състоянието на българската икономика? Не. Защото, ако го отразява, българите трябва да сме в по-завидна позиция от германците. Същото важи и за СОФИБОР, при който лихвата за дванадесет месеца е 2.95, но данни за сделки, сключени на междубанковия пазар с такава срочност, няма. Може ли този индекс да се ползва за формиране на лихвените проценти по левовите кредити, особено когато те са със срок над една година? Някой да се сеща за друг левов индекс, който да е независим?
Банките няма да имат право да събират такси
nbsp;
за разглеждане, за одобрение, за усвояване и за управление на кредита. Наскоро един уважаван одитор обясни, че таксата трябва да покрива разходите на банката за предлаганата услуга. Това са разходите за електронна обработка на документите, за оценка и нотариална заверка на обезпеченията, за тяхната регистрация и за заплати. И заяви, че в момента таксите били несправедливо високи. Какво казват фактите?
Чистите приходи на банковата система от такси – парите, които вземат, минус парите, които плащат по това перо, към края на август са 542 млн. лева. В същото време общите разходи за издръжка на персонала са 482.78 млн. лева. Чистият приход от такси е добре да покрие разходите за заплати, но едва ли говори добре, когато е доста по-висок.
С чистия приход от лихви пък се покриват разходите за провизии и се осигурява печалбата. От цялата тази сметка излиза, че банките несправедливо са натоварили клиентите с такси за около 59.22 млн. лева. Но ако им се отнеме правото да събират въпросните такси, описани в законопроекта, от приходите си те ще трябва да отпишат около 150 млн. лева. Това свиване на постъпленията за чия сметка ще е? Отговорът го даде Йордан Цонев: за сметка на финансовия резултат на банките.
В един от текстовете на чл.58 се казва:
банките да не могат да начисляват назателна лихва
nbsp;
по-висока от основния лихвен процент (за октомври 0.03%) плюс мораторната лихва – по закон тя е 10 процента. Знаете ли каква наказателна лихва прави това? Ами 10.03%, разбира се.
При такава наказателна лихва кой ли ще продължи да плаща задълженията си, ако когато е редовен платец, дава на банката по 12% годишно, а по кредитни карти дори над 16 процента. Да не говорим, че според статистиката на БНБ средното лихвено ниво за потребителски кредити със срок на погасяване между една и три години за август е 13.76 процента. Правим едно уточнение: това не е годишният процент на разходите по заема – той е по-висок. Някои могат да кажат, че с премахването на таксите и комисионите ГПР ще се доближи или ще се изравни с нивото на лихвата. Само че при новите заеми този загубен доход ще бъде включен в лихвата като по-висока твърда надбавка за риск. И кой ще бъде потърпевш? Естествено платежоспособните клиенти, за които кредитът ще стане по-скъп. А голяма част от онези, които вече имат затруднения по кредита, ще спрат да плащат. Тези загуби пак ще са за сметка на печалбата на банките.
Проблемите с плащанията по заеми
за населението, чийто общ обем е 18 млрд. лв., обаче са по-малката беда. Истинското бедствие ще дойде, ако законът създаде предпоставки за удобно изпадане в просрочие по фирмените кредити, чийто общ размер е 38 млрд. лева. Към средата на годината 27.71 млрд. лв. от тях се обслужват редовно. Само 5% от тези кредити да отидат в просрочие, това е директен разход за банките заради начисляване на провизии в размер на близо 1 млрд. лева.
Предложен е и текст, който гласи, че
при промяна на лихвения процент
nbsp;
въз основа на индекса банката уведомява клиента писмено. Промяната има действие за клиента от момента на уведомяването му. Не е ясно обаче кога клиентът кредитополучател се смята за писмено уведомен? Когато банката му изпрати писмото или в момента, в който кредитополучателят писмено потвърди, че го е получил? И какво става в случаите, когато длъжникът се укрива от кредитора и не иска да потвърди, че е получил уведомлението? Излиза, че банката не може да му вдигне лихвата – без значение, че пазарният индекс, по който тя се определя, е нараснал. Защото, ако му я вдигне и клиентът се оплаче, че не е уведомен, пак според предлаганите промени БНБ може да отнеме лиценза на кредитора. Така играта на котка и мишка съвсем ще загрубее.
По-нататък депутатите от ДПС и БСП, които са съставители на закона, предлагат: Когато върху жилището, върху което е учредена ипотеката, е насочено принудително изпълнение и това жилище е единствено за кредитополучателя, банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на получената при продажбата цена на имота.
И кой ще плаща загубите от тази промяна?
Заемът да се смята за погасен
nbsp;
с продажбата на ипотекираното жилище. Кой? Пак банките, разбира се, и то за сметка на финансовия резултат.
Колко пари ще глътне тази мярка? Нови 150-200 млн. лв. минимум. Както наскоро обясни главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Оливер Рьогл в интервю за в. БАНКЕРЪ, при въвеждането на подобна мярка кредитните институции рязко ще повишат изискването за самоучастие на клиентите в кредита. И тогава заемите за жилище ще станат недостъпни именно за хората, които наистина се нуждаят от него. Защото едно е банката да финансира до 80% от цената на имота, а друго е заемът да покрива до 50% от стойността на апартамента, който клиентът й иска да купи. Та за каква защита на потребителя в случая става дума? По всичко личи, че тя няма да е от полза на нуждаещите се от собствен дом платежоспособни граждани.
В преходните и заключителните разпоредби също има важни изменения: Там се вкарват
промени в Гражданския процесуален кодекс
nbsp;
които отнемат сегашното право, което чл.417 дава на банките. И именно да се снабдяват с изпълнителен лист само на базата на счетоводни документи. Аргументите за отнемането на това право са: Към момента банките са приравнени с държавните административни органи и общините и могат да се снабдят с изпълнителен лист само въз основа на извлечение от счетоводни книги на своя клиент. Банките не дължат уведомление за това си действие на своя клиент и същият разбира едва когато съдия-изпълнителят предприеме изпълнителни действия спрямо него. На практика клиентът (длъжник по договора за кредит) е лишен от право на съдебна защита от действието на банките, както и за последните има създадени предпоставки те да злоупотребяват с тези си права.
С други думи, заради тарикатлъците на адвокатите на спрелите да плащат длъжници кредитните институции с години ще трябва да се влачат по съдилищата, преди да могат да получат пари от продажбата на заложеното имущество.
Депутатите обаче не дават отговор какво ще стане с привилегиите на заложните кредитори или на собствениците на облигации, или пък на тези, които имат нотариално заверени документи, удостоверяващи вземането им? Всички те също се ползват от правата за бързо събиране на вземанията си по чл.417 от ГПК. Тях някой ще ги отмени ли?
Вижда се, че съставителите са заложили в предложенията си за промени на Закона за кредитните институции всички искания, които различни лица и организации имаха към банките през изминалите три-четири години. Видно е също, че огромната част от измененията обслужват правата на длъжниците. Което автоматично значи, че не са в полза на банките. А какво става с правата на кредиторите, които БНБ е призвана да защитава? Отговор на този въпрос няма. Както и на един друг, не по-малко важен: Направиха ли депутатите някаква сметка за загубите на банките, в случай че бъдат ограничени възможностите им за събиране на вземанията? Защото и те ще са в ущърб на финансовия резултат на кредитните институции. Тяхната печалба за осемте месеца на годината е 432.5 млн. лева. И ако сметнете описаните дотук загуби, те ще изядат поне 1 млрд. лв. отсега съществуващия капитал на банковата система. А започне ли да пада капиталът й, дестабилизацията е въпрос само на време.
