Една законова промяна не търпи отлагане. Тя е ключова за осеферването на нацията. След нея ще свърши четвъртвековното блуждаене без цел и посока, наречено "преход".
В Изборния закон трябва да се смени Денят за размисъл – от събота да стане понеделник.
Мотиви:
Отговорността в събота е предстояща, тя е отговорност за намерения. Отговорността в понеделник е последваща, тя е отговорност за деяния.
Предизборната събота само пречи. Частичните забрани за продажба на алкохол само подсещат епизодично спортуващите да уважат и бутилката. А има ли бутилка, трябва само повод. (Защото без повод пият само алкохолиците.) Изборите са чудесен повод. Едни пият заради надеждата, други – от безутешност, а трети – от сутринта.
На другия ден като уцелени войници от разбита армия се заклащат до урните, за да упражнят и правото си на глас. Така де, ние зелките си пробираме според кацата, качето или бидона, та един държавен глава няма да си изберем според разбиранията си.
В понеделник вече – на работа, трезвени по призвание, започваме да нищим каква я мислехме, пък тя каква стана. По-точно: искахме да е по-добре, а пък то стана, както винаги.
В събота са ни виновни другите, а в понеделник ще сме си виновни ние.
Точно затова предлагам Денят за размисъл да е в понеделник.
Иначе предизборната обстановка в България не е преобладаваща. Нито на кандидатите, нито на гласоподавателите им пука особено. Предизвестените печеливши се крият от дискусии. Останалите се занимават с всичко друго освен с конкретните си правомощия. Кандидатите изглеждат като Дядо-Коледовци, които правят списъци за предпочитаните подаръци – комуто каквото.
Например:
Само двама кандидат-президенти са определили като приоритет съдебната реформа. Тази сфера, заради която не сме държава (не сме народ, а мърша), умишлено се проспива.
И никой не обелва дума, че без президентски указ не се назначава нито прокурор, нито председатели на върховни съдилища, не се одобрява състав на Висш съдебен съвет, Съвет за електронни медии, управителен съвет на БНБ (поради президентска квота). Да не говорим, че президентът може, а и е длъжен да свика веднага след избора си Консултативен съвет за национална сигурност, посветен на несбъдналата се съдебна реформа, защото това е язвата на България.
Иначе, като ги слушаш, излиза, че президентът отговаря за цените на горивата, за пенсиите, за социалните плащания, за цялата досегашна приватизация, за бежанците, за международното положение, за икономическия растеж, за екологията…
И така: "предизборните срещи с гражданите", както е официалната терминология, се превърнаха в селски панаири. Кебапчената агитация, запазена марка на Пищова, пак беше прегърната като основно политическо средство.
Досъботни подаръчета за нас, политически индулгенции – за тях. На бабите – щамповани пазарски торбички, на момите – брандирани гривнички. На мъжете – биричка, на жените – лимонадка. Само така дематериализираните кандидати за президент създават усещане за материалност у обърканите избиратели.
А и някакъв монахински срам се шири сред кандидатите. Затова от 42-ма ,21 президентски двойки, на поканата за теста на МЕНСА се отзоваха само четирима. Те показаха средно ниво на интелигентност 95, под средното на българите. А това вече е притеснително.
Винаги има място за размисъл, а времето е понеделник, след изборите.
