Филип Бернар-Трей има 15 години опит в частното инвестиране на дялов капитал и в инвестиционното банкиране. През последните осем години в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) той управлява и извършва мониторинг на фондове за въздействие, частен дялов капитал, мецанин и развитие в Европа.
Г-н Бернар-Трей, каква е разликата между социално предприятие и класическа неправителствена организация?
В рамките на Инициативата SIA (Social Impact Accelerator) социалното предприятие се възприема като компания, която следва определен бизнес модел, продава продукти или услуги или извършва дейност в неблагоприятни райони, за да изпълни социалната си мисия, да адресира социален проблем или въпрос, свързан с опазването на околната среда. Социалното предприятие следва да генерира приходи и да използва своите икономически средства за постигане на ръст и устойчивост, за разлика от неправителствените организации, които в общия случай реализират проектите си чрез получени дарения. В допълнение, социалното предприятие трябва да може да привлича външно и вътрешно финансиране, за да участва в изграждането на социалната екосистема.
SIA е инициатива на Европейския инвестиционен фонд. Бихте ли обяснили как точно функционира?
Да, The Social Impact Accelerator е инициатива на ЕИФ. Това е фонд на фондовете под формата на публично-частно партньорство, който се финансира с ресурси на Европейската инвестиционна банка и външни инвеститори като Българска банка за развитие, Credit Cooperatif, Deutsche Bank и SITRA. Капиталът на фонда е в размер на 243 млн. евро.
SIA инвестира тези средства в (под) фондове, които от своя страна подпомагат социалните предприятия да започнат дейността си или да развиват проектите си. На този етап SIA работи с девет такива фонда, които оперират във Великобритания, Франция, Италия, Германия и Холандия.
Как Европейският инвестиционен фонд подбира фондовете, в които да инвестира?
Европейският инвестиционен фонд има дългогодишна история с инвестиции във венчър фондове и фондове за начално финансиране (растеж, експанзия и средна пазарна капитализация) и затова е придобил специфичен опит за оценка на предложенията от фондовете. Когато анализираме инвестиционно предложение, базираме оценката си на множество критерии, някои от които са: управляващият екип – профил, репутация, независимост; опит (какъв е съответният им инвестиционен и управленски опит); стратегията за въздействие – какви са социалните цели или целите, свързани с околната среда, които фондът преследва – предвид пазарните възможности и параметрите на фонда.
ЕИФ и управляващите екипи на фондовете са във връзка помежду си винаги, когато е необходимо, но най-вече чрез участието в Консултативния съвет – форум на инвеститорите, където се обсъждат оценката на компаниите, измерването на резултатите, списъкът от компании, които ще се финансират, и развитието на съответните пазари.
Колко дълго ЕИФ работи съвместно с даден екип?
ЕИФ е дългосрочен инвеститор. Когато ЕИФ инвестира в един фонд, очакваме да изградим дългосрочни отношения с управляващия екип. Обикновено животът на фонда е десет години (пет години е инвестиционният период и пет години е периодът за възстановяване на инвестицията), но това не означава, че ЕИФ не може да инвестира във фондове приемници, ако сътрудничеството е било успешно.
Как се разпределя печалбата между управляващите екипи и инвеститорите?
Обикновено печалбите са разпределени в съотношение 80 към 20 между инвеститорите и управляващия екип, след като инвеститорите са получили обратно целия вложен капитал заедно с определен процент, наречен hurdle rate (обикновено около 7%). За фондове с въздействие финансовата мотивация за управляващия социалния фонд (carried interest – вид бонус схема за резултати) е достигането на социалните резултати от фонда. Този процент от печалбата е метод за компенсация, който мотивира екипа да постигне добри социални и финансови резултати.
В България социалните дейности са задължение на държавата и частно участие тук почти няма. Каква е ситуацията в страните, с които вие работите?
Социалната екосистема в Европа се разраства благодарение на развитието на социалните предприятия, организациите в социалния сектор и много други "участници". Важно е да се разбере, че това развитие и различните инструменти, които използват "участниците", са допълнение към държавната намеса и нямат за цел да я заместят. Много лица, работещи активно в европейския сектор на инвестиране във компании с въздействие, от дълго време настояват за по-тясно сътрудничество между публичния и частния сектор, особено по отношение на по-уязвими групи със социални проблеми и проблемите на обществото като цяло. Подобно сътрудничество вече започва да се развива, особено чрез инструмента "Заплащане за постигнати резултати", един нов инструмент за финансиране, чиято цел е да създаде партньорство между доставчика на услугата, администраторите (в повечето случаи публичните власти – местни, регионални или национални), инвеститорите и посредниците. Тази комбинация от различни ресурси, опит и know-how спомага за най-доброто предоставяне на услугата. Интегрирането на частния сектор в социалната интервенция осигурява гъвкавост, ефективност, и, в крайна сметка, предоставянето на най-добрите услуги и резултати. Това е един пример за публично-частно партньорство, стремящо се да разреши социални проблеми и да допълни социалната намеса на държавата. Така в различни европейски страни виждаме някои нови начини за сътрудничество и някои нови начини за социални интервенции с цел да се допълни публичната такава.
