Наясно ли е новоизбраният президент Румен Радев, че протестният вот на българите е най-вече срещу тоталната и безнаказана корупция в държавата?! Рано е да се каже. Но ако генералът подцени проблема и се "наведе" пред партийните централи, провалът на мандата му е гарантиран. Нищо в тази държава няма и не може да е наред, ако грабежът е съизмерим единствено с отказа от правосъдие.
Извън общата интрига за изхода от вота Радев не се ангажира с много конкретни позиции. Балансираните му изказвания за конфликта НАТО – Русия и острите оценки за състоянието на военната авиация се харесаха на мнозина, но не са изненадващи. Мнението му по въпроса за съдебната реформа обаче се открои, за да повдигне ключовия въпрос – ще опита ли летецът-изтребител най-рискованата фигура от политическия пилотаж?
Радев вкара съдебната тема в изявленията си в последния момент. Но не закъсня, понеже основните му съперници дори не заговориха по нея. Във финалния дебат преди балотажа генералът заяви, че реформата в сектора е необходима и обеща да посети Румъния веднага след като стане президент, за да види "как се прави истинска промяна в съдебната система“. Антикорупционната политика на северната съседка той определи като основна причина тя да ни изпреварва "във всяко отношение".
Нещо повече – Радев се позова поименно на знакови субекти и инициативи. Попита защо никой от ГЕРБ не е посрещнал Моника Маковей, лицето на антикорупционната политика отвъд Дунава, при посещението й у нас миналата година. Генералът се позова и на критично настроеното към статуквото гражданско движение “Правосъдие за всеки“. А Цецка Цачева беше атакувана с въпроса защо е подкрепила козметичните промени в конституцията, които не предлагат ефективен инструмент за борбата с корупцията. В добавка генералът обеща да работи за сериозни промени в съдебната система. Но не се ангажира с насоки.
Оттук-насетне иде трудното. Оправданието на Цачева, че "първата съдебна реформа" е провалена от ДПС и БСП, което наложило да се подготви втори по-слаб вариант, е ключово и за Радев. Ако остане президент на актуалната партийна олигархия, провалът му е гарантиран. Констатацията му, че корупция има както в ГЕРБ, така и в БСП, е обективно, но на това сме се наслушали. А козът на съперника с готовността за свикване на Велико Народно събрание може да бъде надцакан единствено с адекватни действия.
Заявката на Радев, изглежда, изненада БСП, която очаква лоялност срещу оказаната подкрепа. Говорителят на столетницата Жельо Бойчев не положи особени усилия да прикрие враждебното отношение на ръководството й към подобни изяви. След всичко сторено досега Бойчев се измъкна първо с уговорката, че не може да говори по въпроса за съдебната реформа преди балотажа. После "поясни" двусмислено, че не може да се очаква "от един дебат и от едни заявления да влезем в конкретика". Но понеже балотажът предстоеше, добави с половин уста, че "това, което има прокуратурата като роля, трябва да бъде преразгледано".
Ден след дебата балотажът отново предстоеше, но Радев смени тона с пояснението че “Правосъдие за всеки“ предлагат неща, които не може да приеме. Логично тези неща се оказаха предложенията за децентрализиране на държавното обвинение чрез орязване на правомощията на главния прокурор и изискване на повече отчетност от него.
"За мен мнението на главния прокурор е определящо. Как така главният прокурор няма да има методическо ръководство надолу, като стои най-отгоре?! Как главният прокурор ще има заместник, върху който няма да има никаква власт?!", удиви се енергично Радев.
Позицията му остана под условие и след оповестяването на изборните резултати. Новоизбраният президент каза, че ще проведе среща с главния прокурор Сотир Цацаров, с депутатите от правната комисия на Народното събрание и с представители и експерти от съдебната ни система по темата за съдебната реформа. За румънския опит вече не му се говореше и направи уговорката, че "президентът не прави съдебната реформа, законите се коват в парламента".
Остана все пак ангажиментът да изслуша всички мнения, за да си изгради ясна позиция по въпроса, която "ще я прецизираме след срещи". Радев не се отметна и от инициативата за запознаване с румънския опит. Обеща да покани на среща и представители на Националната антикорупционна агенция – една от трите водещи антикорупционни структури при съседите.
Ако стъпката назад е временна, докато се изработи позиция, проблем няма. Не е фатално и ако е просто тактически ход, с оглед да се стъписа червеното ръководство. В БСП са наясно, че не може да не предложат нищо, ако искат да затвърдят успеха и на предстоящите парламентарни избори. Най-лошият – и за съжаление най-вероятният вариант с оглед на политическата действителност у нас, е предизборният ход на Радев да е просто пиар с предстоящи вариации.
Новоизбраният президент, разбира се, е в правото си да чуе мнението на главния прокурор. Въпросът е обаче дали Цацаров е най-големият специалист по съдебната реформа, че да бъде приоритетно изслушан. Недопустимо е държавен глава да не е наясно или да мълчи за катастрофалните провали на държавното обвинение в борбата с корупцията и организираната престъпност под ръководството на четвърти главен прокурор по време на прехода. А в мандата на Цацаров бяха постигнати нови "висоти" в тази насока – например с погрома на една от най-големите банки и с неспирните лобистки скандали във Висшия съдебен съвет.
До кого първо ще се допита Румен Радев за съдебната реформа – предстои да узнаем. Но щом атакува съперника си във вота с въпроса защо не е посрещнала Моника Маковей, би трябвало да прочете казаното от нея при посещението й у нас по покана на "Правосъдие за всеки". И да приеме ключовата теза на бившия румънски прокурор и правосъден министър: че който не иска да свърши нещо, винаги намира начин за това.
Маковей заяви още тогава, че конституционните промени у нас са прахосване на време и само ще забавят борбата с корупцията. "Не очаквайте политиците да дадат зелена светлина на разследвания срещу самите себе си. Няма ли в България поне един прокурор, който да има воля за реформа? Наречете тази реформа война – или битка, но някой трябва да сложи началото ѝ, а не само да се създават нови органи и да се променят закони – така само се отлагат действията. Има две решения, за да се постигне успехът – политиците трябва да имат желание, а съдиите и прокурорите трябва да се заемат" – такава е философията на Моника Маковей.
Добре е Радев да се поучи и от коментара й за личността на премиера Бойко Борисов, според когото в Румъния нищо не се случвало,"различно от гонения политически“. Тя беше категорична: "Това, което е казал Борисов, е лъжа, пълна лъжа! Най-ефективно би било да се хване за работа и да направи така, както направихме ние. Трябва да спрат да крадат, да спрат корупцията и финансовите измами, прането на пари. Това, че Бойко Борисов го е казал, е лош знак, това е знак, че няма намерение да води борба срещу корупцията в България“.
При това съотношение на политическия морал в двете държави Румен Радев застава начело на държава, в която правосъдната система прави това, което румънската е правила преди десетилетие – имало е агенция за борба с корупцията, която се е занимавала не с високите властови етажи, а "с кондукторите по влаковете и със студентите, които се возиха без билети".
Към днешна дата отвъд Дунава отчитат 1200 осъдени държавни служители, депутати, министри и премиери плюс кметове, общинари и хора от бизнеса. А конфискуваните всяка година в полза на държавата престъпни имущества са в размер на десетки милиони евро.
Тази действителност не може да бъде подменена с небивалици и лъжи. Нито пък може да бъде променена с измамни ходове в полза на статуквото, дирижирани от задкулисието. И ако Радев не вдигне високо самолета, когато говори и действа по основната за страната тема, полетът му на държавен глава ще приключи с твърдо приземяване.
