Сто и седемдесет общини (от общо 265) по последни данни разчитат изцяло на субсидията, която идва от държавния бюджет, тъй като собствените им приходи са прекалено малки, показват данни на Министерството на финансите. Близо 160 кметства са приключили 2015 г. с недостиг, а 71 нарушават позволения по закон лимит за просрочени задължения, който е 5% от отчетените за последната година разходи за общината.
Броени дни преди Борисов да предизвика и подаде оставка на правителството си “самопризнанията” на любимия му финансов министър за хала на общините звучаха така: “До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване”. На практика "моментът” е средата на ноември, т.е годината вече завършва, а законът не е проработил, дори и чрез един пилотен проект.
След всички обещания за диалог с общините в продължение на две години финансовият министър в оставка Владислав Горанов най-после скъса окончателно с тях. Пълен провал при оздравяването на трайно закъсалите общини! Фискалният свръхцентрализъм, който Горанов наследи от учителя си Симеон Дянков, блокира напълно финансовата децентрализация и плахите опити на общините за някакво самоуправление.
За "сериозността" на намеренията на финансовото ведомство е достатъчно красноречив фактът, че в бюджета за следващата година, както и за тази
няма записан нито един лев за спасяване
на потъващи общини. Е, всяка сряда на заседанията на Министерския съвет върви "раздаване" на пари по неясни критерии, но това няма нищо общо с подпомагането по закон. Това е само една греховна практика, наследена също от Дянков, при която Министерският съвет разпределя целогодишно пари, незаписани в държавния бюджет, ей така – зад гърба на депутатите.
И така: специални текстове в Закона за публичните финанси има, но те са изработени и внесени в парламента така, че да не вършат работа. Изразходвани са обществено време, публични средства, експертен потенциал – всичко това без никакъв ефект. Защото не бяха взети разумните предложения на местната власт за прозрачност и публичност на процеса, а критериите и начинът на изчисляване дават възможност за произволно тълкуване. Позволяват единствено да се обяви състоянието на една община за "предфалитно".
Финансовото положение на повечето общини трайно ще се влошава, защото те набират приходите си предимно от имуществени данъци, а населението, което трябва да ги плаща, намалява поради миграция – към големите градове и зад граница. В същото време държавата прибира сигурните приходи – чрез данъците върху потреблението, подоходните и корпоративните налози и не желае да отстъпи и лев на местната власт.
Потърсихме и становище от единствената представителна организация на местната власт – Националното сдружение на общините в Република България. Емил Савов, заместник изпълнителен директор на НСОРБ, коментира, че
понятие "общински дефицит"
не съществува във финансовия мир. То било измислено, за да се направи по-лесна, но напълно безпочвена оценка на състоянието на местните власти у нас.
Попитахме го какъв би трябвало да е подходът. “Би трябвало да се направи задълбочен анализ за причините, довели до "дупка" във финансите на всяка отделна община, за да се намери индивидуален лек. Лекуването с универсалния антибиотик "безлихвени кредити" няма да доведе до никъде. Парите ще бъдат погълнати, без нищо да се промени. Особено пък, ако кметът докаже, че много се е старал, спокойно може да вкара общината си в групата на подобряващите се, за които връщане на кредитите няма да се търси.
Г-н Савов не пожела да коментира дали схемата не се прави, за да се осигурят пари за общините, приближени на изпълнителната власт или пък за такива, които да бъдат превърнати в "наши", след като попаднат във финансовото менгеме.
Още при приемането на промените в Закона за публичните финанси през есента на миналата година най-много критики събраха текстовете, които дават власт на
финансовия министър да решава кои общини
да получат финансиране, както и дали заемът към дадена община да бъде опростен, ако тя покаже трайна тенденция за подобряване. Само той може да определя дали планът за оздравяване е добър, дали има нужда от финансова подкрепа, в какъв размер, дали да бъде опростен заемът и дали има нужда от следващ. В закона няма надеждна защита и срещу възможността някои общини умишлено да влошават финансовите си показатели, за да получават траншове от държавата, а впоследствие да им биват опрощавани.
Много депутати и сега съжаляват за гласуваните кухи промени. Защото не може заради недобре работещи общини да се наказват финансово останалите. Тези, които не работят добре, ще бъдат подпомагани с безлихвен ресурс, защото не са се справили с управлението. Тогава другите общини защо да се мъчат, вместо и те да използват този евтин ресурс.
Чуват се и гласове, че този модел на разпределение на средства нарушава конституцията, защото решението трябва да се взема от Народното събрание, а не да се дават правомощия на Министерския съвет по отношение на взаимодействието между държавния бюджет и общините.
Симптомите
Критериите за лошо финансово състояние са:
1. Годишният размер на плащанията по общинския дълг във всяка отделна година да надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години.
2. Наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината да надвишават 15% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години.
3. Наличните към края на годината поети ангажименти за разходи по бюджета на общината да надвишават 50% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години.
4. Наличните към края на годината просрочени задължения по бюджета на общината да надвишават 5% от отчетените за последната година разходи.
5. Салдото по бюджета на общината през последните три години да е отрицателно за всяка една от трите години.
6. Равнището на събираемост на приходите на общината да е под средното за страната, отчетено за последната година.
Такса "смет" се бетонира
Финансист №1 в оставка се закле малко преди балотажа на президентските избори, че ще се заеме с такса "смет" веднага след него. Заканите, че пресмятането на таксата ще се откъсне от данъчната оценка на имота, което е световен абсурд, траещ десетилетия, и ще се обвърже с обема на боклука, не се сбъднаха – по технически причини, разбирай обидения Бойко Борисов, и последвалата оставка на кабинета. И по-добре, защото ни бе приготвена още една данъчна секира. Подразбрахме, че новият модел, който Горанов искаше да вкара в закона, предвижда пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако това се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението.
