Усилията да се стабилизира българската енергетика все още не водят до траен и стабилен резултат, показват данните на най-големите държавни енергийни дружества за първите девет месеца на годината. Особено притеснително е състоянието на най-голямата въглищна централа на Балканите – ТЕЦ "Марица-изток 2". Една от най-печелившите фирми в сектора до неотдавна сега е записала загуба от 86 млн. лева. Приходите й за януари – септември са 384.5 млн. лв., при положение че през 2015-а са били близо 457 млн. лева. Основният проблем са силно намалелите постъпления на дружеството от предоставяне на разполагаема мощност на Електроенергийния системен оператор. Сега те са едва 21.41 млн. лв. срещу 70.82 млн. лв., записани към декември година по-рано.
"При условие че ТЕЦ "Марица-изток 2" не може да реализира необходимите количества разполагаема мощност, дружеството е принудено да произвежда и да продава максимално възможни количества електроенергия. Заради действието на редица европейски директиви в областта на екологията себестойността на произвежданата енергия за периода 2013-2015-а се е увеличила значително, което в съчетание с ниските цени на тока на свободния пазар и наличието на такси, които се налагат върху търгуваните количества, води до невъзможност дружеството да получи приходи, които да покрият разходите за производство", аргументира се ръководството.
Ситуацията тепърва ще се влошава, тъй като доставчикът на гориво – "Мини Марица-изток", предвижда ограничаване на количествата въглища, доставяни на държавната ТЕЦ. Това ще наложи част от турбините да бъдат пратени принудително в "отпуск", като за тях няма да се плаща разполагаема мощност, но ще има разходи за поддръжката им. Отделно, според Решение № 19 на Комисията за енергийно и водно регулиране от 30 юни 2016-а, през новия регулаторен период НЕК ще продава на свободния пазар голяма част от количествата ток, които има задължение да изкупува по преференциални тарифи (възобновяеми източници, високоефективно комбинирано производство и т.н.). Разликата между преференциалната и пазарната цена ще се компенсира чрез част от приходите на обществения доставчик, идващи от таксата "задължения към обществото". Това обаче удря директно ТЕЦ "Марица-изток 2", за която не остава много място да продава на свободния пазар и да печели по този начин.
По-неприятното е, че държавният ТЕЦ вече е натрупал и значителни просрочия при обслужването на задълженията си. Към 30 септември те възлизат на общо 250.555 млн. лв., от които 196.185 млн. лв. към дружества от групата на БЕХ, малко над 33 млн. лв. са към Фонд "Сигурност на електроенергийната система", а 21. 279 млн. лв. – към други контрагенти. За да уреди поне част от дълговете, съветът на директорите на ТЕЦ-а е взел решение на 19 октомври да поиска 45 млн. лв. краткосрочен търговски заем от енергийния холдинг. Той ще е със срок на действие 48 месеца, гратисен период от датата на усвояване до 30 ноември 2017-а и по-нисък лихвен процент, съгласно нивата за вътрешногрупови кредити в холдинга. Само че това ще е временно решение и ако не се намери начин да се стабилизират финансовите потоци на топлоелектрическата централа, ситуацията ще продължи да се задълбочава.
Изненадващо лоши резултати записва и друго печелившо държавно дружество – АЕЦ "Козлодуй". Печалбата му за първите девет месеца на годината е спаднала до 39 млн. лв. при 126 млн. лв. година по-рано, или с близо 70 на сто. Това се дължи на по-малкото приходи – 636 млн. лв. към септември 2016-а, и 78 млн. лв. повече разходи. За какво са отишли толкова много пари? Основно за удължаване на живота на двата 1000-мегаватови блока. Компанията е платила 101.94 млн. лв. за външни услуги или с 33 млн. лв. повече, отколкото през 2015-а, и основната част от тази сума най-вероятно е отишла по сметките на консорциума между "Росенергоатом" и "Електрисити дьо Франс" (ЕДФ) за комплексното обследване и оценка на остатъчния ресурс на хилядниците.
С 13 млн. – до 113.1 млн. лв., са скочили и средствата за амортизации заради ремонта и въвеждането в експлоатация на ново оборудване, свързано с проекта за повишаване на мощността на 5-и и 6-и блок. В категорията "Други разходи" в отчета на първата атомна също има увеличение с цели 17 млн. лева. То се дължи най-вече на ангажимента на АЕЦ "Козлодуй" да отчислява месечни вноски във фонд "Сигурност на енергийната система", възлизащи на 5% от приходите от продадената електрическа енергия. С 8 млн. лв. повече са и харчовете за материали заради по-скъпото свежо ядрено гориво.
Големият проблем за АЕЦ-а остава НЕК, която продължава да не плаща навреме. "През деветте месеца на годината продължи негативната тенденция общественият доставчик да не изплаща редовно и да просрочва задълженията си за регулярните доставки на електроенергия. Към 30 септември 2016-а вземанията от свързани лица нарастват с 20.5 млн. лв. (21%) спрямо 2015-а поради увеличените задължения на НЕК, които са 113 млн. лева", посочва ръководството на атомната централа. По всичко личи, че дори сключеният през юли договор за цесия между БЕХ и нея за прехвърляне на вземания от НЕК за 40 млн. лв. срещу дължим дивидент не е довел до търсения ефект.
Очевидно е, че Националната електрическа компания, за стабилизирането на която бяха направени толкова много усилия, все още не може да си стъпи на краката. Наистина, загубата й към 30 септември е 154.8 млн. лв., което е намаление с 39.6 на сто. Но въпреки позапълването на зейналата дупка дружеството продължава да изпитва затруднения при погасяване на задълженията си към доставчиците, а изпитва и ликвидни проблеми. Да не забравяме задължението от над 1 млрд. лв. по арбитражното дело за АЕЦ "Белене". За деветмесечието то е реализирало приходи от 2.252 млрд. лв. (с 2.3% по-малко в сравнение с 2015-а). Спад има и при постъпленията от продажба на електроенергия – с цели 491.8 млн. лв., като е отчетено намаление както от регулирания пазар, така и от свободния.
