ГЕРБ е в нокдаун след съкрушителната загуба на кандидата им за президент Цецка Цачева от ген. Румен Радев. А и след прибързаната и непоискана от никого оставка на правителството, която премиерът Бойко Борисов нямаше как да не подаде, след като се закани нееднократно. До този логичен, но неочакван за него и съпартийците му резултат се стигна след серия от грешки, като и социолозите донякъде подведоха лидера на ГЕРБ в предварителните си допитвания, когато единственият неизвестен кандидат все още беше този на партията му. За "господин Никой" декларативният вот беше около 15% и се предполагаше, че ще скочи още, след като претендентът за "Дондуков" 2 бъде обявен. Но не стана така.
Борисов си беше направил тънката сметка да сложи ръка и на президентската институция чрез послушната и вярна шефка на парламента Цецка Цачева, доказала вече, че е верен войник на партията. Така, както контролира столицата чрез Йорданка Фандъкова и МВР чрез Румяна Бъчварова. Само че Цачева се оказа абсолютно неизбираема, дори за членовете и симпатизантите на ГЕРБ. Този път и "машината за избори" на Цветан Цветанов не можа да проработи или се счупи. Заради което между първия и втория в партията ще има най-малкото тежък разговор.
Така или иначе, оставката на Борисов и министрите му е факт. В най-новата ни история той е единственият политик, който два пъти се самосваля от власт и не успява да изкара мандата си докрай. И за пореден път Борисов показа, че е твърде далече от разбирането за държавник. Всички знаят, че лидерът на ГЕРБ не обича да губи каквото и да било – избори, мач, игра на тенис или на карти. Но е престъпление да се опитва да вкара в криза страната си заради нараненото си его и желанието той да управлява всички власти в България. И се видя, че когато това му се изплъзна, Борисов е готов да атакува дори стабилността на държавата. Прав е новоизбраният президент Румен Радев, че премиерът не може да си представи, че ще работи с човек, когото не контролира. Но вероятно именно това са прозрели и онези, които вътрешнопартийно бяха номинирани преди Цачева, за да си направят самоотвод.
Най-важният въпрос след подадената и приета оставка на кабинета "Борисов-2" е този за служебното правителство. Това беше и една от темите, които обсъдиха Росен Плевнелиев и Румен Радев на първата си среща още в понеделник (14 ноември).
"Имаме споразумението с г-н Плевнелиев и по-точно неговото уверение, че ще имаме консултации по този въпрос", заяви ген. Радев след срещата, но подчерта, че конкретни имена не са обсъждани. Което означава, че очевидно ще се осъществи вариантът, при който служебният кабинет ще бъде съставен от Плевнелиев, но с дейното участие на новоизбрания държавен глава, за да не се налага през януари той да сменя министрите с други. Така Радев ще припознае този служебен кабинет и като свой и ще го натовари с провеждането на предсрочните избори, след като разпусне парламента. Тази версия застъпи и проф. Михаил Константинов. Според него служебното правителство може да бъде назначено от Плевнелиев, но да продължи работата си и след като ген. Радев встъпи в длъжност. "На един кабинет му трябват две седмици, докато се запознае с работата. За какво да губим това време, като в момента то ни е притиснало. Нека да се направи един служебен кабинет, който да бъде оставен да работи и той да организира изборите. Ако искат да са бързи изборите в края на март или април, като това ще бъде по-старата система, ако искат да е по мажоритарната система, която народът иска – нека да дадaт още два месеца за подготовка и тогава юни месец да се направят мажоритарни избори", коментира изборният експерт. По думите му сформирането на ново правителство в рамките на този парламент вече е невъзможно.
Но конституционната процедура все пак трябва да се извърти. Президентът Росен Плевнелиев трябва да възложи мандат за сформирането на нов кабинет на ГЕРБ като най-голямата парламентарно представена партия. Очаква се ГЕРБ да върне мандата, както се зарече Борисов в нощта след втория изборен тур. Тогава той обяви, че ГЕРБ няма да участва в никакви правителства и управление в рамките на този парламент. След това президентът ще трябва да връчи мандата на БСП, която също ще го върне, както вече обяви лидерът на социалистите Корнелия Нинова, тъй като разполага само с 38 депутати. Нейната амбиция е БСП да спечели парламентарните избори и тогава да състави легитимен кабинет.
Следва трето връчване, при което президентът сам избира на коя политическа сила да го даде – може да е ДПС, може и Патриотичния фронт или Реформаторите. Никоя от тях обаче не е в състояние да състави кабинет и да му осигури парламентарно мнозинство. Този мотив за неприемане на мандата посочи и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Което означава, че се стига до служебен кабинет, назначен от Плевнелиев, но при работещо Народно събрание, тъй като той не може да го разпуска през последните три месеца от мандата си. Правителството ще подлежи на парламентарен контрол до момента, в който новият държавен глава Румен Радев не разпусне Народното събрание.
Преди срещата на настоящия и бъдещия президенти обсъжданите варианти бяха два. Служебно правителство, назначено от Плевнелиев, а след 22 януари разпуснато от Радев, след което той назначава ново такова, което да проведе предсрочните избори. Другият вариант беше Плевнелиев да проточи консултациите с политическите сили и неправителствените организации достатъчно дълго, така че въртележката да приключи тъкмо преди встъпването в длъжност на новия държавен глава, който да разпусне парламента и да състави служебен кабинет. А дотогава да работи Бойко-Борисовото правителство, но в оставка.
Междувременно президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване – дали в последните три месеца от своя мандат държавният глава може да насрочва нови парламентарни избори, без да е разпуснал Народното събрание. Той се обърнал към магистратите, за да се избегне противоречивото тълкуване на конституцията и да се предотврати вакуум в конституционната система. Въпреки че в чл.99, ал.7 ясно е казано, че ако депутатите в действащо Народно събрание не могат да постигнат съгласие да формират правителство и след като трите опита са изчерпани – и това се случва в последните три месеца от мандата на действащия президент, тогава държавният глава съставя служебно правителство, но не разпуска парламента. А щом не разпуска Народното събрание, значи не може и да насрочва избори, тъй като двата акта се осъществяват с един и същ указ. Според пресслужбата на държавния глава обаче съществували различни тълкувания на този текст.
"Конституцията ясно посочва какво може и какво не може президентът. КС не може да дописва конституцията. По сега действащия регламент президентът съставя служебно правителство, т.е. след 22 януари Румен Радев може да разпусне Народното събрание и да издаде указ за провеждането на нови избори", обясни бившият конституционен съдия Пенчо Пенев, според когото искането на Плевнелиев е недопустимо. "Смисълът на тримесечния срок е, че сме парламентарна република и конституционният законодател счете, че не е целесъобразно в края на мандата си президентът, който не може да носи политическа отговорност, да е властелин в страната. Принципът и моделът е парламентарна република", категоричен е магистратът.
