ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Допитването вече е в ръцете на съда

Избори 2016 Президент гласуване урна

Резултатите от референдума вече са в ръцете на Върховния административен съд. Пред него вече са образувани две дела по жалби на инициативния комитет на Слави Трифонов и екипа му. А до какво ще доведе това? Тепърва ще видим.

Всъщност инициаторите на референдума са обжалвали двете решения на Централната избирателна комисия, които имат пряка връзка с обявяване на резултатите от него. С първото от тях ЦИК одобри един "анализ на несъответствията", който констатира в протоколите на секционните комисии. И с този анализ по същество комисията извърши корекции в обявените от СИК данни. А с второто решение бяха обявени самите резултати от референдума – на база на същите тези вече "поправени" протоколи.

И двете решения обаче според инициативния комитет са нищожни. Или поне незаконосъобразни и поради това – трябва да бъдат отменени.

Всъщност целият юридически батак, в който референдумът попадна, тръгна от неяснотата  какво всъщност е трябвало да се брои, за да се изчисли броят на участвалите в допитването, а оттам и неговата задължителност – бюлетините и кои точно от тях, пликовете или подписите на избирателите?

Факт е, че в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), за разлика от Изборния кодекс, никъде не е записано в прав текст, че една бюлетина се брои за един глас. Но това е обяснимо – в Изборния кодекс все пак няма пликове – за депутати, за президент и за кметове гласуваме с "голи" интегрални бюлетини.

Пликовете при референдума обаче придобиват особена важност – защото самите те могат да се броят и като "недействителен глас" (ако са празни) и да унищожат действителен глас (ако липсват). А от това как ще се броят пликовете и бюлетините зависи броят на участвалите в референдума – за да бъде той задължителен за депутатите, в него трябва да са участвали повече хора, отколкото в последния парламентарен вот.

След "анализа на несъответствията", който всъщност представляваше проверка и поправяне на изчисленията в протоколите, Централната избирателна комисия даде три възможни варианта за това колко души са участвали в референдума –  според броя на подписите в протоколите, според броя на пликовете и според броя на бюлетините. Но и в трите варианта броят на гласувалите не стигаше, за да стане резултатът от референдума задължителен за депутатите. Само че с това свое "трояко" решение ЦИК само подхрани споровете, а и  подозренията, че в сметките за референдума "има нещо гнило". Всичко това сега се пренася в съда.

В първата от жалбите си до Темида инициаторите на референдума заявяват, че според тях ЦИК е опорочила резултата, като е "поправила" на 0 резултатите, приемайки, че повече от 13 000 бюлетини без пликове не съществуват. Твърди се и че тези действия на комисията са "противозаконни", защото тя не е имала никакво право да анализира обявените от секционните комисии резултати, а още по-малко – да поправя съдържанието им. "Нито Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), нито Изборният кодекс съдържат овластяващи правни норми, въз основа на които ЦИК да има правомощието да обективира в свое решение анализ на несъответствието между повторно въведените данни от протоколите на СИК и сравняването им с данните от екземплярите, въведени в районните избирателни комисии", твърдят жалбоподателите. Те припомнят, че протоколите от изборите всъщност са свидетелстващи документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, чието съдържание не може да бъде поправяно току-така. А под предлог, че са поправяни технически грешки в протоколите, на практика ЦИК е променила съдържанието им – а оттам и резултата от референдума. Действия, които според инициаторите на референдума представляват "грубо и тежко нарушение" на правилата за провеждането му.

Решението за "анализа на несъответствията" в секционните протоколи пък стои в основата на второто решение на ЦИК – това, с което бяха обявени самите резултати от референдума. Затова инициативният комитет е категоричен, че обяви ли се едното за нищожно – то ще "повлече" след себе си и второто. Това пък е същината на второто дело, образувано по жалба на инициативния комитет пред ВАС.

Освен това се твърди, че в хода на самия вот са допуснати серия нарушения на правилата за гласуване. Приложен е и цял списък с подадени сигнали и жалби за нарушения, допуснати от секционните комисии: за липса на пликове, за принуждаване на гражданите да чакат на две отделни опашки, за множество протоколи, преправяни на коляно, без да са подписани от членовете на комисията, и други. Отделно се иска съдът да назначи и специална експертиза, която да прегледа всички оригинални протоколи на секционните комисии в страната и чужбина, да сумира техните резултати и да ги сравни с тези, обявени от ЦИК.

И двете дела все още са в началната си фаза. Но вече ги предъвкват в политическите среди с призиви от сорта: ама да не бързаме да променяме изборните правила, да изчакаме да видим какво ще каже съдът.

Само дето между делата и промените в законодателството, поискани от 2.5 млн. души, няма нищо общо. Би имало такава връзка само в един случай: ако съдът реши, че в референдума всъщност са участвали повече хора, отколкото ЦИК призна като легитимни. Тогава решенията му ще станат задължителни за всички.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст