Резултатите от референдума вече са в ръцете на Върховния административен съд. Пред него вече са образувани две дела по жалби на инициативния комитет на Слави Трифонов и екипа му. А до какво ще доведе това? Тепърва ще видим.
Всъщност инициаторите на референдума са обжалвали двете решения на Централната избирателна комисия, които имат пряка връзка с обявяване на резултатите от него. С първото от тях ЦИК одобри един "анализ на несъответствията", който констатира в протоколите на секционните комисии. И с този анализ по същество комисията извърши корекции в обявените от СИК данни. А с второто решение бяха обявени самите резултати от референдума – на база на същите тези вече "поправени" протоколи.
И двете решения обаче според инициативния комитет са нищожни. Или поне незаконосъобразни и поради това – трябва да бъдат отменени.
Всъщност целият юридически батак, в който референдумът попадна, тръгна от неяснотата какво всъщност е трябвало да се брои, за да се изчисли броят на участвалите в допитването, а оттам и неговата задължителност – бюлетините и кои точно от тях, пликовете или подписите на избирателите?
Факт е, че в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), за разлика от Изборния кодекс, никъде не е записано в прав текст, че една бюлетина се брои за един глас. Но това е обяснимо – в Изборния кодекс все пак няма пликове – за депутати, за президент и за кметове гласуваме с "голи" интегрални бюлетини.
Пликовете при референдума обаче придобиват особена важност – защото самите те могат да се броят и като "недействителен глас" (ако са празни) и да унищожат действителен глас (ако липсват). А от това как ще се броят пликовете и бюлетините зависи броят на участвалите в референдума – за да бъде той задължителен за депутатите, в него трябва да са участвали повече хора, отколкото в последния парламентарен вот.
След "анализа на несъответствията", който всъщност представляваше проверка и поправяне на изчисленията в протоколите, Централната избирателна комисия даде три възможни варианта за това колко души са участвали в референдума – според броя на подписите в протоколите, според броя на пликовете и според броя на бюлетините. Но и в трите варианта броят на гласувалите не стигаше, за да стане резултатът от референдума задължителен за депутатите. Само че с това свое "трояко" решение ЦИК само подхрани споровете, а и подозренията, че в сметките за референдума "има нещо гнило". Всичко това сега се пренася в съда.
В първата от жалбите си до Темида инициаторите на референдума заявяват, че според тях ЦИК е опорочила резултата, като е "поправила" на 0 резултатите, приемайки, че повече от 13 000 бюлетини без пликове не съществуват. Твърди се и че тези действия на комисията са "противозаконни", защото тя не е имала никакво право да анализира обявените от секционните комисии резултати, а още по-малко – да поправя съдържанието им. "Нито Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), нито Изборният кодекс съдържат овластяващи правни норми, въз основа на които ЦИК да има правомощието да обективира в свое решение анализ на несъответствието между повторно въведените данни от протоколите на СИК и сравняването им с данните от екземплярите, въведени в районните избирателни комисии", твърдят жалбоподателите. Те припомнят, че протоколите от изборите всъщност са свидетелстващи документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им, чието съдържание не може да бъде поправяно току-така. А под предлог, че са поправяни технически грешки в протоколите, на практика ЦИК е променила съдържанието им – а оттам и резултата от референдума. Действия, които според инициаторите на референдума представляват "грубо и тежко нарушение" на правилата за провеждането му.
Решението за "анализа на несъответствията" в секционните протоколи пък стои в основата на второто решение на ЦИК – това, с което бяха обявени самите резултати от референдума. Затова инициативният комитет е категоричен, че обяви ли се едното за нищожно – то ще "повлече" след себе си и второто. Това пък е същината на второто дело, образувано по жалба на инициативния комитет пред ВАС.
Освен това се твърди, че в хода на самия вот са допуснати серия нарушения на правилата за гласуване. Приложен е и цял списък с подадени сигнали и жалби за нарушения, допуснати от секционните комисии: за липса на пликове, за принуждаване на гражданите да чакат на две отделни опашки, за множество протоколи, преправяни на коляно, без да са подписани от членовете на комисията, и други. Отделно се иска съдът да назначи и специална експертиза, която да прегледа всички оригинални протоколи на секционните комисии в страната и чужбина, да сумира техните резултати и да ги сравни с тези, обявени от ЦИК.
И двете дела все още са в началната си фаза. Но вече ги предъвкват в политическите среди с призиви от сорта: ама да не бързаме да променяме изборните правила, да изчакаме да видим какво ще каже съдът.
Само дето между делата и промените в законодателството, поискани от 2.5 млн. души, няма нищо общо. Би имало такава връзка само в един случай: ако съдът реши, че в референдума всъщност са участвали повече хора, отколкото ЦИК призна като легитимни. Тогава решенията му ще станат задължителни за всички.